SlideShare une entreprise Scribd logo
1  sur  32
Télécharger pour lire hors ligne
sg.stroitelstvo.info

                                                  Брой 13 (649), 6 - 11 април 2010 г.                                                       Цена 1.50 лв.




                   Инфраструктурата е ко-
                     ридорът на бизнеса. Ако
                       той е в добро състоя-
                   ние, по него могат да пре-
                       минат капитали, сто-
                     ки и хора и да се загово-
                     ри за икономически рас-
                      теж. Ако е неравен, пак
                      може да привлече капи-
                    тали, но тогава фокусът
                     ще бъде поставен върху
                    стабилността, правила-
                     та, разрешителните ре-
                    жими и бизнес интереса.
                      България представи на
                      двудневна конференция
                     „Управление и развитие
                    на стратегическата ин-
                    фраструктура“ пред над
                   200 души слабите и силни-
                   те страни на своята ико-
                    номика, приоритетите и
                      възможностите бизне-
                    сът да се включи в отло-
                     женото осъществяване
                     на инфраструктурните
                                     проекти




                                                                                                                                                              Фотограф Мария Съботинова




                      Гъвкави правила за еврофондовете
                      предлага регионалният министър
                     Пари за проекти той вижда в междинното финансиране
                     Европейската коми-          гическата инфраструкту-      готовка на пътни проек-      структурни обекти.         възможността страната       ските фондове са решени
                   сия очаква от България        ра“, смята, че до два ме-    ти, за които финансира-         Сега Европа ни даде     да бъде пионер в прила-     да продължат съвмест-
                   да види списък от про-        сеца парламентът ще одо-     не не достига, т.е. се го-   шанс да мислим по този     гане на подобна процеду-    ната операция и очак-
                   екти за бъдещия програ-       бри списъка от проекти.      вори за пренасочване на      въпрос, да се подготвим    ра.                         ват подкрепата на „Джас-
                   мен период 2014 - 2020 г.     Очакванията на минис-        средства. Идеята на ми-      с проектите и да разго-       Голяма част от експер-   пърс“, ЕИБ, парламента
                   с обосновка за избора и       търа, когото определят       нистър Плевнелиев е да       варяме за необходими-      тите, работили доскоро      и Европейската комисия.
                   сумите за тяхното проек-      като майстор на общата       се използва междинно-        те средства. Заместник-    в сферата на програмно-            Милена ВАСИЛЕВА
13




                   тиране. Европейската ад-      визия за нещата, са Ев-      то финансиране от Евро-      директорът на Генерал-     то финансиране с евро-
                   министрация очаква на-        ропейският съюз да под-      пейската инвестиционна       на дирекция „Регионал-     пейски средства, смятат
 13 >




                   ционален консенсус по         помогне България, която      банка (ЕИБ), но само ако     на политика“ за България   обаче този ход за изпъл-
                   проектите.                    се нуждае от 50 млн. евро    знае, че след това Евро-     Карстен Расмусен насър-    нен с много неизвестни.
                     Министърът на регио-        за подготовка на пътни       пейската комисия ще до-      чи използването на пари-   Те дори са на мнение, че
                   налното развитие и бла-       проекти. Милионите мо-       пусне промени в приори-      те по техническата по-     подобно решение ще има
 9 771310 983000




                   гоустройството      Росен     гат да бъдат събрани от      тетните оси, така че стра-   мощ.                       лошо влияние върху про-
                   Плевнелиев, който споде-      онези проекти в опера-       ната ни да получи пари за       Според      министър    цеса на усвояване на ев-
                   ли идеята да се подготвят     тивните програми, които      проекти, археология, от-     Плевнелиев разговорът      ропейските средства.
                   проекти за 4 млрд. евро       са рискови в своето раз-     чуждителни процедури и       му с комисаря по регио-       Екипите на министер-
                   пред бизнеса по време на      витие. Вместо средствата     да развърже този възел,      налното развитие Йоха-     ството на регионалното
                   конференцията „Управле-       за тях да бъдат загубени,    който спира осъществя-       нес Хаан миналата сед-     развитие и на министъра
                   ние и развитие на страте-     те да се използват за под-   ването големите инфра-       мица го е насърчил във     по усвояване на европей-
2            sg.stroitelstvo.info                                                                                                                                                              Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г.

СЕДМИЦАТА                                                                                                                                                                                                     www.stroitelstvo.info

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
Съветът за тристранно сътрудничество одобри 59 антикризисни мерки
Правителството, работодателските орга-                                          макинствата, стана ясно в сряда. Общи-
низации и синдикатите са приели и са по-                                        ят ефект от антикризисните мерки е 1.6
дписали пакета от 59 мерки за подкре-                                           млрд. лв., като в него засега не влиза уве-
па на бюджета, бизнеса, заетостта и до-                                         личаването на ДДС.




                                                                                                                                                             Екоминистърът утвърди първите планове за
                                                                                                                                                             управление на речните басейни
                                                                                                                                                             Плановете са основният документ за управление на водите във
                                                                                                                                                             всеки от четирите района за басейново управление през следва-
                                                                                                                                                             щите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане
                                                                                                                                                             на добро състояние на водите в България. Направените оценки по-
                                                                                                                                                             казват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за упра-
                                                                                                                                                             вление на водите) в страната 451 са в добро състояние и 485 - в не-
                                                                                                                                                             добро състояние. Най-неотложните мерки предвиждат да се подо-
                                                                                                                                                             бри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е
                                                                                                                                                             оценено като добро.

Стартира интернет порталът на програмата                                                               Мораториум върху сделките със заменените земи                                                             Камарата на
за селските райони                                                                                     обмисля МЗХ                                                                                               строителите: Решението
Миналата седмица официално заработи интернет                                                           Налагане на мораториум върху сделките със заменени земи                                                   за 10% намаляване
страницата на Програмата за развитие на селски-                                                        е една от мерките, които се обсъждат в Министерството                                                     на задълженията е
те райони 2007 – 2013 г. На страницата ще бъдат                                                        на земеделието и храните във връзка с поисканите отгово-
публикувани и последните новини около прилага-                                                         ри от Европейската комисия дали замените на гори край ку-                                                 дискриминация
нето на ПРСР, степента на усвояване на средства-                                                       рортите са нерегламентирана държавна помощ. „Единодуш-                                                    Световната икономическа
та, стъпките при кандидатстване и най-често до-                                                        ни сме, че това е най-голямата кражба, която се е случила                                                 криза и кризата в България
пусканите грешки от бенефициентите, както и раз-                                                       по време на прехода, и не искаме да се стигне дотам всич-                                                 се отразиха много тежко
лични анализи, оценки, доклади, указания и прави-                                                      ки ние да платим за това, че някои са се облагодетелствали,                                               върху строителния отрасъл,
ла за работа.                                                                                          каза министърът на земеделието Мирослав Найденов.
                                                                                                                                                                                                                 се казва в обръщение на раз-
Министерството на културата                                                                                                                                                                                      ширения управителен съвет
                                                                                                                                                                                                                 на Камарата на строители-
получи Морското училище                                                                                                                                                                                          те в България до министър-
на остров Св. Кирик край                                                                                                                                                                                         председателя Бойко Борисов.
Созопол                                                                                                                                                                                                          От строителната камара на-
                                                                                                                                                                                                                 стояват за следното: в срок
С решението на правителство-                                                                                                                                                                                     не по-дълъг от 10 дни да се
то сградата – публична държав-                                                                                                                                                                                   подпишат споразумения с
на собственост, представляваща                                                                                                                                                                                   подробни графици за плаща-
триетажна масивна постройка с                                                                                                                                                                                    нията; Министерство на фи-
надстройка и сутерен с разгъна-                                                                                                                                                                                  нансите да потърси и осигу-
та застроена площ 2647 кв.м, ще                                                                                                                                                                                  ри допълнителни финансови
може да бъде превърната в му-                                                                                                                                                                                    инструменти за разплащане;
зей. Остров Св. Кирик и Юлита е                                                                                                                                                                                  да се учреди данъчна вакан-
обявен за паметник на културата                                                                                                                                                                                  ция за фирмите, към които
през 1965 г. и е включен в грани-                                                                                                                                                                                има публични задължения;
ците на резервата „Созопол“. На                                                                                                                                                                                  да се ускорят процедурите
острова се намира историческа-                                                                                                                                                                                   за стартиране на проектите
та сграда на първото в страна-                                                                                                                                                                                   по eвропейските програми и
та рибарско училище, построена                                                                                                                                                                                   други публични проекти като
през 1939 г.                                                                                                                                                                                                     антикризисна мярка.

