Бъдещето на медиите: - технологична революция - печатните медии в бъдеще време - опитомяване на социалните мрежи - България и очакваната промяна

1. Бъдещето на медиите
Илияна Гарчева
Промяна в бъдеще време.
Едно е ясно – медийният бранш не може да продължава ежедневната си работа както
до сега. Новият медиен пъзел е все още твърде разчленен, за да може да се разглежда като
едноцяло и да подлежина еднозначнадефиниция.Въпреки това всяка една частица от пъзела
показва посоката на това пътуване. Със сигурност някои неща ще бъдат захвърлени просто
някъде на пътя, а другите ще трябва да се вземат непредвидено в последния момент. Все още
обаче никой не е споделил тайната рецепта за това, как всички тези еволюции могат да се
използват и да се преведат на журналистически език. Тъкмо обратното – във въздуха се носи
една несигурност, дали изобщо медиите от близкото бъдеще ще се впишат в новия свят и ще
могат да го подредят в съвсем новите му рамки.
Технологична (р)еволюция
Виртуалниилихолограмниклавиатури и компютри, които се управляват само с гласова
команда – всички те преди принадлежаха само на футуристичните разкази. Сега вече са по-
скоро в настоящето. В бъдещето предстои да ги овладеем и подчиним. С това технологично
развитие може да говорим за етап, в който новите технологии предизвикват медиите за едно
ново съдържание, нова публицистика, а вероятно и нови мисловни и поведенчески модели.
Онова глождещо чувство на всеки журналист да познава своя читател или зрител. Това
чувство вече не е налудничаво. Благодарение на дигитализацията във всеки един момент
онлайн медията има ясна представа за това кой посещава уебсайтът, колко време остава на
него, колко статии чете и много, много други факти, които до скоро бяха мистерия. Днес е
време на медиите, които лесно се трансформират в най-различни агрегатни състояния – те се
плъзват в различни канали, устройства и интерактивни среди.
Реципиентът на бъдещето = автор?
Стариятмодел на журналистическата„еднопосочнаулица“едвам поема последните си
глътки въздух. Съвместното съжителство на нови медии и нови реципиенти ще трябва да
пренареди досегашните стереотипи. Журналистиката се нуждае от нови концепции и нови
начини на комуникацияс публиката.Защотоднес публиката може да те допълни,коригира или
тоталнообори.Зад публиката стоят хиляди варианти за това и всеки един от тях започва само с
един „клик“.
Съдържание, генерирано от потребителите – това е път и посока за развитието на
новите медии.1
В САЩ това понятие вече е известно като „гражданска журналистика“2
. Именно
този тип журналистика придава на новините един човешки и по-емоционален облик.
Доближава се най-близо до проблемите от ежедневието и ги представя в реалния им спектър
от цветове иреалности.Въпреки товасериознатажурналистика,коятоизисква много ресурси и
експертивобластта,винаги ще има място на сцената.Но новините,генерирани от обществото,
не трябва да представляват заплаха. Тъкмо обратното – трябва да се използват с пълния си
1 Alex Charles “The end of journalism.News in the twenty-first century”, Peter Lang AG, Bern 2011,стр. 212
2 В превод от английскиезик „citizen journalism”

