Доклад от Втори есенен образователен форум, ДИУУ, София . 24.11.2012г.

1. ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ
ВЪТРЕШНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Дина Кирилова, Емил Терзийски
Земеделска професионална гимназия „Климент Арк. Тимирязев“, гр.Сандански
В доклада са представени резултати от цикъл осъществени дейности, наречени под
общо наименование квалификационен практикум, който е реализиран с метода на
позитивната рефлексия /PAAR/. Описаната практика показва как паралелно с
откриване на причините за демотивацията на педагогическия специалист се разработва
модел за личностно развитие и се търсят начини за разкриване капацитета на учителя.
Основна задача на ръководството е да подкрепя педагога като го насърчава към
сътрудничество, съчетано с позитивизъм.
Ключови думи: мотивация, капацитет, позитивизъм.
The report presents results of the qualifying practicum realized with the method of positive reflection
/ PAAR /. Practice described shows how parallel causes of demotivation of teachers' professional look
for ways to develop his personal capacity. The main task of management is to support the educator and
encourage it to cooperate together with positivity.
Кeywords, motivation, capacity, positivism
Стратегия Европа 2020 - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ
растеж и трите нейни водещи инициативи като „Младежта в движение“, „Програмата
за нови умения и работни места“ и „Европейската платформа срещу бедността и
социалното изключване“ насочи ръководството на гимназията да предприеме редица
мерки за подобряване капацитета на педагогическия специалист.
Добрата квалификация и високата мотивация за работа на учителите от колектива са
необходими условия и гарантират качеството на ПОО. За да бъде адекватен в процеса
на обучението на ученика, учителят трябва постоянно да развива своите знания и
компетентности, а ръководството да го подкрепя и полага грижи за неговото кариерно
развитие.
Между педагогическото умение, компетентност и мотивация за преподаване
съществува неразривна връзка. Трудните условия на работа влияят на учителя като
личност и намаляват неговата мотивация. Така, губейки по малко във времето от
своите умения за преподаване, той не се усъвършенства.
Един от инструментите, с които може да се развива потенциала на
педагогическия специалист, е системата за вътрешна квалификация. За да може тя да
работи ефективно, да е в полза на учителя, да подкрепя и насърчава неговото развитие

2. е необходимо тя да отговаря на потребностите на гимназията ни. А това е провеждане
на качествено професионално образование и обучение.
Отчитайки голямото значение на себепознаването за доброто качество на
обучението в гимназията ни бяха проведени на цикъл от дейности, подпомагащи
вътрешната квалификация.
Цел:
1. Насърчаване на педагогическия колектив към учене през целия живот чрез
създаване на умения и нагласа за самооценка, желание и отговорност за непрекъснато
професионално развитие и сътрудничество.
2. Обединението на членовете на колектива около общи идеи и ценности и изграждане
на колегиално работна култура.
Определянето нивото на мотивация и професионалната пригодност е важен момент за
да можем да открием областта, където педагогическият специалист се нуждае от
подкрепа. Затова бе приета следната схема на действие, която за по-кратко ще
наричаме практикум:
1. Самооценка на личната мотивация на учителя /тест на Елерсон/.
2. Интервю на тема „Привлекателна ли е професията на педагога“.
3. Работно ателие - Представяне на получените резултати.
4. Анализ на проблемите в Методическите обединения.
5. Конкретни предложения – дискусия.
6. Разработка на практически модел за личностно професионално развитие, който
да осигури позитивизъм в педагогическия колектив.
Период: м. ноември 2011 до м.май 2012г
Обхват : Учители от Земеделска професионална гимназия, разпределение в следния
възрастов диапазон:
Педагогически персонал Жени Мъже Общ бр.
Ръководни 3 2 5
Учители 41 11 52
Възпитатели 1 2 3
Методи: 1) Метод на позитивната рефлексия (PAAR), който е използван по време на
самооценката, осигуряващ поглед напред и служи за преустройване и изграждане на
практическа мъдрост и постигане на растеж.
2) Метод на активно учене, осигуряващ подкрепа на педагога за усъвършенстване на
неговите ИКТ умения.
Реализация на планираните дейности:

