Ce diaporama a bien été signalé.
Nous utilisons votre profil LinkedIn et vos données d’activité pour vous proposer des publicités personnalisées et pertinentes. Vous pouvez changer vos préférences de publicités à tout moment.

Цветелина Райчева, есе на тема "Социалната работа - Защо и Как?

1 648 vues

Publié le

Publié dans : Formation
  • Soyez le premier à commenter

  • Soyez le premier à aimer ceci

Цветелина Райчева, есе на тема "Социалната работа - Защо и Как?

  1. 1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ АНГЕЛ КЪНЧЕВ” ФАКУЛТЕТ "ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ" Катедра "Обществено здраве и социални дейности" СОЦИАЛНАТА РАБОТА – ЗАЩО И КАК ? Есе (посветено на Световния ден на социалната работа – 2014) Цветелина Петкова Райчева Магистърски курс „Клинична социална работа“ Ф.№139654 РУСЕ март, 2014
  2. 2. 2 Защо я има социалната работа? Как да бъде извършвана тя по- добре? Тези въпроси по различни поводи често си задават хората, които са встрани от тази сфера, както и тези , които се подготвят за специалисти в социална работа, и най-вече ние, които я вършим и сме я приели за своя професия и призвание. А социалната работа съществува защото всеки човек е изтъкан от чувства и състраданието е заложено в него, и откакто ги има, хората са из- падали в беди и са си помагали. Тя има много дълго историческо развитие. . Грижата за ближния е приемала различни форми и се е развивала във времето още от родовите общества за да стигне до днешната й институционална организираност и обхватност в обществото на съв- ременната пазарна икономика. Социалното дело преминава периода на архаична филантропия, следват периодите на филантропия, обществена /общностна и църковна/ благотворителност, социално подпомагане, за да се стигне до днешния му период на социална работа. Ще ви припомня две велики мисли:  Работата без любов е слугуване.  Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въп- реки това, прави добро. Харесват ви нали, защото ви грабват със своята истинност. Те принадлежат на Агнес Гонджа Бояджиу – Майка Тереза. Та кой по-добре от нея знае какво е отдаденост на работата за добруване, какво е страдание и колко щастлив става човек, след като е по- могнал някому. С тези думи тя ни казва какво е истинското щас- тие в живота. За да е по-разбираема същността на социалната работа нека се спрем на следната история: един човек, нека се казва Иван, работи като монтьор и тръгва за работа в 9 часа. Зимен ден, много студено, всичко е покрито с лед. Пред Иван върви човек, който по някаква причина гледа настрани, двата му крака се подхлъзват и той пада по гръб. Иван веднага отива да му помогне, като се опитва да го изпра- ви, но човекът е паднал лошо и Иван се обажда с мобилния си теле- фон до Бърза помощ и едва след идването на лекар тръгва отново за работа с едно щастливо усещане от оказаната помощ. На следващия ден, преди да закуси, Иван отива да изхвърли торбичка с отпадъци и да разбере колко е студено. При контейнера
  3. 3. 3 вижда човек със скъсано палто и премръзнали ръце да рови в боклу- ка за храна. На Иван му става мъчно от гледката и поканва човека да сподели с него закуската му. Двамата отиват в жилището на Иван, пият топъл чай, закусват и разговарят, след което човекът благодари за храната и вниманието и си тръгва, а Иван отива на работа и отново с щастливото усещане, че е направил добро. В някой следващ ден може Иван пак да по- падне на някой изпаднал в беда и да му помогне и пак да е щаст- лив от това. Тук поставяме въпроса: помощта, която е оказал Иван социална работа ли е, и той социален работник ли е? Отговорът е отри- цателен, това не е социална работа и тази му помощ не го прави со- циален работник, това е просто епизод с непознати хора, на които той сам решава да помогне – Иван си е пак онзи състрадателен монтьор, но вече много по-щастлив човек. Днес социалната работа не е епизод, а е обществено ангажирана дейност. Държавата е създала структури в тази сфера: министерство, агенции, социални дирекции, максимално е конкретизирала видовете со- циални услуги и най-подробно е регламентирала дейността като цяло – написани са закони, правилници, инструкции, указания, методики, опреде- лени са правомощия,отговорности, численост на помагащия персонал, фи- нансиране и т.н.. Социалните институции са обърнати към хората с трайни проблеми, които поради своите увреждания са останали встрани от обществото и не могат сами да се справят в такава изолация. Со- циалната работа е широкообхватна, благородна и отговорна и се вър- ши от специалисти, за които тя е професия – това са социалните ра- ботници. Те предоставят съвети и насоки на лица, семейства, групи, общности и организации във връзка с възникнали социални и лични проблеми. Те пряко помагат на клиентите да развият умения, да полу- чат достъп до подходящи ресурси и услуги, за да се справят с проб- леми като: бедност, безработица, увреждане /умствено или физическо/, зависимост, престъпно поведение и др., като взаимодействието социален работник – клиент се основава на опознаване, изслушване, направляване, взаимност, предоставяне на самостоятелност и възможност, на доверие и двустранно усещане на радост от взаимодействието. Тук всеки би си казал: Каква прелест, какво старание, какво съвър- шенство – написани правила, изградена йерархическа структура, уточнени
