1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ "ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ
ГРИЖИ"
Катедра "Обществено здраве и социални дейности"
СОЦИАЛНАТА РАБОТА – ЗАЩО И КАК ?
Есе
(посветено на Световния ден на социалната работа – 2014)
Цветелина Петкова Райчева
Магистърски курс „Клинична социална работа“
Ф.№139654
РУСЕ
март, 2014

2. 2
Защо я има социалната работа? Как да бъде извършвана тя по-
добре? Тези въпроси по различни поводи често си задават хората, които са
встрани от тази сфера, както и тези , които се подготвят за специалисти в
социална работа, и най-вече ние, които я вършим и сме я приели за своя
професия и призвание.
А социалната работа съществува защото всеки човек е изтъкан от
чувства и състраданието е заложено в него, и откакто ги има, хората са из-
падали в беди и са си помагали. Тя има много дълго историческо развитие.
. Грижата за ближния е приемала различни форми и се е развивала
във времето още от родовите общества за да стигне до днешната й
институционална организираност и обхватност в обществото на съв-
ременната пазарна икономика. Социалното дело преминава периода на
архаична филантропия, следват периодите на филантропия, обществена
/общностна и църковна/ благотворителност, социално подпомагане, за да
се стигне до днешния му период на социална работа.
Ще ви припомня две велики мисли:
 Работата без любов е слугуване.
 Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въп-
реки това, прави добро.
Харесват ви нали, защото ви грабват със своята истинност.
Те принадлежат на Агнес Гонджа Бояджиу – Майка Тереза. Та кой
по-добре от нея знае какво е отдаденост на работата за добруване,
какво е страдание и колко щастлив става човек, след като е по-
могнал някому. С тези думи тя ни казва какво е истинското щас-
тие в живота.
За да е по-разбираема същността на социалната работа нека се
спрем на следната история: един човек, нека се казва Иван, работи
като монтьор и тръгва за работа в 9 часа. Зимен ден, много студено,
всичко е покрито с лед. Пред Иван върви човек, който по някаква
причина гледа настрани, двата му крака се подхлъзват и той пада по
гръб. Иван веднага отива да му помогне, като се опитва да го изпра-
ви, но човекът е паднал лошо и Иван се обажда с мобилния си теле-
фон до Бърза помощ и едва след идването на лекар тръгва отново за
работа с едно щастливо усещане от оказаната помощ.
На следващия ден, преди да закуси, Иван отива да изхвърли
торбичка с отпадъци и да разбере колко е студено. При контейнера

3. 3
вижда човек със скъсано палто и премръзнали ръце да рови в боклу-
ка за храна. На Иван му става мъчно от гледката и поканва човека
да сподели с него закуската му.
Двамата отиват в жилището на Иван, пият топъл чай, закусват
и разговарят, след което човекът благодари за храната и вниманието и
си тръгва, а Иван отива на работа и отново с щастливото усещане,
че е направил добро. В някой следващ ден може Иван пак да по-
падне на някой изпаднал в беда и да му помогне и пак да е щаст-
лив от това. Тук поставяме въпроса: помощта, която е оказал Иван
социална работа ли е, и той социален работник ли е? Отговорът е отри-
цателен, това не е социална работа и тази му помощ не го прави со-
циален работник, това е просто епизод с непознати хора, на които той
сам решава да помогне – Иван си е пак онзи състрадателен монтьор,
но вече много по-щастлив човек.
Днес социалната работа не е епизод, а е обществено ангажирана
дейност. Държавата е създала структури в тази сфера: министерство,
агенции, социални дирекции, максимално е конкретизирала видовете со-
циални услуги и най-подробно е регламентирала дейността като цяло –
написани са закони, правилници, инструкции, указания, методики, опреде-
лени са правомощия,отговорности, численост на помагащия персонал, фи-
нансиране и т.н.. Социалните институции са обърнати към хората с
трайни проблеми, които поради своите увреждания са останали встрани
от обществото и не могат сами да се справят в такава изолация. Со-
циалната работа е широкообхватна, благородна и отговорна и се вър-
ши от специалисти, за които тя е професия – това са социалните ра-
ботници. Те предоставят съвети и насоки на лица, семейства, групи,
общности и организации във връзка с възникнали социални и лични
проблеми. Те пряко помагат на клиентите да развият умения, да полу-
чат достъп до подходящи ресурси и услуги, за да се справят с проб-
леми като: бедност, безработица, увреждане /умствено или физическо/,
зависимост, престъпно поведение и др., като взаимодействието социален
работник – клиент се основава на опознаване, изслушване, направляване,
взаимност, предоставяне на самостоятелност и възможност, на доверие
и двустранно усещане на радост от взаимодействието.
Тук всеки би си казал: Каква прелест, какво старание, какво съвър-
шенство – написани правила, изградена йерархическа структура, уточнени