3. Извършената самооценка на 36 старши и 12 учители чрез провеждане на тест за
мотивация е идея на авторите. Съдържанието и скалата за оценка са дело на Т.Елерсон
като съдържанието бе предоставено на учителите на хартиен носител. Тестовете са
попълвани анонимно и са обработени с помощта на компютър с разработено
приложение, което генерира резултата автоматично.
На база на получените резултати участниците се разделиха на 3 групи:
 С много висока мотивация - 27;
 С умерена мотивация – 17;
 Със средна мотивация – 4.
Конкретни резултати, на които се основава по-нататъшния анализ на взаимовръзката
между различните фактори и стимули, и служи за усъвършенстване на училищния
мотивационен механизъм са:
Отговорили
Въпрос
с ДА
По отношение на себе си съм по-строг 40
Повече ме привлича друга работа 13
Порицанието ме стимулира повече от похвалата 16
Не разчитам на помощ от другите 28
В края на отпуската си съм щастлив, че отново съм на работа 19
Аз изпълнявам работата си по-отговорно от другите 16
Безсмислено е да се противодейства на шефа 25
Понякога не зная каква работа се изисква да изпълнявам 18
Много неща не довеждам до край 6
За правото съм готов да стигна до крайни мерки 21
За по-добро изучаване потенциала на отделния педагог, неговите мотиви,
навици и особености на екипно взаимодействие помогна проведеното интервю, в което
учителите дадоха своите отговори за професията. Те имаха възможност / отново
анонимно/ да коментират позитивните аспекти на учителството, видовете подкрепа, от
които имат нужда, трудностите и какво може да направи преподавателската
професия привлекателна.
Учителите отговарят:
Защо сме станали преподаватели?На първо място като главна причина за избора на
професия анкетираните посочват предаването на знания, работата с млади хора и
относителната самостоятелност / фигура 1/.

4. Бихте ли избрали същата професия днес ?Положителните отговори са дали 75% от
анкетираните, 6% отговарят, че не биха избрали тази професия със сигурност, а 19%
допускат тази възможност. /фигура 2/
Кое ми е помогнало най-много?Специализираните лекции, срещите с колеги и
посещенията на други училища са по-често срещаните отговори на въпроса/ фигура 3/
Каква подкрепа би ми помогнала да реша проблемите си? Сътрудничеството и
обучителните сесии на работното място са предпочитана форма за подкрепа /85,5%/.
Необходимост от подкрепа на специализиран персонал имат 43%от учителите, само
27% се нуждаят от онлайн ресурси и 17% посочват необходимост от подкрепа на
експерти / фигура 4/.
Желаете ли участието в обучение на работното място и професионалното развитие
да бъдат взети под внимание? Учителите желаят тяхното професионално развитие да
се наблюдава и оценява – 85% отговарят с да. Учителите / 8%/, които не са дали
отговор на въпроса вероятно смятат, че това не се определя от тяхното желание, а 6%
не желаят това да се оценява. /фигура5/
Кое прави преподавателската професия особено трудна? Основна причина за това
анкетираните посочват наличието на много ученици в клас, хетерогентността и липса
на мотивация за учение/фигура 6/
Кога почувствахте, че вашия избор на професия се е потвърдил? Една година или по
времето на първата година работа е достатъчна за да може специалиста да разбере
доколко неговия избор на професия е правилен, а това са 76% от анкетираните
/фигура7/.
Ако предвиждате търсенето на друга работа, посочете причина за това:
Големият стрес, деградацията за социалната представа на професията и проблемите с
дисциплината на ученика са основните причини, който биха накарали учителят да
смени професията си /фигура8/.
Предвиждате ли в бъдеще да търсите друга работа? Тук 52% са категорични и не
предвиждат да сменят професията, 23% допускат тази възможност, а останалите 25% не
са дали отговор /фигура 9/.
Предложения за промяна:
За промяна в положителен аспект учителите предлагат учеличаване на
възнаграждението, създаване на по-добри усповия за труд и по-малко ученици в клас,
за да може да се прилага диференциран подход при обучението /фигура 10/.
От изнесените по-горе данни е видно, че има желание за работа, но има и
проблеми. По-голямата част от учителите са с висока и много висока мотивация и не
биха сменили своята професия. Основните проблеми са: мотивацията на учениците,