                           Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа
Управител:                                                                               Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg       Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bg
инж. Венета Кръстева                                                                     Гергана Димитрова, 0898/617 160, gdimitrova@thecitymedia.bg                          Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg
e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg                                                        Деян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg
                                                                                                                                                                              Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg
                                                                                         Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, mlozanova@thecitymedia.bg
                                                                                         Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg           Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,
Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47
                                                                                         Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;       snedeleva@thecitymedia.bg
10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg
                                                                                         Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg
Регионални офиси:                                                                                                                                                             Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg
                                                                                         Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg
Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg                Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров                                      Банкова сметка Икономедиа АД:
Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg                     Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg,           „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF
Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg                                 Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg
Редакционен екип:                                                                        Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558
Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg                 Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg                           Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,
Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg         Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg                      София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г.                                                                                       sg.stroitelstvo.info
                                                                                                                                                       3
ИНФРАСТРУКТУРА                                                                   ОБЩИНИ
Търсят работници за строителството на лот 2 на „Тракия“                          Управлението на
На 7 април бюрото по труда в Сливен организира специализирана трудова            комплекса „Асенова
борса в областта на пътното строителство. Нейната цел е набиране на ра-          крепост“ минава
ботна ръка за изграждането на лот 2 на магистрала „Тракия“. От търсещите
работа се изисква да носят копие от свидетелство за квалификация и от до-        към община
кумент, удостоверяващ стаж по специалността.                                     Асеновград
Нова трамвайна линия тръгва експериментално в София                              Правителството отне
                                                                                 от Министерството на
Линия номер 4 ще бъде                                                            културата правото на
пусната експериментал-                                                           управление върху ком-
но за три месеца, като                                                           плекса „Асенова кре-
целта й е да разтовари                                                           пост“ и го предостави
трамваите по линия но-                                                           безвъзмездно на общи-
мер 5. Новият трамвай                                                            на Асеновград. Целта е
ще се движи по марш-                                                             местната власт да кан-
рута от трамвайно-                                                               дидатства за финанси-
то ухо в кв. „Бъкстон“,                                                          ране по оперативната
по маршрута на трам-                                                             програма „Регионално
вай 5 до площад „Маке-                                                           развитие“, за да пре-
дония“, наляво по бул.                                                           върне обекта заедно с
„Христо Ботев“, надяс-                                                           Бачковския манастир в
но по ул. „Струга“, Централна гара, наляво по бул. „Княгиня Мария Луиза“ и       първостепенен център
оттам наляво по бул. „ Христо Ботев“ и обратно по маршрута си.                   на туризма в региона.

Подписаха договор за рехабилитация на               Транспортното                Общо 20 проекта са отличени в конкурса за общински
подбалканския път в отсечката Пирдоп –              министерство                 типови проекти в София
Карлово – Калофер                                   представи стратегия           Общо 20 са наградените проекти, от които 10 получават втора награ-
                                                    за концесия на               да, останалите - втора занижена. Не се присъжда първа награда е ре-
                                                                                 шението на журито в организирания от Столичната община конкурс
                                                    инфраструктурни              за общински типови проекти в пет категории – „Преместваеми обек-
                                                    обекти                       ти“, „Рекламни елементи“, „Информационни елементи“, „Елементи на
                                                    Ще бъдат отдадени на         градското обзавеждане“, „Комплексен обект – спирка на градски транс-
                                                    концесия 5 пристанища,       порт“. Между 20-те проекта районните кметства ще могат да изберат
                                                    6 летища и 4 жп гари.        обект за реализация. Целта е да не се поставят едни и същи елемен-
                                                    Очакваният инвестици-        ти на територията на целия град. Ще бъдат обявени търгове за изпъл-
                                                    онен ефект е за 1 мили-      нител, след което прототип на обекта, каза главният архитект Петър
                                                    ард лева.                    Диков. Столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че се обсъжда
                                                    Заместник-министърът         дали павилионите и билбордовете ще се правят по поръчка на община-
                                                    на транспорта Камен
                                                    Кичев, който представи       та и ще са нейна собственост, или ще се търсят частни инвестиции. Тя
На 30 март „Трейс Груп Холд“ АД подписа дого-       стратегията за концеси-      присъства на обсъждане на проектите на 31 март.
вор за изпълнение на проект за рехабилитация        ониране на транспорт-
на пътна инфраструктура, Лот №5 Централна           ни обекти, не уточни за      Предвиждат пешеходен подлез пред Бургаския свободен
южна област, за рехабилитацията на път I-6 Пир-     какъв период от време
доп – Kaрловo – Kaлофер от км 242+860 до км                                      университет
                                                    става дума.
253+972.23 и от км 257+090 до км 264+719.44,        На концесия ще бъ-           Община Бургас планира да обяви обществена поръчка за изпълни-
път III-663 Чирпан – Зетьово от км 0+000 до км      дат дадени летищата          тел на строителните работи за изграждане на пешеходен подлез на ул.
4+778.54 и път III-807 Върбица – Скобелево от км    в Русе, Горна Оряхови-       „Александровска“ и ул. „Сан Стефано“ пред сградата на Бургаския сво-
0+000 до км 11+536.31 и мост на река Марица.        ца, Стара Загора, двата      боден университет. Подлезът е част от проект за организиране на пе-
Това съобщиха от дружеството. Възложител на         терминала в Пловдив и
проекта е Агенция „Пътна инфраструктура“. Стой-     изграждането на карго        шеходни зони в града. Общината е предвидила още няколко общест-
ността на договора е 19 992 538.08 лева, а финан-   терминал в София.            вени поръчки за строителство на обекти от градската инфраструкту-
сирането е осигурено от Международната бан-         Гара София и гара Поду-      ра. Реконструкция на ул. „Места“ в жк „Лазур“ и на ул. „Ал. Велики“ в
ка за възстановяване и развитие съвместно с Ми-     яне ще бъдат предоста-       централната градска част, както и продължение на изграждането на ул.
нистерство на финансите чрез Агенция „Пътна ин-     вени в комплект на бъ-       „Янко Комитов“ към ул. „Струга“ също се предвижда да бъдат направе-
фраструктура“.                                      дещия инвеститор.            ни тази година. На площад „Тройката“ се планира подземен паркинг.

ИНВЕСТИЦИИ                                          АРХИТЕКТУРА
В Източна Европа расте пазарът                      Японски архитекти взеха наградата „Прицкер“ за 2010 г.
на търговски имоти                                  Кадзуо Седжима и Рюе
През първите два месеца на година-                  Нишидзава са тазгодиш-
та пазарът на търговски имоти в Цен-                ните носители на награ-
трална и Източна Европа отбелязва                   дата „Прицкер“. Жури-
                                                    то определя като най-ем-
оборот от 275 млн. евро. Това е със                 блематични за дуото два
70% повече, отколкото за същия пери-                американски и два япон-
од на миналата година, посочва консул-              ски проекта - стъкленият
тантската агенция CB Richard Ellis. Най-            павилион на Музея на мо-
голям интерес инвеститорите, както и                дерното изкуство в Толи-
преди, проявяват към обектите в го-                 до, щата Охайо, и новият
лемите източноевропейски столици –                  музей в Ню Йорк, както и
най-вече в Москва, Варшава, Будапеща                един от първите им съв-
и Прага, където са реализирани 90%                  местни проекти – О-Museum и Музеят на съвре-      ито успяват да предадат на сградите си простран-
от целия оборот през първите два ме-                менното изкуство на ХХI век в Канадзава. Според   ственост и усещане за лекота, като от това не
сеца на 2010 г.                                     журито двамата са сред малцината архитекти, ко-   страда тяхната безопасност.
4       sg.stroitelstvo.info                                                                                           Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г.

УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА




  Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството:


  Подготвяме инфраструктурни
  проекти за 4 млрд. евро
                               Р
   Погледнем ли карта-            осен Плевнелиев завършва ВМЕИ - София.
та на България и връзки-          През 1990 г. основава „Ирис интернешънъл“ -
те й със съседните стра-
ни, ясно се вижда, че ние         първата българска строителна компания, коя-
сме държава в изолация.           то придобива сертификат ISO 9001. От 1991 до
На 400-километровата              1998 г. работи в Германия като съсобственик на
част от река Дунав има            строителна фирма, която става подизпълнител
само един мост, няма-             на германската Lindner. От 1998 г. насам после-
ме подход към коридори
VIII и Х. Имаме 418 км
                                  дователно през няколко години основава и ста-
магистрали, които със-            ва управител на компаниите от групата „Lindner
тавляват 2% от пътища-            Bulgaria“ ЕООД, член е на борда на директорите
та, 3000 км първоклас-            на КРИБ и управител на „Бизнес парк София“.
ни пътища, 4000 км вто-           През 2009 г. става министър на регионалното
рокласни, близо 19 000            развитие в правителството на Бойко Борисов.
км третокласни пътища.
Какво е тяхното състо-
яние? Всички знаят, че
от 80-те години, когато
за пътища са се отделя-
ли много средства, то се
влошава. И то защото от
1995 г. насам средствата
за пътната мрежа са мно-
го малко. През последни-
те девет години за пъти-       полагаме с 255 млн. евро    гистрала „Хемус“ от Шу-
ща са се отделяли между        по оперативна програма      мен до Велико Търново
170 млн. и 70 млн. лева        „Регионално развитие“,      няма достатъчно трафик
на година за капитално         125 млн. евро по ИСПА,      – не е нужно трасето там
строителство (без теку-        по „Транзитни пътища V“     да бъде аутобан.
щото поддържане), което        парите са 705 млн. евро,       Подготвяме програ-
е изключително малко.          144 млн. евро са от Све-    мата за проектите, която
Така, ако през 1985 г. в       товната банка за рехаби-    трябва да бъде внесена в
добро състояние са били        литация на втори и тре-     парламента.
85% от пътищата в стра-        ти клас пътища, 990 млн.       Замисляме и други ва-
ната, сега в такова състо-     евро са по оперативна       рианти. Например пътят
яние са едва 35%.              програма „Транспорт“.       Русе – Варна може да до-
   Целта на пътищата е         През тази година сме по-    бави страхотна стойност
и да свързват градове-
те. Затова освен мегапо-
лиса София определихме
                               лучили 9 строителни раз-
                               решения за рехабилита-
                               ция на 500 км пътна мре-
                                                           на град Варна. Този път
                                                           е важен – може да стане
                                                           и по линия на публично-
                                                                                      ти и пътници към Черно-
                                                                                      морието.
                                                                                         Внесохме в Минис-
                                                                                                                 П   редставяме
                                                                                                                     идеята за из-
                                                                                                                 граждане на още
                                                                                                                                         В  несохме в Ми-
                                                                                                                                            нистерския
                                                                                                                                         съвет програма
деветте основни полюса         жа за 200 млн. евро. По-    частното партньорство.     терския съвет програма
на растеж: Благоевград,        ставихме и въпроса защо     Той свързва две приста-    за рехабилитация на 64     два моста на река       за рехабилитация
Пловдив, Стара Загора,         магистрали, защо не че-     нища - Варна и Русе, ко-   моста със заемни сред-     Дунав - при Си-         на 64 моста със
Бургас, Варна, Русе, Ве-       тирилентови пътища, ко-     ито също могат да бъ-      ства от Световната бан-
лико Търново, Плевен,          ито са двойно по-евтини     дат предложени в общ       ка. Подготвена е програ-   листра – Кълъраш        заемни средства
Русе. Основните връзки         от магистралите? Някъде     пакет с пътната отсеч-     ма за безопасност по пъ-   и Оряхово – Бекет,      от Световната
между тях са приоритети        е възможно да предпоче-     ка на стратегически ин-    тищата, в която попадат    за 400 млн. евро        банка
на пътния сектор в тази        тем дори и трилентови       веститор. Това е трасе-    101 кръстовища с най-
държава.                       трасета. По частта от ма-   то на румънските турис-    много жертви.
   Имаме и десет вторич-
ни полюса на развитие:
Кюстендил – Смолян –
Хасково – Кърджали –
                                 П   оставихме и
                                     въпроса защо
                                 магистрали, защо
                                                           •
                                                                За периода от 2014 – 2020 г. ще представим проектите:
                                                               лот 3 на магистрала „Струма“ Благоевград – Сандански – 67.5 км за 500 млн. евро
Сливен – Шумен – До-                                       •   лот 6 на магистрала „Тракия“ Варна – Бургас – 100 км за 350 млн. евро
брич - Силистра – Габро-         не четириленто-           •   лот 0 на магистрала „Тракия“ София – Калотина с дължина 50 км за 150 млн. евро
во – Враца. Те също са           ви пътища, кои-           •   София – Гюешево – дължина 85 км за 200 млн. евро
част от тази най-важна           то са двойно по-
пътна мрежа.                                               •   скоростен път Русе – Шумен за 150 млн. евро
   Ако средствата от Ев-         евтини от ма-             •   скоростен път Русе – Велико Търново – Габрово, тунел Шипка – Стара Загора за 350 млн.
ропейския съюз за пъти-          гистралите? Ня-               евро
ща в програмния период           къде е възможно           •   магистрала „Хемус“ , 245 км за 1.2 млрд. евро
2007 - 2013 са 1.2 млрд.
евро, ние ще подсигу-            да предпочетем            •   скоростен път „Рила“ – 80 км за 200 млн. евро
рим за следващия про-            дори и триленто-          •   Софийски околовръстен път – 500 млн. евро
грамен период проекти            ви трасета
за 4 млрд. евро. Сега раз-                                 •   Мостове на река Дунав при Силистра – Кълъраш и Оряхово – Бекет за 400 млн. евро.
Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г.                                                                                                       sg.stroitelstvo.info
                                                                                                                                                                       5
                                                                                                                                               ГЕО ПОЛИТИКА
  Карстен Расмусен, зам.-директор за България в                                          Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България:
  генерална дирекция „Регионална политика“ в ЕК

  Използвайте техническата                                                                       Интегрираната
    помощ за проектиране и                                                                   инфраструктура привлича
 административен капацитет                                                                         инвеститори
                                                                                       Д
                                                                                            жеймс Уорлик е за-


К
     арстен Расмусен е                                                                      вършил     Станфорд-
     роден в Дания на                                                                       ския     университет
     20 август 1961 г.                                                                 през 1977 г. и има магис-
На сегашния си пост е                                                                  търски степени по полито-
от януари 2008 г. Отго-                                                                логия от колежа 'Уедхем'
варя за управлението                                                                   на Оксфордския универ-
на структурните и Кохе-                                                                ситет и по право и дипло-
зионния фонд в Бълга-                                                                  мация от факултета по пра-
рия и следи за правил-                                                                 во и дипломация на уни-
ното прилагане на про-                                                                 верситета „Тафтс“. Джеймс
                                                                                       Уорлик изпълнява длъж-
грамата на дирекция
                                                                                       ността главен зам.-помощ-
„Регионална полити-
                                                                                       ник на държавния секре-
ка“ в страната ни. Пре-                                                                тар в Бюрото по въпроси-
ди 2008 г. е бил адми-                                                                 те за международните ор-
нистратор в звената в                                                                  ганизации в периода 2006-2009 г., като отговаря за всички аспекти на аме-
Словакия, Унгария, Кипър и Румъния. Завършил е политология и герма-                    риканската външна политика в ООН и редица други мултинационални ор-
нистика, има магистърска степен по изкуства.                                           ганизации.

