2. Дора Габе е родена на
28.08.1886 г. в
с. Харманльк, днешен
Дъбовник, Варненска област.
Дъщеря на Петър Габе,
преселник от Русия,
публицист и общественик

3. Завършва гимназия
във Варна през 1903 г.
Записва естествени
науки в Софийския
университет(1904),
следва френска
филология в Женева и
Гренобъл.

4. Учителка по френски език в
Добрич (1907).
От 1911 до 1932 пребивава
многократно във връзка с
преводаческата си дейност
в чужбина: Полша,
Германия, Швейцария,
Австрия, Чехия, Франция,
Великобритания.

5. За пръв път Дора Габе
публикува като ученичка в
Шумен стихотворението
„Пролет“ в сп. „Младина“
(1900).
За деца започва да пише след
Първата световна война.
Първото й детско
стихотворение "Катето и
Джори" се появява в "Златна
книга за нашите деца".

6. Първата й детска книга, стихосбирката
"Малки песни", излиза през 1923 г .Оттогава тя е
издала много сборници с разкази, повести,
приказки, стихове, залъгалки .

7. “Малки песни” – 1923 г.
“Калинка –Малинка” – 1924 г.
“Звънчета” – 1925 г.
“Сънчец ходи” – 1929 г.
“Великденче” – 1931 г.
“Коледарче” – 1931 г.

8. “Диви круши” – 1934 г.
“Малка Богородица” – 1937 г.
“Птичи перца” – 1947 г.
“Най-обичам” – 1955 г.
“Какво вижда слънцето” –
1960 г.
“Капчици” – 1961 г.

9. “Петьовото сърчице” – 1961 г.
“Който се бои, вкъщи да стои” –
1962 г.
“Слушането най-тежи” – 1962 г.
“Ябълчици” – 1963 г.
“За вас малките” – 1967 г.
“Невидими очи” – 1970 г.

10. “От слон до мравка” – 1975 г.
“Петьовото сърчице” – 1982 г.
“Залъгалки” – 1982 г.
“Врани неразбрани” – 1990 г.

12. Дора Габе е писала повече от
60 години за българските деца.
Самата тя е живяла близо 100
години.
Нейните стихотворения
са много нежни и
занимателни. Тя е знаела 7
езика и е превела на български
чудесни творби от полски,
руски, чешки и френски.
Умира през 1983 год. В София

13. Нашето небе е тъй дълбоко, Ти ли, моя майчице направи
нашите звезди са тъй големи тая обич толкова голяма,
и земята наша е безкрайна, че света във нея се побира,
а се сбира цялата в сърце ми! че в света на нея равна няма
Че прегръщам с обичта си, майко, Че ми греят право във сърцето:
нашата земя, с цветя покрита, златно слънце, ниви позлатени,
с пресен дъжд на пладне оросена утрин рано сребърна зорница,
и с дъга, на златен сърп извита в топла вечер облаци червени!
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...
Даниела Велчева

14. -За къде се стягаш, Мецо?
- Канена съм у Щуреца.
Виж ми роклята - коприна!
Гледай китката – гергина!
А със тая огърлица
Съм същинска хубавица!
Даниела Велчева

15. Зайче дългоушче,
с беличко кожухче,
с алени очички,
като две карфички,
с пухкави две лапки
Като във чорапки,
що си толкоз меко – мекичко
и си толкоз леко – лекичко,
и таквоз нетърпеливичко,
и таквоз, таквоз страхливичко! Даниела Велчева

16. Разтвори се тъмно небе
със сребърната месечина С
облачета и звездици,
разтвори се на широко,
на широко на дълбоко,
че се спусна златна стълба
от небето до земята,
а по нея млада Бога
слезе доле при децата.
Кое дете сън заспало,
млада Бога не видяло,
кое дете лошо било,
млада Бога натъжило,
само дете коледарче
млада Бога веселило
и звездата витлеемска
люлката му осветила!
Даниела Велчева

17. Кукулаза,
буба лази
по краченце,
по ръчичка ,
по вратленце,
по главичка…
Ах, тази буба,
дето лази,
може бебчето
да сгази…
Даниела Велчева

18. Даниела Велчева

19. Автор: Даниела Велчева
СОУ “Вичо Грънчаров”,
Горна Оряховица
e-mail:
daniela_velcheva65@mail.bg