В застрахователна компания Дженерали http://goo.gl/aF3G8 са решили да обърнат внимание на корпоративните си клиенти обяви Ивайло Йосифов, като подчерта, че компанията е в процес на разработка и представяне на много нови и атрактивни застрахователни продукти ориентирани към корпоративните клиенти и средно големите предприятия.

1. Финансовите пазари, бизнеса и застраховане –
взаимно свързани
Дженерали България с допълнителен фокус върху своите
корпоративни клиенти
Дженерали Животозастраховане ще инвестира в експанзия в сегмента на корпоративния
бизнес по животозастраховане и в подобряване качеството на услугите за своите
корпоративни клиенти
Стабилният растеж и развитие са в основата на бизнес стратегията на компаниите от
Дженерали България. Понастоящем Групата инвестира в изграждане на допълнителен
фокус от своята бизнес стратегия по продажби, който ще се прояви като експанзия и
разширяване присъствието на дружествата, както по всички линии бизнес в общото
застраховане, така и в частта на корпоративния бизнес по животозастраховане, като в
същото време ще лимитира присъствието си в сегмента по индивидуално
животозастраховане.
“Изграждайки новият фокус в бизнес стратегията си Дженерали Животозастраховане ще
се фокусира върху предлагането на най-добрите иновативни, професионални и
комплексни услуги за нашите корпоративни клиенти и малки и средни предприятия.
Започваме да развиваме нови продукти и услуги за този сегмент, базирани на най-добрите
практики, взаимствани от Дженерали Груп, лидер в животозастраховането в Европа”,
коментира Ивайло Йосифов - Главен изпълнителен директор на Дженерали България
Холдинг.

2. Като част от глобалното семейство на Дженерали корпоративните клиенти на Групата в
България могат също да се възползват от специализираните услуги предлагани от мрежата
на GEB (Generali Employees Benefit), създадена през 1966. Подразделението на Група
Дженерали обхваща повече от 70 страни, с екип от международни експерти, фокусирани
единствено върху задоволяване нуждите на многонационални корпорации.
Новата посока за развитието на бизнеса на Дженерали Животозастраховане и лимитиране
на присъствието в сегмента по предлагане на индивидуали животозастраховки няма да
окаже никакво влияние върху настоящите клиенти на компанията. Техните портфейли и
полици ще продължават да бъдат обслужвани и администрирани професионално, според
съществащите договорни условия и те ще продължат да получават същото високо ниво на
услуги, както и към момента.
Източник: http://www.novini.bg/news/72151-дженерали-българия-с-допълнителен-фокус-върху-
своите-корпоративни-клиенти.html
Американските застрахователи губят $5 млрд. заради
сушите
Застрахователните загуби вследствие на незапомнените суши в САЩ ще достигнат $30
млрд., от които $18 млрд. ще поемат частните компании. Федералното правителство ще ги
компенсира със сума на стойност $14 млрд., а останалите $4 млрд. са чиста загуба,
изчисляват икономисти от Университета на Илинойс.
Окончателният размер на загубите ще стане известен чак през последното тримесечие на
годината, когато приключва прибирането на реколтата. Миналата седмица обаче
министерството на селското стопанство във Вашингтон обяви, че сушата е поразила 87%
от посевите на царевица и 85% - на соя.
Според оценки на агенция Moody's, най-тежко ще пострадат QBE, American Financial,
Rural Community и Fireman’s Fund. Анализаторите предупреждават, че най-уязвими са
малките застрахователи, специализирани в издаването на селскостопански полици, като
Rural Community и Farmers Mutual. От S&P смятат, че загубата за сектора ще е дори по-
голяма и ще достигне $5 млрд.