   При последното ми по-     млн. евро, но за стратеги-   рани и привличат ресур-         Развитието на инфра-     компании и клиенти, дос-    шен. За подобни проек-
сещение миналата година      чески проект като София      си, други още спят и дори    структурата е дълбоко       тъп до големите градове     ти вече са планирани 1.5
дадох отрицателна оценка     - Пловдив още не е обявен    да имат проект, не мога да   свързано с бъдещето на      и добре платена работа за   млрд. евро и ролята на об-
на прилагането на евро-      търг. Отново изключител-     го реализират. Няма дос-     България. При срещи-        жителите на по-малките      щините е критична.
пейските програми. Мно-      но закъснение.               татъчно проекти. Като        те ми с хора от страната    населени места, както и        Тези проекти са свър-
го исках днес да кажа, че       В околната среда - през   много добър пример мога      най-често говорим за та-    възможност за привлича-     зани с изграждане и на ко-
тяхното развитие е много     миналата година имахме       да посоча Габрово с 18       кива проблеми, много по-    не на повече туристи - за   генерационни мощности
по-добро. За съжаление       подписани проекти за 300     проекта.                     вече, отколкото за Афга-    бизнес събития, почивка     и производство на елек-
това не е така. Има голя-    млн. евро, но трябваше          Какво е предизвикател-    нистан. Това интересува     и културни дейности.        тричество. Ние работим с
мо закъснение с изпъл-       да преразглеждаме про-       ството? Четири милиарда      хората.                                                 правителството и частния
нението. От общо 9 млрд.
евро, които трябва да бъ-
дат използвани до 2015 г.,
                             ектите, подписани в края
                             на 2008 г., много от кои-
                             то се оказаха неефектив-
                                                          евро е минимумът за ин-
                                                          вестиции в пътища през
                                                          следващия програмен пе-
                                                                                          В лицето на министър
                                                                                       Плевнелиев българско-
                                                                                       то правителство демон-
                                                                                                                     Т  ри са ключови-
                                                                                                                        те области на
                                                                                                                     инфраструктур-
                                                                                                                                               сектор за насърчаване на
                                                                                                                                               подобни проекти.
                                                                                                                                                  Строителството       на
5.4 млрд. евро са заделе-    ни финансово и се стигна     риод. Защо закъсняваме в     стрира наличие на визия,                                „зелени“ сгради, кои-
ни за инфраструктура -       до спиране и прекратява-     периода 2007 - 2013 г.? Не   Карстен Расмусен е реа-       ното развитие             то са позитивно настрое-
1.3 млрд. за пътища, 1.6     не на редица от тях. Днес    защото сегашното прави-      лист и показа основните       - транспорт, ус-          ни към околната среда, е
млрд. за околна среда, от    в този сектор имаме дори     телство не си върши ра-      слабости до момента.                                    друг аспект на успешното
които 1.3 млрд. евро само    по-малко проекти и усво-     ботата, нито дори пре-          Конкуренцията за чуж-      тойчива околна            развитие. Увеличаване-
за водни проекти, и мно-     яване на средства от ми-     дишното, а защото много      дестранни инвестиции в        среда и информа-          то на техния брой ще на-
го средства за социална      налата година.               предишни правителства        региона е сериозна и за-      ционни техноло-           мали енергийната интен-
инфраструктура като учи-                                  преди това не са инвести-    това България трябва да                                 зивност, ще спести пари
лища, главно за енергийна
ефективност.
   От толкова много сред-
                               В  оставащото
                                  време до 2015
                               г. ще трябва да
                                                          рали в проектиране. Про-
                                                          ектите за пътния сектор
                                                          трябваше да бъдат гото-
                                                                                       направи сериозни инвес-
                                                                                       тиции в инфраструкту-
                                                                                       ра. Осигуряването на мо-
                                                                                                                     гии. Те имат ос-
                                                                                                                     новно значение за
                                                                                                                     развитието на
                                                                                                                                               и ще подобри качество-
                                                                                                                                               то на живота. Посолство-
                                                                                                                                               то на САЩ в България е
ства обаче до момента                                     ви още през 2006 г. Сега     дерна и надеждна инфра-                                 първата сертифицирана
са усвоени и разплатени        стартираме по-             предизвикателството      е   структура е фактор, кой-      страната и реги-          зелена сграда в България
само 1.6%, или 86 млн.         вече проекти, от-          подготовката на проекти,     то може да осигури успех      она, за да излязат        и първото американско
евро, от всички тези 5.4                                  така че през 2013 г. тряб-   в тяхното привличане.                                   посолство в света с таки-
млрд. евро. Трябва да от-      колкото могат              ва да имаме проекти за          За да се възстанови
                                                                                                                     успешно от кри-           ва показатели, с намалени
четем, че подписаните до-      да бъдат завър-            4-5 млрд. евро, които да     успешно от настояща-          зата                      експлоатационни разходи
говори са много повече,        шени за този пе-           бъдат готови за обявява-     та криза, България тряб-                                и повишена ефективност.
но дори тази година на-                                   не на търг.                  ва да има интегриран ин-       Българското     прави-   Тази тенденция създава
предъкът е много скро-         риод, приключва-              Никой не знае какви ще    фраструктурен план, кой-    телство има амбициозни      работни места и спестя-
мен, като ситуацията ва-       нето им може да            бъдат предвидените сред-     то наистина да отразява     планове за инвестиции и     ва пари, подобни проекти
рира по сектори.               остане за време-           ства за следващия период     състоянието на страната     подобряване на околна-      се насърчават и финанси-
   При пътищата инвес-                                    - например 5 млрд. евро      днес и нуждите утре, от     та среда. Става дума за     рат от Европейския съюз
тициите са в главни арте-      то до 2020 г.              за пътища, 3 млрд. евро за   който да се възползва ця-   56 регионални сметища,      и от редица други инсти-
рии, свързващи основни                                    водни проекти. За насто-     лото население.             100 пречиствателни стан-    туции.
градове в страната и съ-        Следващият сектор са      ящия период България по-        Три са ключовите об-     ции за питейна вода и още      Информационните тех-
седните държави - магис-     общините и инвестиции-       лучи много малко, напри-     ласти на инфраструктур-     повече заводи за третира-   нологии и комуникации
тралите „Струма“, „Тра-      те в обществени сгради       мер Унгария има 20 млрд.     ното развитие - транс-      не на отпадъци през след-   са част от модерната ин-
кия“, „Марица“. До този      и социална инфраструк-       евро. Така че за следва-     порт, устойчива околна      ващите пет години. Това е   фраструктура. България
момент от годината има-      тура, градска регенера-      щия период можем да се       среда и информационни       истинско предизвикател-     беше известна като Сили-
ме само един търг, който     ция, местни пътища - тук     надяваме и да планираме      технологии. Те имат ос-     ство за властите на цен-    коновата долина през 80-
е на път да приключи - за    нещата се развиват мал-      грант между 10 и 20 млрд.    новно значение за разви-    трално и местно ниво.       те години на миналия век.
„Тракия“. За сравнение -     ко по-бързо, макар и със     евро. Трябва да подгот-      тието на страната и реги-   Това означава изгражда-     Може да възстанови тази
през миналата година тази    закъснение. Вече вижда-      вим проекти за тях.          она, за да излязат успеш-   не на сериозен капацитет    представа.
магистрала дори не беше      ме първите реновации на         Моето послание е - из-    но от кризата.              в местните общности, ко-       Увеличаването        на
планирана и не говорехме     училищни сгради, намаля-     ползвайте активно техни-        Добрата     транспорт-   ито успешно да реализи-     ефективността на адми-
за нея. Пътната агенция      ва енергийната интензив-     ческата помощ за квали-      на инфраструктура е аб-     рат целия процес по под-    нистрацията,      намаля-
тогава не успя да публи-     ност, което е обещаващо.     фикация на кадрите в ад-     солютно необходима за       бор на проекти, канди-      ването на корупцията и
кува нито един търг.         Трябва да отчетем огра-      министрацията.               България. Става дума за     датстване, управление на    увеличаване на прозрач-
   При жп инфраструкту-      ничения капацитет на об-        Използвайте по-раци-      инвестиции и нови техно-    възлагането на обществе-    ността при възлагане на
рата положението не е по-    щините и различията се       онално техническата по-      логии, които да намалят     ната поръчка. Процесът      обществените поръчки са
добро - имаме един отдав-    задълбочават - някои об-     мощ и за подготовка на       разходите за фирмите, ще    трябва да бъде децентра-    особено важни за инвес-
на стартирал проект за 30    щини са добре организи-      проекти.                     осигурят мобилност за       лизиран, за да бъде успе-   титорите.
6       sg.stroitelstvo.info                                                                                              Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

  Законови промени ще направят
  концесиите атрактивни
  Държавата иска да прехвърли целия риск на частния партньор, такава световна практика няма



