приказка

2. Лиса цяла нощ не спала. Ту наляво,
те надясно се въртяла.
Лиса смятала, кроила и измислила: ще
построи в гората вила. Ей сега ще каже
новината на децата:
Ах, на маминка децата, вила ще ви
построя в гората! Да ви е широко и
удобно. Мебели за детската ви стая ще
поръчам в магазина „Мондо”. В кухнята
и печката и фризера ще натъкмя, с
пастърма и заешко
ще заредя!!!

4. И децата на Лиса весело замятали
опашки. Трите викали „Ура-а-а” юнашки.
Трите плана одобрили и след месец вила
построили.
Всичко хубаво, но сетила се Лиса
вилата отвън да боядиса, та да стане
розово – сребриста, да блести като
посипана с мъниста. Брей, че има ли боя
такава?
Има, има, Вълчо я продава!

7. Но, предупреждава строго, че боята е
отровна много:
- Ей, Лисано, да внимаваш пакост да
не стане! Да не се излъжат от боята, да си
близнат тайничко децата!
-Няма, няма! Дай ми Вълчо четка по-
голяма и не бой се – знае Лиса как да
маже, как да боядисва!

9. Вярно! Вилата като посипана с
мъниста заблестяла розово-сребриста, но
останала боя – една кутия:
Де ли да я скрия? Знам, че е отровна
много. Тук ли, там ли, ех че проклетия! Де
да хвърля пустата кутия? А, измислих:
хвърлям я в реката – няма да я стигнат там
децата!!!
Тъй направила. И рукнала водата – уж
сребриста, а донесла пакости в
гората триста!

12. Леля Зайка с кофа грабнала вода,
случила се първата беда: зелките в лехата
цели почернели, погрознели, свежа ни
останала ни зелка.
Втората беда се случила на
Рунтавелка, в нейната градина –
лешникова, млада, от водата шумата
започнала да пада.

14. Патенцето както плувало в реката,
заболяло го така главата, че заплакало,
към къщи хукнало да бяга!
Ало, ало! Бърза помощ пращайте веднага!
Ох, какво в гората стана?Виновна е
Лисана! Хвърли тя отровната кутия! С
Катеричката пострадахме и ние! Лиса е
виновна!
Слушала пред вилата си Лиса и
усетила, че започва да я втриса, че
започва да трепери, Вълчо спешно трябва
да намери!!!

16. -Казвай Вълчо, има ли в гората
сила да поправи страшната беда, да
очисти речната вода?
-Има! Събери бригада, направете
пясъчна преграда, гъста цедка
направете – с камъчета, листи, та
водата пак да се избистри. И друг път
да мислиш не за вилата и за лисичетата
само, а за всички в нашата гора голяма!

18. И накрая станало така.
Пак потекла бистрата
река-да отглежда Зайка
сладки зелки, едри лешници да сбира
Рунтавелка, патенца да плуват из
реката, весела да е гората!