1. Презентацията е създадена от
учениците от IV а клас:
Ния Балдаранова,
Михаил Николов и
Александър Терзиев
Второ ОУ “П.Р.Славейков”
Стара Загора
2. Роден в Карлово на 6 юли/19 юли 1837г.
В семейството на Иван Кунчев Иванов
от “попския род Кунчеви”и Гина
Василева Караиванова от рода на
майстор на чешми и калдъръми.
две сестри - Ана и Марийка
двама братя -Христо и Петър
3. 1845г. – на 8 години Васил постъпва в
Карловското взаимно училище.
1852г. става послушник при вуйчо си
йеромонах Василий.
1855 – 1856г. учи в Старозагорското класно
училище.
1856 –1857г. учи в свещеническото училище на
учителя Атанас Иванов в Стара Загора.
1858 г. - Става монах и приема името Игнатий.
1861 г. - Игнатий става дякон. Получава
духовното име дякон Игнатий.
4. 1861г. – решава да се посвети на народното дело за
освобождението на България, пленен от
призива на Г.С.Раковски.
Март 1862г. - взема участие в Първата
българска легия на Раковски в Белград.
Тук получава името Левски при следните
обстоятелства:
«Един ден като се сражавал за Белградската
крепост с турците, Васил прескочил някакъв
трап и Раковски рекъл:
- Това се казва скок на нубийски лев!
- Български лев! – поправил го Васил.
- Отсега нататък Василя ще го наричаме Дякон
Левски – казал Раковски.»
5. 1867 г.- отива в Букурещ. Свързва
се с войводата Панайот Хитов и
става знаменосец на четата му.
1867-1868 г. - участва във Втората
легия на Раковски в Белград.
1868 г. - Прави опити да създаде
вътрешна комитетска мрежа в България, начело на
която стои БРЦК в Букурещ с председател Любен
Каравелов. Получава подкрепа единствено от
Българското общество и започва първата си
обиколка из страната от декември 1868г. до
февруари 1869г.
6. 1869г. - започва да изгражда мрежата на
Вътрешната Революционна Организация в
България и обикаляйки, създава първите
революционни комитети в Плевен, Ловеч,
Карлово, Пловдив, Перущица, Сопот, Пазарджик.
1871г. – БРЦК в Букурещ му назначава за
помощници Димитър Общи и Ангел Кънчев.
Въпреки забраната от БРЦК и лично от Левски, на
22 септ.1872 г. Димитър Общи организира
обира на турската поща в Арабаконак. След
залавянето на участниците започва провала в
организацията и предателството на Левски.
7. На 26 декември 1872г. вечерта,
пристига в Къкринското
комитетско ханче, от където на
другия ден смята да замине за
Букурещ. Целта на идването му до
Ловеч е да прибере комитетския архив.
27 декември 1872г. призори е заловен от турската
полиция.
Води се продължителен процес, на който срещу него
свидетелстват бившите му помощници и
съзаклятници.
В затвора Левски е бил жестоко измъчван, за да
предаде делото и останалите членове на комитета.
Но той не проговорил до края.
8. Преди залавянето си Левски е писал: “Пророкувам
предателство. Истина ви казвам, някой от вас ще ме
предаде.”
Левски е бил предаден от свои помощници и
съзаклятници. След обира на Арабаконак и последвалите
арести проговарят Тодор Бръмбара и Димитър Общи,
които разкриват комитетите и посочват Левски за основен
организатор. Но главен виновник за залавянето на
Левски е Иван Фурнаджиев (Топала) – секретар на
Тетевенския революционен комитет, който му прави
пълно описание пред турците и е посочен в архивите по
делото срещу Левски. Години наред несправедливо за
виновник бе посочван поп Кръстьо.
По пътя към бесилката Левски пише: “Елате мои мили
братя Българи, решителни юнаци!- Мене отървете от
20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда...”
Никой от неговите стари другари не е организирал
останалите, за да го спасят по пътя към бесилото от
Търново до София.
9. Левски е осъден на смърт чрез обесване.
На 6/19 февр. 1873 г. присъдата е изпълнена
в София.
10. Христо Ботев:
“Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут
характер. Когато ние се намираме в най-
критическо положение, то той и тогава си е
такъв весел... Колкото и да се намираш в
отчаяност, той ще те развесели и ще те накара
да забравиш сичките си тъги и страдания.
Приятно е човеку да живее с подобни
личности!!”
11.
12. ...«Лицето на Левски, което се отражаваше в
огледалото, остаяше тихо и спокойно. Нито
една жила не трепна по него, нито едно
вълнение не пропъпли по ледната му
физиономия. Това необходимо, извънчовешко
самообладание го не напущаше и в най-
страшните опасности, с които беше насеян
неговия невероятен, премеждлив живот»...
13.
14.
15. “Ще имаме едно знаме, на което ще пише:
Свята и чиста република!”
“С една обща революция да се направи
коренно преобразование на сегашната
деспотско-тиранска система и да се замени с
демократска република.”
“От никъде не трябва да се надяваме и на
никого не трябва да се молим. Нам не ни
трябва подарена свобода, който ни освободи,
ще ни пороби, казвам ви!”
16. Последните думи, записани
в дневника му са:
НАРОДЕ ????
Упрек или призив за събуждане?
Можем много да разсъждаваме
какво е искал да ни каже с тях Левски.
Но по-важно е да следваме
примера, даден ни от него!
ПОКЛОН ПРЕД СМЕЛОСТТА
И ЛИЧНОСТТА НА АПОСТОЛА!