П
        одготвяни промени в Закона за концеси-                                                                                              Необходими промени в
        ите връщат отменените през 2008 г. про-                                                                                             българското законодател-
                                                                                                                                            ство
        цедури - състезателен диалог или обяв-
                                                                                                                                               Законът за концесиите
        ление с договаряне. В момента откритата                                                                                             трябва да бъде допълнен с
        процедура е единственият начин за отда-                                                                                             процедурите в Директива
ване на концесия. За обекти над определен праг                                                                                              2004/18/ЕО - състезателен
ще се иска съгласието на парламента. Това съоб-                                                                                             диалог, ограничена и проце-
щи Цвета Каменова, директор на дирекция „Ико-                                                                                               дура на договаряне с обяв-
                                                                                                                                            ление.
номическа и социална политика“ в Министер-                                                                                                     Нормативни      промени
ския съвет, по време на панела за публично-част-                                                                                            могат да оптимизират про-
но партньорство в рамките на конференцията за                                                                                               цедурата за предоставяне на
стратегическата инфраструктура на 30 и 31 март.                                                                                             концесия, като се съкратят
                                                                                                                                            сроковете за провеждане.
   От влизането в сила нагане на взаимоизгодно съ-                                                                                             За строителните конце-
закона за концесиите презтрудничество. Той е с дъл-                                                                                         сии е необходимо да се ре-
2006 г. досега няма реа- госрочен характер - част-                                                                                          гламентират условията за
лизирана нито една стро- ният сектор поема риска                                                                                            възстановяване на иконо-
ителна концесия. Опити   да финансира и управлява                                                                                           мическия баланс на конце-
имаше с летището в Русе идейности, свързани с пре-     Фокусът на втория панел през първия ден на конференцията за стратегическа ин-        сията чрез сключване на до-
                                                       фраструктура на 30 и 31 март беше публично-частните партньорства
български имот за бизнес доставяне на обществе-                                                                                             пълнително споразумение
център в Истанбул, при-  ни услуги, характерни за      ването на обявления над     ца за решение да им бъде     ването на т.нар. договори   както в интерес на конце-
чината е нежеланието за  публичния сектор.             определен праг в Офици-     отказано или да започнат     за публично-частно парт-    дента, така и на концесио-
споделяне на търговския     В действащото законо-      алния журнал, необходи-     подготвителни действия       ньорство и на договори за   нера - например при нали-
риск от страна на държа- дателство на Европейския      мостта от промяна в съ-     за предоставяне на конце-    наем.                       чие на свръхпечалба, не-
вата. В България има на- съюз концесиите за стро-      ществуващите процедури      сия. Инициативата на за-                                 достатъчно търсене на ус-
гласата концесионерът да ителство и услуги са пред-    за възлагане в сравнение    интересуваното лице не       Практически трудности       лугата, промяна в цената на
плаща за всичко, но в Ев-мет на различни системи       с обществените поръчки      създава специални права         - Решение на „Еврос-     кредита и др.
ропейския съюз това не е от правила.                   и др.                       или привилегии.              тат“ от 11 февруари 2004       За големи строителни
така, коментира Камено-     Концесиите за строи-          Концесията за стро-         С изменение в Зако-       г. за счетоводното тре-     концесии, които изискват
ва по повод на сегашния  телство са регулирани от      ителство има за пред-       на за концесиите в Бълга-    тиране на национални-       осигуряване от концесионе-
виртуален статут на стро-разпоредби на Директиви-      мет частично или цялост-    рия от 2008 г. е допусната   те сметки на договори за    ра на еднократни капитало-
ителните концесии в Бъл- те за обществените поръч-     но изграждане на обекта     само откритата процеду-      ПЧП, каквито са конце-      ви разходи в голям размер,
гария.                   ки (Директиви 2004/18/ЕО      и неговото управление и     ра. Българското законо-      сионните. Активите тряб-    би могло да се въведе зако-
   Държавният орган, кой-и 2004/17/ЕО), като за тях    поддържане след въвеж-      дателство въвежда еднак-     ва да бъдат класифицира-    ново изискване при опреде-
то ще ръководи процеса,  се прилагат задължения за     дането му в експлоатация    ви условия за предоставя-    ни като неправителствени    лен лимит - например 200
може да бъде към Съвета  обявяване в Официалния        са риск на концесионера.    не на двата вида концесии    и извънбалансови за бю-     млн. евро, концесионните
за икономическа политика вестник на ЕС.                   При концесията за ус-    - строителната и тази за     джета. Частният партньор    договори да бъдат одобря-
към правителството, кой-    Концесиите за услу-        луга възнаграждението на    услуги, без да прави раз-    поема строителния риск,     вани от Народното събра-
                         ги са освободени от при-
то и сега има заложени по-                             концесионера се състои в    граничение между харак-      а допълнително един от      ние.
добни функции.           лагането на тези директи-     правото да експлоатира      тера и сложността на про-    двата риска - наличност     Цвета Каменова, дирек-
   Проучване на Програ-  ви. Същите се регулират       обекта на концесията или    цедурите, подготовката       или търсене на услугата.    тор на дирекция „Иконо-
мата на ООН за развитие  единствено чрез спазване      от това право + компен-     на документацията, про-         - Разпределянето на      мическа и социална поли-
(ПРООН) констатира 64    на принципите, произти-       сация от страна на конце-   веждането на процедура       риска между страните в      тика“ в Министерския
различни дефиниции за    чащи от чл. 43 и чл. 49 на    дента.                      за избор на концесионер      България е ограничено,      съвет:
публично-частното парт-  Договора за създаване на                                  и съдържанието на конце-     като компенсацията се
ньорство, като най-общо  Европейската общност и        Институционализираните      сионните договори.           допуска само за пости-
го определят като средна по-специално на прозрач-      концесии                       По данни от Национал-     гане на социално прием-
форма между приватиза-   ност, равнопоставеност,       дават възможност иници-     ния концесионен регис-       лива цена на услугата от
ция и обществена поръч-  пропорционалност и вза-       ативата да бъде от стра-    тър концесията за услуга     обществен интерес, кога-
ка, или концесия - за стро-
                         имно признаване.              на на частния сектор,       е предпочитана от мест-      то цената се определя с
ителство и услуга. Посо-    В България общото за-      като докаже целесъобраз-    ните власти – 94.66 на сто   нормативен акт, или въз-
чено е разнообразие от   конодателство в сектора       ността на предложение-      от общия брой сключени       становяване на обекта на
форми като изгражда-     включва Закона за конце-      то и извърши например       концесионни договори.        концесията след непрео-
не - придобиване на соб- сиите и неговия правил-       предварителни проучва-         Поради тези ограниче-     долима сила.
ственост -      експлоата-
                         ник за прилагане, както       ния. След уведомлението     ния се търсят алтернатив-       Този подход обаче пра-
ция ( BOO - Build-Own-   и нормите на специали-        на държавата съответни-     ни подходи за заобикаля-     ви концесията, особено за
Operate), рехабилитация, зирани закони като Зако-      те органи имат три месе-    не на закона със сключ-      строителството, непри-

                                                                                                                                              „О
експлоатация, прехвър-   на за гражданското въз-                                                                влекателна за частния ин-            т приема-
ляне ROT (Rehabilitate-  духоплаване, Закона за             Рискове при концесиите                              веститор, особено при ви-
                                                                                                                                                     нето на
Operate-Transfer), програ-
                         устройство на черномор-                                                                сока цена на финансовия
                                                       • Управление на риска - сложни и дългосрочни
ма за покупка на активи иското крайбрежие, Зако-                                                                ресурс, ограничено тър-       Закона за концеси-
експлоатация APOP (Asset на за културното наслед-      договори                                                 сене на услугата и ниска
Procurement and Operatingство, Закона за регулира-     • Политическа подкрепа - последователна поли-            платежоспособност      на
                                                                                                                                              ите през 2006 г.
Program).                не на водоснабдителните       тическа подкрепа, валутна и данъчна политика             потребителите.                до момента няма
   В момента             и канализационните услу-      • Правни рискове от промени в законодателство-              „Твърдият“ характер на     реализирани кон-
в България се дискутира ги, Закона за физическото                                                               концесионните договори
дали публично-частните   възпитание и спорта.          то                                                       не позволява да се отго-      цесии по него“
партньорства са нова ка-    Сега                       • Търговски рискове - инфлация, лихвени процен-          вори на променените във
тегория обществени до-                                 ти, конвертируемост на валутата                          времето социално-иконо-        Срокът за произнася-
говори, различни          на европейско ниво се        • Рискове с планирането - разрешителни режими,           мически условия предвид     не по постъпили предложе-
от договорите за концесии изясняват въпроси, свър-     отчуждаване и др.                                        дългосрочния им харак-      ния на частните инвестито-
и договорите за обществе- зани с концесията за         • Рискове, свързани със строителството и въвеж-
                                                                                                                тер и евентуалния риск,     ри за предоставяне на кон-
на поръчка.               строителство и за услуга                                                              свързан с инфлацията,       цесия може да бъде съкра-
   Става дума за писмен       Основните въпроси от-    дането на обекта в експлоатация - забавяне на            лихвените проценти или      тен до един месец при три в
договор между държавния носно концесията за услу-      строителството, превишаване на разходите, ка-            реализиране на свръхпе-     момента.
и частния сектор за пости- га са свързани с публику-   чество на изпълнението, състояние на терена.             чалба от концесионера.                Николай ТОДОРОВ
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът
Строителсво и Градът

Contenu connexe

En vedette (9)

Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 

Similaire à Строителсво и Градът

Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в БългарияСборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
Teodor Radev
 

Similaire à Строителсво и Градът (20)

строителство градът
строителство градътстроителство градът
строителство градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителсво и Градът
Строителсво и ГрадътСтроителсво и Градът
Строителсво и Градът
 
ELANA Investment Bulgaria - Corporate Profile 2019 (BG language)
ELANA Investment Bulgaria - Corporate Profile 2019 (BG language)ELANA Investment Bulgaria - Corporate Profile 2019 (BG language)
ELANA Investment Bulgaria - Corporate Profile 2019 (BG language)
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
 Строителство Градът Строителство Градът
Строителство Градът
 
строителство градът
строителство градътстроителство градът
строителство градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Jessica финансиране ЕС
Jessica финансиране ЕСJessica финансиране ЕС
Jessica финансиране ЕС
 
Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в БългарияСборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
Сборник Проблеми и перспективи за развитие на регионите в България
 
03 - Формулярът за кандидатстване: композиране на проекта
03 - Формулярът за кандидатстване: композиране на проекта03 - Формулярът за кандидатстване: композиране на проекта
03 - Формулярът за кандидатстване: композиране на проекта
 
