6. Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.
7. Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
8. Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца – тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.
9. Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
.
10. Както на есен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха, а след тях и шейната.
.
11. С пепел и сажди изцапал се беше костюма….
Гледах го мълком – загубил и ума и дума,
как пред камината ситни с пъргави крачки
как от гърба си стовари торбата.
12. Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.
Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
13.
14. Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…
15. Чувах гласа му обаче да
буди простора:
- Весела Коледа! Весела
Коледа, хора!