1. Бил ли е Хитлер болшевик?
By cybalkan 1
Снимка от 26 февруари 1919 година е запечатала момент от траурното шествие в Мюнхен в
памет на убития няколко дни по-рано баварски министър-председател Курт Айзнер. В
групичката униформени войници лесно се разпознава лицето на един човек, който няколко
години по-късно ще добие фатална световна известност - Адолф Хитлер. Тази фотография
документира участието на бъдещия дясноекстремистки фюрер в погребението на един убеден
привърженик на лявата идея, какъвто е бил Айзнер.
Самият Хитлер в автобиографичната си книга "Моята борба" твърди, че в края на феврурари
1919-та изобщо не се е намирал в Мюнхен, а в един лагер в Траунщайн, откъдето се бил
завърнал едва през месец март същата година. Снимката обаче е доказателство за това, че
Хитлер съзнателно прикрива истината - и най-вече участието си в погребението на социалиста
Айзнер.
Объркана смесица от антисемитизъм и антикапитализъм
През въпросната 1919-та у 30-годишния тогава Хитлер започва да се формира една идеология,
която представлява объркана и твърде противоречива смесица от антисемитизъм и
антикапитализъм, народняшки идеали и расова омраза. Месеците непосредствено след края
на Първата световна война оставят решаващ отпечатък върху оформящия се мироглед на
Хитлер.
За изграждането му като личност голяма роля играе фактът, че в края на 1920-те години
Националсоциалистическата работническа партия на Германия (National-Sozialistische Deutsche
Arbeiterpartei, NSDAP) е във възход и оказва силно влияние над политическия живот в страната

2. Бил ли е Хитлер болшевик?
By cybalkan 2
- едно обстоятелство, което по-късно ще се окаже определящо за хода на германската и
европейската история.
Преди няколко години журналистът и биограф на Гьобелс - Ралф-Георг Ройт издаде важна
книга, подлагаща на съмнение някои от познатите източници, които дават сведения за
биографията на Адолф Хитлер през периода 1919/1920 година. По този начин той достига до
забележителни нови прозрения за миналото на фюрера. Според интерпретацията на Ройт,
Хитлер се превръща в антисемит по време на потушаването на Мюнхенската съветска
република през пролетта на 1919 година.
По същото време в консервативните и народняшки кръгове на баварската столица се
разпространяват някои възгледи, които Хитлер дословно възприема в своя мироглед. Под
влиянието на събитията от април и май 1919-та в Мюнхен, у него се заражда болната идея, че
както болшевизмът, така и капитализмът са "еврейски" творения - нещо като двете страни на
един и същ медал.
Корените на омразата
През 80-те години историкът Ернст Нолте лансира тезата, че Хитлеровата мания за унищожение
се е оформила под впечатленията на болшевишките престъпления в Русия. За разлика от
Нолте, Ройт твърди, че не руските болшевики, а Мюнхенската съветска република е превърнала
дезориентирания Хитлер в пламенен антисемит. Ренегатството му пък го накарало да
"свръхкомпенсира" с нещо предишното си, явно преоценено като погрешно, увлечение по
левите идеи на Мюнхенската република.

3. Бил ли е Хитлер болшевик?
By cybalkan 3
Тезата на Ройт обаче предизвиква доста противоречиви реакции сред историците.
Австрийският експерт Отмар Пльокингер лансира друга теза - той опровергава Ройт и твърди,
че през пролетта на 1919 година Хитлер не е бил привърженик на левите идеи, макар и да е
изпълнявал функцията на представител на войнишките съвети. Пльокингер смята също така, че
мюнхенският вариант на болшевизма не е изиграл никаква роля за превръщането му в
радикален антисемит.
Той обаче е съгласен с Ройт за друго - че радикализирането на Хитлер може да има връзка с
неговото ренегатство. В същото време Пльокингер говори за ренегатство не по отношение на
левите идеи. Той е на мнение, че Хитлер е имал нужда от "свръхкомпенсация", за да прикрие
своята пасивност. Исторически доказано е например, че по онова време Хитлер не се записал в
един новосъздаден доброволчески корпус, а вместо това кротко си стоял в казармата в
Мюнхен.
Кой от двамата автори е прав - това трудно може да се каже. Отговорът на този въпрос едва ли
ще се удаде и на Томас Вебер, автор на много нашумялата книга "Първата война на Хитлер".
Вебер работи в момента над ново изследване за мюнхенския период на Хитлер. Макар да е
малко вероятно да успее да обясни докрай генезиса на Хитлеровите идеи, историците очакват
с интерес неговите заключения. Това не се дължи на лошото качество на гореспоменатите
научни разработки, а по-скоро на това, че безумства от сорта на нацистката расова идеология
трудно се поддават на рационален анализ.
Уеб-сайт: dw.de