Зимен семестър 2014 - Занятие #1
Зимен семестър 2014 - Занятие #1Зимен семестър 2014 - Занятие #1
Зимен семестър 2014 - Занятие #1
 
OP_Transport_2014_2020.pdf_
OP_Transport_2014_2020.pdf_OP_Transport_2014_2020.pdf_
OP_Transport_2014_2020.pdf_
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Презентация министър Лиляна Павлова
Презентация министър Лиляна ПавловаПрезентация министър Лиляна Павлова
Презентация министър Лиляна Павлова
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Prezentacia svetla ivanova
Prezentacia svetla ivanovaPrezentacia svetla ivanova
Prezentacia svetla ivanova
 
Openvironment2014 2020 v3-june2014
Openvironment2014 2020 v3-june2014Openvironment2014 2020 v3-june2014
Openvironment2014 2020 v3-june2014
 
2023-10-05 Sustainable Energy Investment Forum_draft agenda.pdf
2023-10-05 Sustainable Energy Investment Forum_draft agenda.pdf2023-10-05 Sustainable Energy Investment Forum_draft agenda.pdf
2023-10-05 Sustainable Energy Investment Forum_draft agenda.pdf
 

Plus de Cтроителен Инженер

Plus de Cтроителен Инженер (20)

Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство Градът Строителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 

