3. Гласните са специалните букви.
Важното е да научиш гласните, всички
останали са съгласни.
А Ъ О У Е И - Наричат ги „гласни“, защото
техният ГЛАС винаги се чува.
А другите са „съгласни“, защото са
СЪГЛАСНИ на всичко само да дойде при тях
една гласна.
Защото без гласна няма да има сричка, а без
сричка няма дума.
Гласната дори и самичка прави сричка, но
самичка съгласна не може.
4. Видове гласни звукове
Гласните звукове се делят на
широки и тесни.
Широките гласни (а,о,е) се
изговарят с широко отворена уста.
Тесните гласни (ъ, у, и) се
изговарят с по-затворена уста.
5. Правопис на гласните
звукове
Ако гласният звук е под ударение,
той се чува ясно.
Ако не е под ударение, може да се
сгреши при писане. Затова
търсим за проверка сродна дума,
в която съмнителният гласен
звук е под ударение . Ако няма
такава, правим справка в
правописния речник.
7. о бичам – о бич
зв ъ нец – зв ъ н
у ченик – у ча
ч а совник – ч а с
б у дилник – б у дя
8. Правопис при употреба на
А и Ъ
Често грешим и при правописа на А
и Ъ в крайна неударена сричка.
Преобразуваме думата в мн. число.
Ако гласната изпада, пишем Ъ.
Ако гласната не изпада, пишем А
10. кръ г ъ л – кръ гл и
ка з а л – ка з а л и
ве д ъ р – ве др и
лъ г а л – лъ г а л и
све т ъ л – све тл и
ле к а р – ле к а р и
бо д ъ р – бо др и
бръм б а р – бръм б а р и