2. потенциал. Защото може би гражданското общество е най-добрият партньор и съветник на
съвременния журналист от 21. век.
За печатните медиив бъдеще време
Вестниците са под натиск. Неумолимият натиск на времето, на хората, на клавиатурата.
Това не е просто предсказание, а съвременна действителност. “Все повече журналисти биват
съкращавани в редакциите, а тези, които остават, се налага да се справят с повече обем от
работа за по-малко време.”3
, така описва ситуацията Михаел Шрьодер. За печатните медии в
бъдеще време може да говорим ето така:
- Дигиталният вариант на вестника няма да е просто изключителен бонус към читателя,
а нещо, без което печатната медия няма да оцелее.
- Видео форматите в онлайн изданието на вестника не са необходимост. Те са
задължителенелементкъм новината. В противен случай потребителят ще ги потърси,
намери и гледа за части от секундата… някъде другаде в онлайн пространството.
- Адаптацията на рекламните формати към конкретния контекст и съдържание в
изданието печели завинаги сърцата на аудиторията. Индивидуализирането играе
главната роля в спектакъла „Как да монетаризираме съдържанието на вестника“
- Инвестицията в нови технологии е нужна. Сега и веднага. И да, възвръщаема е.
- Специалистите, които работят активно със социалните мрежи не са просто маргинала
на нюзрума. Тъкмо обратното - тя трябва имат място точно в центъра му.
Опитомяване на социалните мрежи
Дигиталната промяна в полето на медиите вече започна. Според проф. Михаел Ротерт
„Новите медии са със значение на нови шансове“4
. Социалните мрежи – Facebook, Twitter,
YouTube, Flickr – трансформират добре познатия процес, по който получаваме и възприемаме
информация. В това време „динозаврите“на стария свят – правителство,администрация, стари
медии и дори политици – правят първите си опити да танцуват в този ритъм.
Интернет безспорно предизвиква на дуел традиционните медии, които до сега се
оповаваха на ексклузивността, която притежават, когато първи споделят новините. Интернет
направи новините по-бързи от всякога и по-достъпни за всеки. Светът чу за земетресението в
Хаити благодарение на публикации в Twitter, не благодарение на вечерната емисия новини.
България в забързания свят на промяната
Промените, които настъпват в глобален аспект, се отразяват със същата сила и по
нашите ширини. Тук обаче, от бъдещето ни делят още няколко важни стъпки, които трябва да
извървим. Още някои промени, които за останалия свят са минало, за нас – настояще.
За бъдещето на медиите в страната може да се говори с оглед на текущите проблеми.
Ключова роля за разбирането на настоящата ситуация в медийното пространство в България е
наличието на т.нар. преход. Именно през това време медиите и журналистите в България
променят своя статус, права и отговорности. Промените превръщат някои от журналистите в
медийни звезди, които умело управляват общественото мнение. Някои от тях пък се
трансформираха в политици. В общи линии ролите постоянно се сменят, а дефинициите са
3 Schröder, Michel “Qualitätunter Druck. Journalismus imInternet-Zeitalter”, Nomos Verlagsgesellschaft,
Baden-Baden 2011,стр. 49
4 Hirsch,Nadja “DieZukunft der Medien in Europa 2030“: Friedl – Brehm – Verlag Feldafing,2013,стр. 34

3. само условност. Беглият анализ на процесите, случващите се в медийното пространство в
Българияочертаваняколко ясни тенденции.
Липсата на демократични традиции в българските медии затруднява процесите на
развитие и възход, на конструиране и функциониране на съвременен плурализъм в медиите.
От една страна, това се дължи на дългите години юридическа и фактическа цензура – от около
160 годишно съществуване на българските медии почти 100 години те са цензурирани. Ето
защо бъдещето на медиите в България все още е обусловено от миналото. Липсата на
демократичнитрадициисе отразяваглавно във факта, че все още журналистите са повлияни от
автоцензурата. Съобразяването с властта, наличието на груба намеса от страна на
политическите сили в работата на медиите – всичко това се оказва пречка по пътя към
бъдещото развитие на медиите.
Навлизането на икономически интереси чрез финансово обвързване в частните медии
формира една порочна практика. Поради „вратички“ в законите или цялостно потъпкване на
законовите норми, особено за обвързването на електронните медии с рекламата, често се
процедираи чрезкорупция. Междувременно някоиполитическидейци се преориентират към
частния бизнеси днес те са медийнибосове.Естественое техните политически пристрастия да
се отразяватна ръководените от тях частни медии. Естествено е за България. За останалия свят
в 21. век не е.
Всичко това намира своя отзвук в експеримента, който в. „Капитал“ прави през месец
май 2014г. Фалшивото прес съобщение за Николай Бареков „Бареков: България трябва отново
да стане политическа сила“ намира отзвук в редица медии, без никаква промяна на
съдържанието. Резултатът – налудничавата измислица на журналистите от „Капитал“ бързо
достига до широк кръгчитатели.Изводът – медиите в България все още пишат, без да мислят и
публикуват, без да проверяват. В страната слуховете имат статуса на новини, а заповедта на
главния редактор има силата на държавен закон. Промяната трябва да започне от тук – от
мисловните и поведенчески модели.
Вече започна етапът, който ще промени парадигмата на медиите. Смисълът е не да
отречем евентуалната промяна в медийното поле. Нито да отречем началото на този етап.
Смисълът е да разпознаем, че зад бъдещето на медиите стоят много и различни процеси,
които трябва да проследим, а не да заклеймим, преди да са се случили.
Пътуването вече започна.
До крайната дестинация ще оцелеят само най-адаптивните.

4. Библиография
1. Alex Charles “Theend of journalism. Newsin thetwenty-firstcentury”, PeterLangAG,Bern 2011
2. Hirsch, Nadja“Die ZukunftderMedien in Europa 2030“, Friedl –Brehm– VerlagFeldafing,2013
3. Schröder,Michel “Qualitätunter Druck.JournalismusimInternet-Zeitalter”, Nomos
Verlagsgesellschaft,Baden-Baden2011
4.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/05/21/2304083_bez_cenzura_v_kosm
osa/ Последнопосещение на13.01.2015г., 16:50ч.