Строителсво и Градът

  • 1. sg.stroitelstvo.info Брой 13 (649), 6 - 11 април 2010 г. Цена 1.50 лв. Инфраструктурата е ко- ридорът на бизнеса. Ако той е в добро състоя- ние, по него могат да пре- минат капитали, сто- ки и хора и да се загово- ри за икономически рас- теж. Ако е неравен, пак може да привлече капи- тали, но тогава фокусът ще бъде поставен върху стабилността, правила- та, разрешителните ре- жими и бизнес интереса. България представи на двудневна конференция „Управление и развитие на стратегическата ин- фраструктура“ пред над 200 души слабите и силни- те страни на своята ико- номика, приоритетите и възможностите бизне- сът да се включи в отло- женото осъществяване на инфраструктурните проекти Фотограф Мария Съботинова Гъвкави правила за еврофондовете предлага регионалният министър Пари за проекти той вижда в междинното финансиране Европейската коми- гическата инфраструкту- готовка на пътни проек- структурни обекти. възможността страната ските фондове са решени сия очаква от България ра“, смята, че до два ме- ти, за които финансира- Сега Европа ни даде да бъде пионер в прила- да продължат съвмест- да види списък от про- сеца парламентът ще одо- не не достига, т.е. се го- шанс да мислим по този гане на подобна процеду- ната операция и очак- екти за бъдещия програ- бри списъка от проекти. вори за пренасочване на въпрос, да се подготвим ра. ват подкрепата на „Джас- мен период 2014 - 2020 г. Очакванията на минис- средства. Идеята на ми- с проектите и да разго- Голяма част от експер- пърс“, ЕИБ, парламента с обосновка за избора и търа, когото определят нистър Плевнелиев е да варяме за необходими- тите, работили доскоро и Европейската комисия. сумите за тяхното проек- като майстор на общата се използва междинно- те средства. Заместник- в сферата на програмно- Милена ВАСИЛЕВА 13 тиране. Европейската ад- визия за нещата, са Ев- то финансиране от Евро- директорът на Генерал- то финансиране с евро- министрация очаква на- ропейският съюз да под- пейската инвестиционна на дирекция „Регионал- пейски средства, смятат 13 > ционален консенсус по помогне България, която банка (ЕИБ), но само ако на политика“ за България обаче този ход за изпъл- проектите. се нуждае от 50 млн. евро знае, че след това Евро- Карстен Расмусен насър- нен с много неизвестни. Министърът на регио- за подготовка на пътни пейската комисия ще до- чи използването на пари- Те дори са на мнение, че налното развитие и бла- проекти. Милионите мо- пусне промени в приори- те по техническата по- подобно решение ще има 9 771310 983000 гоустройството Росен гат да бъдат събрани от тетните оси, така че стра- мощ. лошо влияние върху про- Плевнелиев, който споде- онези проекти в опера- ната ни да получи пари за Според министър цеса на усвояване на ев- ли идеята да се подготвят тивните програми, които проекти, археология, от- Плевнелиев разговорът ропейските средства. проекти за 4 млрд. евро са рискови в своето раз- чуждителни процедури и му с комисаря по регио- Екипите на министер- пред бизнеса по време на витие. Вместо средствата да развърже този възел, налното развитие Йоха- ството на регионалното конференцията „Управле- за тях да бъдат загубени, който спира осъществя- нес Хаан миналата сед- развитие и на министъра ние и развитие на страте- те да се използват за под- ването големите инфра- мица го е насърчил във по усвояване на европей-
  • 2. 2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г. СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Съветът за тристранно сътрудничество одобри 59 антикризисни мерки Правителството, работодателските орга- макинствата, стана ясно в сряда. Общи- низации и синдикатите са приели и са по- ят ефект от антикризисните мерки е 1.6 дписали пакета от 59 мерки за подкре- млрд. лв., като в него засега не влиза уве- па на бюджета, бизнеса, заетостта и до- личаването на ДДС. Екоминистърът утвърди първите планове за управление на речните басейни Плановете са основният документ за управление на водите във всеки от четирите района за басейново управление през следва- щите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България. Направените оценки по- казват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за упра- вление на водите) в страната 451 са в добро състояние и 485 - в не- добро състояние. Най-неотложните мерки предвиждат да се подо- бри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро. Стартира интернет порталът на програмата Мораториум върху сделките със заменените земи Камарата на за селските райони обмисля МЗХ строителите: Решението Миналата седмица официално заработи интернет Налагане на мораториум върху сделките със заменени земи за 10% намаляване страницата на Програмата за развитие на селски- е една от мерките, които се обсъждат в Министерството на задълженията е те райони 2007 – 2013 г. На страницата ще бъдат на земеделието и храните във връзка с поисканите отгово- публикувани и последните новини около прилага- ри от Европейската комисия дали замените на гори край ку- дискриминация нето на ПРСР, степента на усвояване на средства- рортите са нерегламентирана държавна помощ. „Единодуш- Световната икономическа та, стъпките при кандидатстване и най-често до- ни сме, че това е най-голямата кражба, която се е случила криза и кризата в България пусканите грешки от бенефициентите, както и раз- по време на прехода, и не искаме да се стигне дотам всич- се отразиха много тежко лични анализи, оценки, доклади, указания и прави- ки ние да платим за това, че някои са се облагодетелствали, върху строителния отрасъл, ла за работа. каза министърът на земеделието Мирослав Найденов. се казва в обръщение на раз- Министерството на културата ширения управителен съвет на Камарата на строители- получи Морското училище те в България до министър- на остров Св. Кирик край председателя Бойко Борисов. Созопол От строителната камара на- стояват за следното: в срок С решението на правителство- не по-дълъг от 10 дни да се то сградата – публична държав- подпишат споразумения с на собственост, представляваща подробни графици за плаща- триетажна масивна постройка с нията; Министерство на фи- надстройка и сутерен с разгъна- нансите да потърси и осигу- та застроена площ 2647 кв.м, ще ри допълнителни финансови може да бъде превърната в му- инструменти за разплащане; зей. Остров Св. Кирик и Юлита е да се учреди данъчна вакан- обявен за паметник на културата ция за фирмите, към които през 1965 г. и е включен в грани- има публични задължения; ците на резервата „Созопол“. На да се ускорят процедурите острова се намира историческа- за стартиране на проектите та сграда на първото в страна- по eвропейските програми и та рибарско училище, построена други публични проекти като през 1939 г. антикризисна мярка. Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа Управител: Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bg инж. Венета Кръстева Гергана Димитрова, 0898/617 160, gdimitrova@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Деян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, mlozanova@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75, Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; snedeleva@thecitymedia.bg 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Регионални офиси: Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Банкова сметка Икономедиа АД: Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Редакционен екип: Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
  • 3. Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г. sg.stroitelstvo.info 3 ИНФРАСТРУКТУРА ОБЩИНИ Търсят работници за строителството на лот 2 на „Тракия“ Управлението на На 7 април бюрото по труда в Сливен организира специализирана трудова комплекса „Асенова борса в областта на пътното строителство. Нейната цел е набиране на ра- крепост“ минава ботна ръка за изграждането на лот 2 на магистрала „Тракия“. От търсещите работа се изисква да носят копие от свидетелство за квалификация и от до- към община кумент, удостоверяващ стаж по специалността. Асеновград Нова трамвайна линия тръгва експериментално в София Правителството отне от Министерството на Линия номер 4 ще бъде културата правото на пусната експериментал- управление върху ком- но за три месеца, като плекса „Асенова кре- целта й е да разтовари пост“ и го предостави трамваите по линия но- безвъзмездно на общи- мер 5. Новият трамвай на Асеновград. Целта е ще се движи по марш- местната власт да кан- рута от трамвайно- дидатства за финанси- то ухо в кв. „Бъкстон“, ране по оперативната по маршрута на трам- програма „Регионално вай 5 до площад „Маке- развитие“, за да пре- дония“, наляво по бул. върне обекта заедно с „Христо Ботев“, надяс- Бачковския манастир в но по ул. „Струга“, Централна гара, наляво по бул. „Княгиня Мария Луиза“ и първостепенен център оттам наляво по бул. „ Христо Ботев“ и обратно по маршрута си. на туризма в региона. Подписаха договор за рехабилитация на Транспортното Общо 20 проекта са отличени в конкурса за общински подбалканския път в отсечката Пирдоп – министерство типови проекти в София Карлово – Калофер представи стратегия Общо 20 са наградените проекти, от които 10 получават втора награ- за концесия на да, останалите - втора занижена. Не се присъжда първа награда е ре- шението на журито в организирания от Столичната община конкурс инфраструктурни за общински типови проекти в пет категории – „Преместваеми обек- обекти ти“, „Рекламни елементи“, „Информационни елементи“, „Елементи на Ще бъдат отдадени на градското обзавеждане“, „Комплексен обект – спирка на градски транс- концесия 5 пристанища, порт“. Между 20-те проекта районните кметства ще могат да изберат 6 летища и 4 жп гари. обект за реализация. Целта е да не се поставят едни и същи елемен- Очакваният инвестици- ти на територията на целия град. Ще бъдат обявени търгове за изпъл- онен ефект е за 1 мили- нител, след което прототип на обекта, каза главният архитект Петър ард лева. Диков. Столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че се обсъжда Заместник-министърът дали павилионите и билбордовете ще се правят по поръчка на община- на транспорта Камен Кичев, който представи та и ще са нейна собственост, или ще се търсят частни инвестиции. Тя На 30 март „Трейс Груп Холд“ АД подписа дого- стратегията за концеси- присъства на обсъждане на проектите на 31 март. вор за изпълнение на проект за рехабилитация ониране на транспорт- на пътна инфраструктура, Лот №5 Централна ни обекти, не уточни за Предвиждат пешеходен подлез пред Бургаския свободен южна област, за рехабилитацията на път I-6 Пир- какъв период от време доп – Kaрловo – Kaлофер от км 242+860 до км университет става дума. 253+972.23 и от км 257+090 до км 264+719.44, На концесия ще бъ- Община Бургас планира да обяви обществена поръчка за изпълни- път III-663 Чирпан – Зетьово от км 0+000 до км дат дадени летищата тел на строителните работи за изграждане на пешеходен подлез на ул. 4+778.54 и път III-807 Върбица – Скобелево от км в Русе, Горна Оряхови- „Александровска“ и ул. „Сан Стефано“ пред сградата на Бургаския сво- 0+000 до км 11+536.31 и мост на река Марица. ца, Стара Загора, двата боден университет. Подлезът е част от проект за организиране на пе- Това съобщиха от дружеството. Възложител на терминала в Пловдив и проекта е Агенция „Пътна инфраструктура“. Стой- изграждането на карго шеходни зони в града. Общината е предвидила още няколко общест- ността на договора е 19 992 538.08 лева, а финан- терминал в София. вени поръчки за строителство на обекти от градската инфраструкту- сирането е осигурено от Международната бан- Гара София и гара Поду- ра. Реконструкция на ул. „Места“ в жк „Лазур“ и на ул. „Ал. Велики“ в ка за възстановяване и развитие съвместно с Ми- яне ще бъдат предоста- централната градска част, както и продължение на изграждането на ул. нистерство на финансите чрез Агенция „Пътна ин- вени в комплект на бъ- „Янко Комитов“ към ул. „Струга“ също се предвижда да бъдат направе- фраструктура“. дещия инвеститор. ни тази година. На площад „Тройката“ се планира подземен паркинг. ИНВЕСТИЦИИ АРХИТЕКТУРА В Източна Европа расте пазарът Японски архитекти взеха наградата „Прицкер“ за 2010 г. на търговски имоти Кадзуо Седжима и Рюе През първите два месеца на година- Нишидзава са тазгодиш- та пазарът на търговски имоти в Цен- ните носители на награ- трална и Източна Европа отбелязва дата „Прицкер“. Жури- то определя като най-ем- оборот от 275 млн. евро. Това е със блематични за дуото два 70% повече, отколкото за същия пери- американски и два япон- од на миналата година, посочва консул- ски проекта - стъкленият тантската агенция CB Richard Ellis. Най- павилион на Музея на мо- голям интерес инвеститорите, както и дерното изкуство в Толи- преди, проявяват към обектите в го- до, щата Охайо, и новият лемите източноевропейски столици – музей в Ню Йорк, както и най-вече в Москва, Варшава, Будапеща един от първите им съв- и Прага, където са реализирани 90% местни проекти – О-Museum и Музеят на съвре- ито успяват да предадат на сградите си простран- от целия оборот през първите два ме- менното изкуство на ХХI век в Канадзава. Според ственост и усещане за лекота, като от това не сеца на 2010 г. журито двамата са сред малцината архитекти, ко- страда тяхната безопасност.
