1. Български
празници
11 Б

2. Съдържание
 Цветница
 Еньовден
 Лазаровден
 Баба Марта
 Игнажден
 Сурва
 Миши и вълчи празници
 Нестинарство

3. Цветница
 Цветница или
Връбница се
празнува в неделя
след Лазаровден.
Смята се, че на този
ден Господ Исус
Христос дойде на
магаре в Ерусалим,
посрещнат с
радост от хора с
палмови клони в
ръцете си.

4.  Православната традиция в България е
избрала за този празник клон от току-що
избухнала върба. В нощта преди през
времето на нощното бдение тези клончета
се осветяват в църквата и на сутринта се
подаряват на вярващите. Всеки носи в
къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го
закача на вратата против злото и болестите.
Този венец се изгаря едва след година.

5.  В някои райони на България е известен
обредът "кумичене". Младите момичета,
вече отпразнували навечерието на
Лазаровден, се събират до релата. Всяка
носи със себе си ореола от върбови
клонки и специален обреден хляб
"куклата". Тя поставя всичко това на дъската
и я пуска в реката. Момичето на която
венецът плува пред всички става "кума" и
повежда хорото до дома си.

6. Еньовден
 Еньовден е празник, който се чества на 24
юни всяка година. На същата
дата източноправославната християнска
църква чества Рождение на св. Йоан
Кръстител. Оттам идва и името на
народния празник — Еньо или Яне са
кратки форми на Йоан (Иван) — и често
обредите и традициите на двата празника
се преплитат.Празникът съвпада с лятното
слънцестоене, затова и много от поверията
и обичаите са свързани с пътя на
небесното светило и култа към него.

7.  Според народа на
Еньовден започва
далечното начало
на зимата — казва
се „Еньо си
наметнал кожуха
да върви за сняг“.
Вярва се, че
сутринта на
празника, когато
изгрява, Слънцето
„трепти“, „играе“ и
който види това, ще
бъде здрав през
годината.

8. Лазаровден
 Лазаровден е
християнски празник,
носещ името на
Свети Лазар, който се
празнува на осмия
ден преди Великден,
винаги в събота. По
традиция на
Лазаровден се
откъсват зелени
върбови клонки, които
ще красят вратите на
следващия ден —
Връбница (Цветница).

9.  На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване.Младите
жени, наречени „лазарки“,берат цветя за венците, които
ще оплетат за празника Цветница. Момите са
пременени в традиционни фолклорни носии.Те
обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски
песни и благославят за здраве, щастие и
берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари,
плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден
момците от селото са поисквали ръката на своята
избраница.

10. Баба Марта
 Баба
Марта е митичен персонаж в
българския фолклор. В
народните вярвания,
представени в пословици и
приказки, името ѝ е свързано
с името на месец "март". Три
са месеците, които са
персонифицирани в
българските митични
представи -
януари,февруари и март.
Януари и февруари са
представени като братя с лют
характер - Голям
Сечко и Малък Сечко. Баба
Марта се смята за тяхна
сестра, която ту е усмихната
и добронамерена, ту
непредвидимо зла.

11.  С Баба Марта и месец
март се свързват много
обичаи и празници,
посветени на идващата
пролет. Най-известният
е закичването на хора и
млади животни
с Мартеница на 1 март
- деня на пристигането
на Баба Марта. През
целия месец се
извършват обреди за
гонене на змии и
гущери, както и
гадания, свързани с
някои прелетни птици.

12. Игнажден
 Игнажден е ден, в който се почита паметта на
св. Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември.
Обикновено с Игнажден започват коледните
празници. В Източна България на този ден е първата
коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и
се смята за началото на новата година. Нарича се
още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз
или Полазовден.

13. Сурва
 Сурвакане е
български народен
обичай, изпълняван на
1 януари. български
народен празник,
отбелязващ началото
на новата календарна
година.Обичаят се
състои в обредното
обхождане на
определена
територияот група
сурвакари — деца или
ергени.

14.  Според някои записвачи,
в по-далечно минало
изпълнителите на обичая
са били мъже. Тези
сурвакари обикалят от
къща на къща, влизайки в
домовете, където
сурвакат членовете от
семейството.,
произнасяйки
благопожелания за
здраве.Самото
сурвакане се състои в
удрянето по гърба със
сурвачка. За това
сурвакане домакините
даряват сурвакарите
дарове — най-често това
са хранителни продукти
или дребни пари.

15. Миши и вълчи празници
 Мишите празници са част от празничната система
в българския народен календар и се празнуват в
чест на мишките, за да не правят те пакости по
храната, дрехите, зърното и т. н. На места в
България се палят снопове тръни и една от
домакините върти запалените снопове с думите:
"Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят
Св.Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!"

16.  Вълчи празници в
българската народна
митология се нарича
период от 3, 5, 7, 9
или 10 дни, който се
почита в чест на
вълците. Календарно
този период най-
често е съотнесен
към есенно-зимните
празници около
Архангеловден.

17. Нестинарство
 Нестинарството е древен езически култ, при който
извършващите го след изпадане в транс танцуват боси
върху жарава въглени. Според традицията нестинарите
играят вечерта в деня на Константин и Елена. Въпреки, че
нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св.
Константин и Елена обичаят от християнска гледна точка
е откровен демонизъм и е осъден като такъв от Църквата.

18.  Рано сутринта в деня на
светците на процесия,
водена от нестинарите,
трима юноши изнасят
иконите до близкия
край селото свещен
извор (аязмо). В
шествието се включват
всички жители. На
извора иконите се
освещават и се играе
хоро. След
освещаването на
иконите шествието
обикаля цялото село и
нестинарите се
прибират в параклис. В
него се пазят иконите
на Константин и Елена.

19.  В параклисa нестинарите слушат
непрекъснатото биене на тъпан в определен
ритъм, от което изпадат в транс и започват да
танцуват, носейки свещени предмети – икони,
кърпи, кандила. На площада се пали огън,
който се поддържа цял ден от най-стария
нестинар или нестинарка. На свечеряване
огънят вече започва да се разстила за
жаравата. След това започва и истинският танц.

20.  Нестинарките навлизат
в огнения кръг с
пронизителен вик. Те
пресичат жаравата
като натискат
стъпалата си във
въглените и
продължават да викат.
Танцьорите танцуват,
държейки украсената с
цветя икона на
Константин и Елена.
Нестинарството е
включено в световното
културно наследство на
Юнеско.

21. Благодарим ви за
вниманието!
Изготвил:
11 Б клас