Publicité

Contenu connexe

Présentations pour vous(20)

Publicité

Plus de daniela velcheva(20)

Dernier(20)

Publicité

дора габе икч

  1. Дора Габе е родена на 28.08.1886 г. в с. Харманльк, днешен Дъбовник, Варненска област. Дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик
  2. Завършва гимназия във Варна през 1903 г. Записва естествени науки в Софийския университет(1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл.
  3. Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно във връзка с преводаческата си дейност в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания.
  4. За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). За деца започва да пише след Първата световна война. Първото й детско стихотворение "Катето и Джори" се появява в "Златна книга за нашите деца".
  5. Първата й детска книга, стихосбирката "Малки песни", излиза през 1923 г .Оттогава тя е издала много сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки .
  6. “Малки песни” – 1923 г. “Калинка –Малинка” – 1924 г. “Звънчета” – 1925 г. “Сънчец ходи” – 1929 г. “Великденче” – 1931 г. “Коледарче” – 1931 г.
  7. “Диви круши” – 1934 г. “Малка Богородица” – 1937 г. “Птичи перца” – 1947 г. “Най-обичам” – 1955 г. “Какво вижда слънцето” – 1960 г. “Капчици” – 1961 г.
  8. “Петьовото сърчице” – 1961 г. “Който се бои, вкъщи да стои” – 1962 г. “Слушането най-тежи” – 1962 г. “Ябълчици” – 1963 г. “За вас малките” – 1967 г. “Невидими очи” – 1970 г.
  9. “От слон до мравка” – 1975 г. “Петьовото сърчице” – 1982 г. “Залъгалки” – 1982 г. “Врани неразбрани” – 1990 г.
  10. Дора Габе е писала повече от 60 години за българските деца. Самата тя е живяла близо 100 години. Нейните стихотворения са много нежни и занимателни. Тя е знаела 7 езика и е превела на български чудесни творби от полски, руски, чешки и френски. Умира през 1983 год. В София
  11. Нашето небе е тъй дълбоко, Ти ли, моя майчице направи нашите звезди са тъй големи тая обич толкова голяма, и земята наша е безкрайна, че света във нея се побира, а се сбира цялата в сърце ми! че в света на нея равна няма Че прегръщам с обичта си, майко, Че ми греят право във сърцето: нашата земя, с цветя покрита, златно слънце, ниви позлатени, с пресен дъжд на пладне оросена утрин рано сребърна зорница, и с дъга, на златен сърп извита в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми... Даниела Велчева
  12. -За къде се стягаш, Мецо? - Канена съм у Щуреца. Виж ми роклята - коприна! Гледай китката – гергина! А със тая огърлица Съм същинска хубавица! Даниела Велчева
  13. Зайче дългоушче, с беличко кожухче, с алени очички, като две карфички, с пухкави две лапки Като във чорапки, що си толкоз меко – мекичко и си толкоз леко – лекичко, и таквоз нетърпеливичко, и таквоз, таквоз страхливичко! Даниела Велчева
  14. Разтвори се тъмно небе със сребърната месечина С облачета и звездици, разтвори се на широко, на широко на дълбоко, че се спусна златна стълба от небето до земята, а по нея млада Бога слезе доле при децата. Кое дете сън заспало, млада Бога не видяло, кое дете лошо било, млада Бога натъжило, само дете коледарче млада Бога веселило и звездата витлеемска люлката му осветила! Даниела Велчева
  15. Кукулаза, буба лази по краченце, по ръчичка , по вратленце, по главичка… Ах, тази буба, дето лази, може бебчето да сгази… Даниела Велчева
  16. Даниела Велчева
  17. Автор: Даниела Велчева СОУ “Вичо Грънчаров”, Горна Оряховица e-mail: daniela_velcheva65@mail.bg
Publicité