  4. 4. 4 услуги, налични бази за подготовка на специалисти, определено финанси- ране на дейността – просто перфектна машина за социална работа. Да, има я машината и тя работи и това наистина е хубаво, но тя скърца и друса и за съжаление това се усеща само от клиента и от основ- ния машинен елемент – социалния работник, оня, който пази дълбоко в себе си човечността на монтьора Иван, оня, който пряко работи с клиента и е денонощно ангажи- ран с него и в същото време е толкова далече от върха. За него много често нещата изглеждат така: ето ти хората с увреждания, материалната база и малко пари – оправяй се сам, както можеш. Сега ще попитате изненадано: Ама как така, защо скърца? Е тук ве- че може да се напише роман, но ще е дълъг и не много приятен. Достатъч- но е да посочим само едно нещо: много често социалните структури по хоризонтала и вертикала действат самоцелно, несинхронизирано, неза- интересовано, непрофесионално и без никакво съдействие оставят со- циалните работници сами и ги превръщат от даващи помощ в молещи за такава. Представете си една социална услуга с много добра материална ба- за, чистота, уют и спокойна среда за клиентите, които са 10, какъвто е мак- симално определеният брой в норматива и за тях полагат двадесет и чети- ри часови грижи /вкл. събота и неделя/ шест човека специалисти. Социал- ното министерство е определило бройката, вида и изискванията към спе- циалистите т.е. социалните работници, превърнали този труд в своя профе- сия, казано е, че те работят по график спазвайки изискванията за осемчасов работен ден и на тази база е определило финансирането на социалната ус- луга и е написало много други изисквания за правилното реализиране на дейността. Създадени са всички условия и социалната услуга работи – ето, това е наистина положително. Но един ден една институция, създадена по държавни регламенти, съвсем основателно казва, че специалистите трябва да работят на седемчасов работен ден, съгласно дадена наредба, тъй като клиентите са с шизофрении и други подобни заболявания. После идва дру- га държавна контролна институция, която основателно прави предписание в тази насока, което предписание естествено е изпълнено и моментално се появява недостиг на един специалист и невъзможност да се покрие дваде- сет и четиричасовия работен график, но допълнителен специалист не може да бъде назначен, тъй като норматива и финансирането не го допускат. На- личните специалисти вече работят извънредно, с което се нарушава друг
  5. 5. 5 закон и регламентирания финансов бюджет, но вече са по един специалист сам на смяна с десет клиента, който трябва да изкъпе, облече, почисти, нахрани и в същото време да изпълнява програмата за тяхното приобщава- не, за която програма, освен че времето вече е крайно недостатъчно, но и няма нито лев в бюджета. Но той социалния работник си работи, нали това му е професията, която сам си е избрал. Нека сега кажем какво е професия според българския тълковен речник: „Основна трудова дейност при чове- ка, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва“. Е, социал- ният работник внася в семейния бюджет минималната работна заплата за страната. Това ли заслужава този труд? Но нека продължим, защото идва следващият контролен орган, ве- че от по-висшестоящите в йерархията социална структура. Социалният работник предлага на контролния орган да види базата, да види клиентите за да има и свой поглед върху нещата, иска да го запознае с проблемите по финансиране, подготовката на персонал и клиенти, липсата на транспорт, медицинското обслужване, несъответствията на едни нормативи с други, за да отрази всичко това в констативния протокол и съдейства за отстра- няване на проблемите, но не, контролният орган не иска това, неговата ра- бота не е да съдейства, той иска само документи. Дали не му куца профе- сионалната подготовка? И започва да търси пропуск, защото ако не го на- мери, то каква проверка е правил, а социалният работник като има пробле- ми да пише до общината или до министерството. После идва друг контролен орган и пита защо си направил разход за 105 лева, след като в бюджета са заложени 100 лева, и обяснява социални- ят работник, че това е в изпълнение на даден закон, да може да си спазил закона, но си нарушил бюджета, казва контролата и съветва да пишеш до министерството. И пише специалиста едно и второ писмо до министерст- вото, но отговор не получава. И си остава сам с клиента и продължава да му помага защото има дълг и е запазил човещината си. Ето това е малка част с тежки отрицателни последствия за едно благородно начинание, следствие от самоцелното, несинхронизирано, незаинтересовано, непрофесионално отношение на социалните структу- ри. Как при толкова практически негативи социалният работник да реализира пълноценно и полезно работно отношение към клиентите, особено към човек с тежко увреждане и обществено изолиран, как да
  6. 6. 6 му даде вяра, как да му придаде умения, как да направи така, че той самостоятелно да се справя с живота си? Начинът е един: на всички нива съпричастност, професионализъм, отдаденост, любов към работата и единодействие, за да приобщим изпадналите в беда и изпитаме щастие от това. Социалната работа е велико душевно благородство, нека не се отказваме от него, да го отстояваме и вярваме в думите на Май- ка Тереза.

×