4. 4
услуги, налични бази за подготовка на специалисти, определено финанси-
ране на дейността – просто перфектна машина за социална работа.
Да, има я машината и тя работи и това наистина е хубаво, но тя
скърца и друса и за съжаление това се усеща само от клиента и от основ-
ния машинен елемент – социалния работник, оня, който пази дълбоко в
себе си човечността на
монтьора Иван, оня, който пряко работи с клиента и е денонощно ангажи-
ран с него и в същото време е толкова далече от върха. За него много често
нещата изглеждат така: ето ти хората с увреждания, материалната база и
малко пари – оправяй се сам, както можеш.
Сега ще попитате изненадано: Ама как така, защо скърца? Е тук ве-
че може да се напише роман, но ще е дълъг и не много приятен. Достатъч-
но е да посочим само едно нещо: много често социалните структури по
хоризонтала и вертикала действат самоцелно, несинхронизирано, неза-
интересовано, непрофесионално и без никакво съдействие оставят со-
циалните работници сами и ги превръщат от даващи помощ в молещи за
такава.
Представете си една социална услуга с много добра материална ба-
за, чистота, уют и спокойна среда за клиентите, които са 10, какъвто е мак-
симално определеният брой в норматива и за тях полагат двадесет и чети-
ри часови грижи /вкл. събота и неделя/ шест човека специалисти. Социал-
ното министерство е определило бройката, вида и изискванията към спе-
циалистите т.е. социалните работници, превърнали този труд в своя профе-
сия, казано е, че те работят по график спазвайки изискванията за осемчасов
работен ден и на тази база е определило финансирането на социалната ус-
луга и е написало много други изисквания за правилното реализиране на
дейността. Създадени са всички условия и социалната услуга работи – ето,
това е наистина положително. Но един ден една институция, създадена по
държавни регламенти, съвсем основателно казва, че специалистите трябва
да работят на седемчасов работен ден, съгласно дадена наредба, тъй като
клиентите са с шизофрении и други подобни заболявания. После идва дру-
га държавна контролна институция, която основателно прави предписание
в тази насока, което предписание естествено е изпълнено и моментално се
появява недостиг на един специалист и невъзможност да се покрие дваде-
сет и четиричасовия работен график, но допълнителен специалист не може
да бъде назначен, тъй като норматива и финансирането не го допускат. На-
личните специалисти вече работят извънредно, с което се нарушава друг

5. 5
закон и регламентирания финансов бюджет, но вече са по един специалист
сам на смяна с десет клиента, който трябва да изкъпе, облече, почисти,
нахрани и в същото време да изпълнява програмата за тяхното приобщава-
не, за която програма, освен че времето вече е крайно недостатъчно, но и
няма нито лев в бюджета. Но той социалния работник си работи, нали това
му е професията, която сам си е избрал. Нека сега кажем какво е професия
според българския тълковен речник: „Основна трудова дейност при чове-
ка, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва“. Е, социал-
ният работник внася в семейния бюджет минималната работна заплата за
страната. Това ли заслужава този труд?
Но нека продължим, защото идва следващият контролен орган, ве-
че от по-висшестоящите в йерархията социална структура. Социалният
работник предлага на контролния орган да види базата, да види клиентите
за да има и свой поглед върху нещата, иска да го запознае с проблемите по
финансиране, подготовката на персонал и клиенти, липсата на транспорт,
медицинското обслужване, несъответствията на едни нормативи с други,
за да отрази всичко това в констативния протокол и съдейства за отстра-
няване на проблемите, но не, контролният орган не иска това, неговата ра-
бота не е да съдейства, той иска само документи. Дали не му куца профе-
сионалната подготовка? И започва да търси пропуск, защото ако не го на-
мери, то каква проверка е правил, а социалният работник като има пробле-
ми да пише до общината или до министерството.
После идва друг контролен орган и пита защо си направил разход за
105 лева, след като в бюджета са заложени 100 лева, и обяснява социални-
ят работник, че това е в изпълнение на даден закон, да може да си спазил
закона, но си нарушил бюджета, казва контролата и съветва да пишеш до
министерството. И пише специалиста едно и второ писмо до министерст-
вото, но отговор не получава. И си остава сам с клиента и продължава да
му помага защото има дълг и е запазил човещината си.
Ето това е малка част с тежки отрицателни последствия за едно
благородно начинание, следствие от самоцелното, несинхронизирано,
незаинтересовано, непрофесионално отношение на социалните структу-
ри.
Как при толкова практически негативи социалният работник да
реализира пълноценно и полезно работно отношение към клиентите,
особено към човек с тежко увреждане и обществено изолиран, как да

6. 6
му даде вяра, как да му придаде умения, как да направи така, че той
самостоятелно да се справя с живота си?
Начинът е един: на всички нива съпричастност, професионализъм,
отдаденост, любов към работата и единодействие, за да приобщим
изпадналите в беда и изпитаме щастие от това.
Социалната работа е велико душевно благородство, нека не се
отказваме от него, да го отстояваме и вярваме в думите на Май-
ка Тереза.