3. Освен че ощетяват застрахователите, непредвидените жеги вероятно ще окажат и натиск
над инфлацията. Според изчисления на Вашингтон, през следващата година цените на
храните ще нараснат с 4.5% спрямо 2012 г. От ООН съобщават, че през юли храните
сахраните ще нараснат с 4.5% спрямо 2012 г. От ООН съобщават, че през юли храните са
поскъпнали с 6% в глобален мащаб, като царевицата скача с 64%, а соята – с над 25%.
Източник: http://darikfinance.bg/blog/view/7779/
Средствата, управлявани от застрахователните и
здравоосигурителни дружества у нас нарастват с 4.4%
Средствата, управлявани от застрахователните, презастрахователните и
здравноосигурителните дружества, които осъществяват дейност в България, нарастват с
4.4% или 207 млн. лв. през юни спрямо същия месец предходната година, до 4.923 млрд.,
разкрива доклад на Българска народна банка, публикуван днес. Спрямо първото
тримесечие на годината, повишението е в размер на 15.7 млн. лв. или 0.3%.
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 44.2 млн. лв. или
4.2% от 1.058 млрд. лв. към юни 2011 г. до 1.102 млрд. лв. към края на същия месец на
2012 година. Спрямо март 2012 г. (1.109 млрд. лв.) те намаляват със 7.1 млн. лв. (0.6%).
Техният относителен дял в общия размер на активите към юни 2012 г. е 22.4% като остава
непроменен спрямо края на второто тримесечие на 2011 г., при 22.6% към март 2012
година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават
със 162.9 млн. лв. (4.6%) от 3.573 млрд. лв. към юни 2011 г. до 3.736 млрд. лв. към края на
същия месец на 2012 година.
Те нарастват с 27.4 млн. лв. (0.7%) спрямо март 2012 г. (3.709 млрд. лева). Към юни 2012 г.
застрахователните дружества, извършващи общо застраховане имат най-висок
относителен дял в общия размер на активите на застрахователните, презастрахователните
и здравноосигурителните дружества - 75.9% при 75.8% към юни 2011 г. и 75.6% към края
на първото тримесечие на 2012 година.
В инструментите, включени в активите на застрахователните, презастрахователните и
здравноосигурителните дружества, към края на юни 2012 г.

4. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции,
които на годишна база нарастват с 509 млн. лв. (28%) до 2.325 млрд. лева. Спрямо юни
2011 г. депозитите намаляват със 157.3 млн. лв. (14.1%) до 959.6 млн. лв., а средствата във
вземания - с 37.6 млн. лв. (6.5%) до 538.3 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2012
г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 47.2% при 38.5% към края на
същото тримесечие на 2011 г., на депозитите – 19.5% при 23.7% към юни 2011 г. и на
вземанията – 10.9% при 12.2% към края на второто тримесечие на 2011 година.
Във валутната структура на активите на застрахователните, презастрахователните и
здравноосигурителните дружества към края на юни 2012 г. основен дял имат активите,
деноминирани в български лева – 47.7% при 48.5% към края на второто тримесечие на
2011 година. Тези в евро са 19.8% при 22.5% към юни 2011 година. Към юни 2012 г.
активите в щатски долари са 4.7% при 5.3% към края на второто тримесечие на 2011 г., а в
други валути - 27.7% при 23.7% към юни 2011 година.
По отношение на географската структура на активите на застрахователните,
презастрахователните и здравноосигурителните дружества, на годишна база към юни 2012
г.
инвестициите в България се увеличават с 87.6 млн. лв. или 3.4%
до 2.660 млрд. лв. при 2.573 млрд. лв. към юни 2011 година. Техният относителен дял е
54% към края на юни 2012 г. при 54.6% към края на същия месец на 2011 година. В края
на второто тримесечие на 2012 г. средствата, инвестирани в държавите от Европейския
съюз, нарастват на годишна база със 133.8 млн. лв. (6.9%) до 2.078 млрд. лв. при 1.945
млрд. лв. към юни 2011 г., като относителният им дял към края на юни 2012 г. е 42.2% при
41.2% към края на второто тримесечие на 2011 година.
Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от застрахователните, презастрахователните и
здравноосигурителните дружества към юни 2012 г. са 4.923 млрд. лева. Собственият
капитал е 1.541 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2012 г., като нараства с 92.7
млн. лв. (6.4%) спрямо юни 2011 г. (1.448 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите
към юни 2012 г. е 31.3% при 30.7% към края на същия месец на 2011 година. Към края на
второто тримесечие на 2012 г. застрахователните технически резерви се увеличават на
годишна база със 154.7 млн. лв. (5.6%) до 2.909 млрд. лв. при 2.754 млрд. лв. към юни
2011 година.
Застрахователни технически резерви

5. Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат
на 1.933 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2012 г. при 1.807 млрд. лв. към края
на същото тримесечие на 2011 година. Относителният им дял в общия размер на
застрахователните технически резерви към юни 2012 г. е 66.5% при 65.6% към края на
второто тримесечие на 2011 година. Към юни 2012 г. задълженията към сектор
Домакинства и НТООД се увеличават със 126.8 млн. лв. (11%) до 1.278 млрд. лв. при 1.151
млрд. лв. към юни 2011 година. Към края на второто тримесечие на 2012 г. техният
относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 43.9% при
41.8% към юни 2011 година. Пасивите към парично-финансови институции (ПФИ)
намаляват с 43.1 млн. лв. (36%) до 76.6 млн. лв. към края на юни 2012 г. при 119.7 млн. лв.
към края на второто тримесечие на 2011 година. Относителният им дял в общия размер на
застрахователните технически резерви е 2.6% към края на юни 2012 г. при 4.3% към юни
2011 година. На годишна база, към края на второто тримесечие на 2012 г., задълженията
към сектор Нефинансови предприятия се увеличават с 38 млн. лв. (7.3%) до 558.1 млн. лв.
при 520.1 млн. лв. към юни 2011 г. и са 19.2% от застрахователните технически резерви
при 18.9% към края на второто тримесечие на 2011 година.
Пасивите към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на второто тримесечие на 2012 г.
нарастват с 28.1 млн. лв. (3%) до 975.6 млн. лв. при 947.5 млн. лв. към края на същото
тримесечие на 2011 година.
Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края
на юни 2012 г. е 33.5% при 34.4% към края на юни 2011 година.
Източник: http://darikfinance.bg/blog/view/8077/
Eвропейците размишляват повече от българите, преди
да вземат финансово решение
У нас обаче е по-голям делът на хората, които предпочитат да се консултират
преди да вземат такова, показва проучване на ING
„60% от българите предпочитат да размишляват, преди да вземат решение по финансов
въпрос, а 40% действат веднага. При останалите страни в Европа процентът на
размишляващите е по-голям – 72%, спрямо 28% за тези, които действат бързо, показва
проучване* на ING Животозастраховане и ING Пенсионно осигуряване, което е част от
общоевропейско изследване.

6. Българите значително по-рядко вземат финансови решения самостоятелно, за разлика от
европейците, като съгражданите ни предпочитат да се консултират със своите семейства и
с финансови специалисти. Само 17% от хората у нас вземат напълно самостоятелно
финансови решения, докато в Европа този процент е 26%.
62% от българите мислят в дългосрочна перспектива за своите финанси, в сравнение със
70% от европейците. Когато решават финансови дилеми, 37 на сто от българите се
доверяват на интуицията си, докато в Европа процентът е 31.
43% от всички европейци понастоящем не разполагат с финансов резерв за спешни нужди.
Между 2010 и 2012 г. има лек спад в броя на потребителите с подобен резервен фонд.
Наличието на финансов фонд за неотложни нужди в България е много по-ограничено в
сравнение със средното за Европа - 59% от българите нямат такъв фонд (при средно 43%
за изследваните европейски страни).
По отношение на финансовата грамотност хората в България не се различават съществено
от останалите европейци: 22% от българите имат много ниска финансова грамотност, при
20 на сто в Европа. Основни финансови познания имат 66% от хората у нас, също толкова
е средният процент и за Европа. Добри финансови познания имат 11% от българите, при
12% в Европа. Отлична е финансовата грамотност на 1% от българите, а такава имат
средно 2 на сто от европейците.
Най-важното нещо както за българите, така и за европейците, когато получават бонуси, е
да използват тези средства за изплащане на дългове. 40% от хората в България биха
похарчили бонуса си именно за това, а в останалите изследвани европейски страни – 37%
от хората.
Проучването обхваща и финансовото поведение на респондентите преди и по време на
ваканция. Половината от българите планират ваканцията си предварително, докато в
Европа този процент е малко по-висок – 58%. Цели 73 на сто от българите предпочитат да
си опаковат в последния момент (вечерта преди заминаване) багажа за пътуване. В Европа
68% правят същото. Практиката да се купуват принадлежности за ваканцията
предварително е много характерна за българина – 80%, а за останалите европейски страни
това е почти закон – 89%.
Голямото мнозинство от българите (84%) планират предварително бюджета за почивката
си, докато в Европа това правят 71 процента. 74% от българите по време на почивка се
придържат към предварително определения бюджет, докато само 52% от европейците
изпълняват предварителния си план.
Източник: http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/evropeicite-razmishliavat-poveche-ot-
bylgarite-predi-da-vzemat-finansovo-reshenie,139382/