5. заплащането, намаления авторитет на учителската професия. Тя се приема като
професия, която води до стрес. Изводите, направени по време на дискусията, проведена
под шеговита форма, чрез представяне на леко иронична терминология, която се
използва за оценка на учителя е, че дребните неща правят учителския труд
непривлекателен.
Обсъждайки получените резултати и диагностиране на проблемите бе решено
този диалог да продължи в методическите обединения, предложенията да се обсъдят и
тогава да се пристъпи към окончателно изготвяне на практическия модел за развитие
на учителя.
Ние трябваше да намерим пътя как:
 да приемем предизвикателството да бъдеш учител в 21 век;
 да променим негативното мислене, основано на дефицитите и недостатъците;
 да превърнем учителския труд в по-привлекателен.
Като заключителен етап на поредицата от дейности, проведени по схема1
Схема1
се проведе квалификационен курс на тема „Професионален стрес и съхранение на
учителя“ в център „Кредо“, с. Трудовец.
По-време на обучението се проведоха тренинги на тема „Как да направя успешна
презентация“, „Ролята на гражданското образование днес“. Представен бе проект
LARGE- Разширена реалност, проект в който гимназията ни ще бъде ползвател. Освен
полезно, изнесеното обучение сплоти колектива.
Анализирайки направеното, ръководството на гимназията отчита факторите,
които мотивират най-много учителя. Това са заплащане, признание, добри
взаимоотношения и административна подкрепа и затова се стреми да създава
благоприятна среда за провеждане на вътрешна и външна квалификация /за сметка на
училището/. Учителите се стимулират да работят по проекти, те имат възможност да
участват в различни форми на международно сътрудничество.
Като резултат от извършеното можем да посочим следното :

6.  Брой учители, ръководители на ученици, заели челни места на национални
състезание – 7 ;
 Брой учители, подали заявление за получаване на ПКС – 6 ;
 Повишени компетентности за използване и разработка на мултимедийни
продукти и работа с интерактивна дъска – 42 участници;
 Външно квалификационен курс на тема „Професионален стрес и съхранение на
учителя“ в с. Трудовец – 35 участници.
 Променен критерий за оценка, свързан с диференцираното заплащане.
 Учителско портфолио показващо личната мотивация за усъвършенстване.
 По-добър микроклимат в колектива и изградена колегиално работна култура.
Липсата на мотивация за учене от страна на ученика и донякъде негативното
отношение към учителската професия от обществото като цяло са причини за
демотивация на педагогическия персонал. Честите промени в учебните програми и
държавните образователни изисквания налагат учителят бързо да се адаптира към
нововъведенията . Той трябва да бъде можещ, знаещ, компетентен. За да се справи с
това предизвикателство, на него му е нужен оптимизъм и позитивност.
Диалогът, воден по време на квалификационни практикуми, предразполага
към ефективни действия за преодоляване на последствията от негативното мислене,
основано на дефицитите и недостатъците на образователната система.
Засилването на позитивните емоции в училище и провеждане на изнесеното
квалификационно обучение водят до засилване на позитивното ангажиране на учителя
в образователния процес. Променя се чувството му за смисъла от това, което той
върши в класната стая. . Засилва се връзката между учител и ученик, подобряват се
отношенията помежду им. С други думи, стремежът ни да променим модела
„негативни чувства – негативни действия“ към „позитивни такива“ ще доведе до по-
добро качество на ПОО и по-голяма лична удовлетвореност. Да откриваме
позитивното в нас, да бъдем по-оптимистични в нашата ежедневна работа - това е
гарант за успеха ни. Тези прости действия генерират не само успех, но и по-добър
живот и здраве.
А това е нашето желание.

7. Приложения:
Фиг. 1 Фиг. 8
Фиг. 2 Фиг. 4
Фиг. 5 Фиг. 9
Фиг. 3 Фиг. 6

8. Фиг. 7 Фиг. 10
Използвана литература:
1.проф. д-р Марияна Стефанова, ОПИСАНИЕ НА ДОБРА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА, електронно
списание на ДИУУ, София
2.http://keycenter.unca.edu/sites/keycenter.unca.edu/files/participator_and_appreciative_action_and_reflection_
PAAR.pdf
3. http://dohodite.ovo.bg/blog/test_na_t_elerson_kakva_e_vashata_motivacija_km_mlm_ uspekha/2011-06-19-
97