1. Елфите на добротата
В малкото градче ``Земя`` живеели
много елфи.Те били добронамерени и с
всеки изминал ден правели града си по-
чист и хубав.Макар и малък той бил страст
за повечето любопитковци, които ходели в
градчето.
Някои елфи засаждали цветя,други
учили животните на ред и чистота, а трети
дори правели обувки.Те се занимавали и с
много други интересни неща.
Един ден елфчето Обущарко, отишло
натъжено при майка си и казало:
-Мамо моите златни обувки ги няма.
-Не се притеснявай ще ги намерим-
отвърнала майка му-ще ги потърсим във
вълшебната гора.
Същия ден вечерта, те тръгнали към
гората.Обущарко видял светлина, затичал
се към нея и се изгубил от погледа на
майка си.След малко забелязъл някакви
обувки, доближил се до тях, взел ги и що да
2. види, това били изгубените му златни
обувки.
Щастлив, тръгнал обратно по пътя, но
не видял майка си. Изплашил се, че се е
загубил и заплакал. Седнал на един пън. В
същия момент някой го повикал. Той се
стреснал, обърнал се, но не видял никой.
Когато отново навел глава някаква ръка
вдигнала брадичката му. Обущарко
погледнал човека в лицето и видял, че това
е магьосник. Изплашен, бързо се скрил зад
едно дърво, а магьосникът му прошепнал:
-Не се плаши детето ми, аз съм горският
магьосник. Кажи ми защо плачеш!
Обущарко плахо се показал, взел
шапката си в ръце и през сълзи рекъл:
-Когато изтичах напред, за да намеря
изгубените си златни обувки – и показал
обувките –изгубих мама.
-Не плачи, аз ще ти помогна да намериш
майка си – успокоил го магьосникът. –
Скоро отново ще си при нея.
Той извадил от джоба си вълшебна
стъклена топка и казал:
3. -Тини мини, тони свони топке
покажини ни къде е майката на малкото
елфче.
В същия миг топката пробляснала и на
нея се показала майката на Обущарко. Тя
била натъжена и викала:
- Обущарко, Обущарко къде си?
Покажи се.
На топката пишело: Майката на
малкото елфче се намира в центъра на
вълшебната гора.
Магьосникът се посипал с вълшебен
прашец, взел Обущаркои полетял към
указаното място. След малко двамата
видяли майката на Обущарко, а той извикал
радостно:
-Мамо намерихме те, намерихме те.
Когато стигнали при майката,
Обущарко се затичал към нея и прегърнал.
След това те благодарили на магьосника, а
той ги прегърнал и полетял на някъде.
Весели майката и Обущарко се върнали
вкъщи.
На следващия ден отишли в
обущарницата, оставили златните обувки