  • 4. 4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г. УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството: Подготвяме инфраструктурни проекти за 4 млрд. евро Р Погледнем ли карта- осен Плевнелиев завършва ВМЕИ - София. та на България и връзки- През 1990 г. основава „Ирис интернешънъл“ - те й със съседните стра- ни, ясно се вижда, че ние първата българска строителна компания, коя- сме държава в изолация. то придобива сертификат ISO 9001. От 1991 до На 400-километровата 1998 г. работи в Германия като съсобственик на част от река Дунав има строителна фирма, която става подизпълнител само един мост, няма- на германската Lindner. От 1998 г. насам после- ме подход към коридори VIII и Х. Имаме 418 км дователно през няколко години основава и ста- магистрали, които със- ва управител на компаниите от групата „Lindner тавляват 2% от пътища- Bulgaria“ ЕООД, член е на борда на директорите та, 3000 км първоклас- на КРИБ и управител на „Бизнес парк София“. ни пътища, 4000 км вто- През 2009 г. става министър на регионалното рокласни, близо 19 000 развитие в правителството на Бойко Борисов. км третокласни пътища. Какво е тяхното състо- яние? Всички знаят, че от 80-те години, когато за пътища са се отделя- ли много средства, то се влошава. И то защото от 1995 г. насам средствата за пътната мрежа са мно- го малко. През последни- те девет години за пъти- полагаме с 255 млн. евро гистрала „Хемус“ от Шу- ща са се отделяли между по оперативна програма мен до Велико Търново 170 млн. и 70 млн. лева „Регионално развитие“, няма достатъчно трафик на година за капитално 125 млн. евро по ИСПА, – не е нужно трасето там строителство (без теку- по „Транзитни пътища V“ да бъде аутобан. щото поддържане), което парите са 705 млн. евро, Подготвяме програ- е изключително малко. 144 млн. евро са от Све- мата за проектите, която Така, ако през 1985 г. в товната банка за рехаби- трябва да бъде внесена в добро състояние са били литация на втори и тре- парламента. 85% от пътищата в стра- ти клас пътища, 990 млн. Замисляме и други ва- ната, сега в такова състо- евро са по оперативна рианти. Например пътят яние са едва 35%. програма „Транспорт“. Русе – Варна може да до- Целта на пътищата е През тази година сме по- бави страхотна стойност и да свързват градове- те. Затова освен мегапо- лиса София определихме лучили 9 строителни раз- решения за рехабилита- ция на 500 км пътна мре- на град Варна. Този път е важен – може да стане и по линия на публично- ти и пътници към Черно- морието. Внесохме в Минис- П редставяме идеята за из- граждане на още В несохме в Ми- нистерския съвет програма деветте основни полюса жа за 200 млн. евро. По- частното партньорство. терския съвет програма на растеж: Благоевград, ставихме и въпроса защо Той свързва две приста- за рехабилитация на 64 два моста на река за рехабилитация Пловдив, Стара Загора, магистрали, защо не че- нища - Варна и Русе, ко- моста със заемни сред- Дунав - при Си- на 64 моста със Бургас, Варна, Русе, Ве- тирилентови пътища, ко- ито също могат да бъ- ства от Световната бан- лико Търново, Плевен, ито са двойно по-евтини дат предложени в общ ка. Подготвена е програ- листра – Кълъраш заемни средства Русе. Основните връзки от магистралите? Някъде пакет с пътната отсеч- ма за безопасност по пъ- и Оряхово – Бекет, от Световната между тях са приоритети е възможно да предпоче- ка на стратегически ин- тищата, в която попадат за 400 млн. евро банка на пътния сектор в тази тем дори и трилентови веститор. Това е трасе- 101 кръстовища с най- държава. трасета. По частта от ма- то на румънските турис- много жертви. Имаме и десет вторич- ни полюса на развитие: Кюстендил – Смолян – Хасково – Кърджали – П оставихме и въпроса защо магистрали, защо • За периода от 2014 – 2020 г. ще представим проектите: лот 3 на магистрала „Струма“ Благоевград – Сандански – 67.5 км за 500 млн. евро Сливен – Шумен – До- • лот 6 на магистрала „Тракия“ Варна – Бургас – 100 км за 350 млн. евро брич - Силистра – Габро- не четириленто- • лот 0 на магистрала „Тракия“ София – Калотина с дължина 50 км за 150 млн. евро во – Враца. Те също са ви пътища, кои- • София – Гюешево – дължина 85 км за 200 млн. евро част от тази най-важна то са двойно по- пътна мрежа. • скоростен път Русе – Шумен за 150 млн. евро Ако средствата от Ев- евтини от ма- • скоростен път Русе – Велико Търново – Габрово, тунел Шипка – Стара Загора за 350 млн. ропейския съюз за пъти- гистралите? Ня- евро ща в програмния период къде е възможно • магистрала „Хемус“ , 245 км за 1.2 млрд. евро 2007 - 2013 са 1.2 млрд. евро, ние ще подсигу- да предпочетем • скоростен път „Рила“ – 80 км за 200 млн. евро рим за следващия про- дори и триленто- • Софийски околовръстен път – 500 млн. евро грамен период проекти ви трасета за 4 млрд. евро. Сега раз- • Мостове на река Дунав при Силистра – Кълъраш и Оряхово – Бекет за 400 млн. евро.
  • 5. Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г. sg.stroitelstvo.info 5 ГЕО ПОЛИТИКА Карстен Расмусен, зам.-директор за България в Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България: генерална дирекция „Регионална политика“ в ЕК Използвайте техническата Интегрираната помощ за проектиране и инфраструктура привлича административен капацитет инвеститори Д жеймс Уорлик е за- К арстен Расмусен е вършил Станфорд- роден в Дания на ския университет 20 август 1961 г. през 1977 г. и има магис- На сегашния си пост е търски степени по полито- от януари 2008 г. Отго- логия от колежа 'Уедхем' варя за управлението на Оксфордския универ- на структурните и Кохе- ситет и по право и дипло- зионния фонд в Бълга- мация от факултета по пра- рия и следи за правил- во и дипломация на уни- ното прилагане на про- верситета „Тафтс“. Джеймс Уорлик изпълнява длъж- грамата на дирекция ността главен зам.-помощ- „Регионална полити- ник на държавния секре- ка“ в страната ни. Пре- тар в Бюрото по въпроси- ди 2008 г. е бил адми- те за международните ор- нистратор в звената в ганизации в периода 2006-2009 г., като отговаря за всички аспекти на аме- Словакия, Унгария, Кипър и Румъния. Завършил е политология и герма- риканската външна политика в ООН и редица други мултинационални ор- нистика, има магистърска степен по изкуства. ганизации. При последното ми по- млн. евро, но за стратеги- рани и привличат ресур- Развитието на инфра- компании и клиенти, дос- шен. За подобни проек- сещение миналата година чески проект като София си, други още спят и дори структурата е дълбоко тъп до големите градове ти вече са планирани 1.5 дадох отрицателна оценка - Пловдив още не е обявен да имат проект, не мога да свързано с бъдещето на и добре платена работа за млрд. евро и ролята на об- на прилагането на евро- търг. Отново изключител- го реализират. Няма дос- България. При срещи- жителите на по-малките щините е критична. пейските програми. Мно- но закъснение. татъчно проекти. Като те ми с хора от страната населени места, както и Тези проекти са свър- го исках днес да кажа, че В околната среда - през много добър пример мога най-често говорим за та- възможност за привлича- зани с изграждане и на ко- тяхното развитие е много миналата година имахме да посоча Габрово с 18 кива проблеми, много по- не на повече туристи - за генерационни мощности по-добро. За съжаление подписани проекти за 300 проекта. вече, отколкото за Афга- бизнес събития, почивка и производство на елек- това не е така. Има голя- млн. евро, но трябваше Какво е предизвикател- нистан. Това интересува и културни дейности. тричество. Ние работим с мо закъснение с изпъл- да преразглеждаме про- ството? Четири милиарда хората. правителството и частния нението. От общо 9 млрд. евро, които трябва да бъ- дат използвани до 2015 г., ектите, подписани в края на 2008 г., много от кои- то се оказаха неефектив- евро е минимумът за ин- вестиции в пътища през следващия програмен пе- В лицето на министър Плевнелиев българско- то правителство демон- Т ри са ключови- те области на инфраструктур- сектор за насърчаване на подобни проекти. Строителството на 5.4 млрд. евро са заделе- ни финансово и се стигна риод. Защо закъсняваме в стрира наличие на визия, „зелени“ сгради, кои- ни за инфраструктура - до спиране и прекратява- периода 2007 - 2013 г.? Не Карстен Расмусен е реа- ното развитие то са позитивно настрое- 1.3 млрд. за пътища, 1.6 не на редица от тях. Днес защото сегашното прави- лист и показа основните - транспорт, ус- ни към околната среда, е млрд. за околна среда, от в този сектор имаме дори телство не си върши ра- слабости до момента. друг аспект на успешното които 1.3 млрд. евро само по-малко проекти и усво- ботата, нито дори пре- Конкуренцията за чуж- тойчива околна развитие. Увеличаване- за водни проекти, и мно- яване на средства от ми- дишното, а защото много дестранни инвестиции в среда и информа- то на техния брой ще на- го средства за социална налата година. предишни правителства региона е сериозна и за- ционни техноло- мали енергийната интен- инфраструктура като учи- преди това не са инвести- това България трябва да зивност, ще спести пари лища, главно за енергийна ефективност. От толкова много сред- В оставащото време до 2015 г. ще трябва да рали в проектиране. Про- ектите за пътния сектор трябваше да бъдат гото- направи сериозни инвес- тиции в инфраструкту- ра. Осигуряването на мо- гии. Те имат ос- новно значение за развитието на и ще подобри качество- то на живота. Посолство- то на САЩ в България е ства обаче до момента ви още през 2006 г. Сега дерна и надеждна инфра- първата сертифицирана са усвоени и разплатени стартираме по- предизвикателството е структура е фактор, кой- страната и реги- зелена сграда в България само 1.6%, или 86 млн. вече проекти, от- подготовката на проекти, то може да осигури успех она, за да излязат и първото американско евро, от всички тези 5.4 така че през 2013 г. тряб- в тяхното привличане. посолство в света с таки- млрд. евро. Трябва да от- колкото могат ва да имаме проекти за За да се възстанови успешно от кри- ва показатели, с намалени четем, че подписаните до- да бъдат завър- 4-5 млрд. евро, които да успешно от настояща- зата експлоатационни разходи говори са много повече, шени за този пе- бъдат готови за обявява- та криза, България тряб- и повишена ефективност. но дори тази година на- не на търг. ва да има интегриран ин- Българското прави- Тази тенденция създава предъкът е много скро- риод, приключва- Никой не знае какви ще фраструктурен план, кой- телство има амбициозни работни места и спестя- мен, като ситуацията ва- нето им може да бъдат предвидените сред- то наистина да отразява планове за инвестиции и ва пари, подобни проекти рира по сектори. остане за време- ства за следващия период състоянието на страната подобряване на околна- се насърчават и финанси- При пътищата инвес- - например 5 млрд. евро днес и нуждите утре, от та среда. Става дума за рат от Европейския съюз тициите са в главни арте- то до 2020 г. за пътища, 3 млрд. евро за който да се възползва ця- 56 регионални сметища, и от редица други инсти- рии, свързващи основни водни проекти. За насто- лото население. 100 пречиствателни стан- туции. градове в страната и съ- Следващият сектор са ящия период България по- Три са ключовите об- ции за питейна вода и още Информационните тех- седните държави - магис- общините и инвестиции- лучи много малко, напри- ласти на инфраструктур- повече заводи за третира- нологии и комуникации тралите „Струма“, „Тра- те в обществени сгради мер Унгария има 20 млрд. ното развитие - транс- не на отпадъци през след- са част от модерната ин- кия“, „Марица“. До този и социална инфраструк- евро. Така че за следва- порт, устойчива околна ващите пет години. Това е фраструктура. България момент от годината има- тура, градска регенера- щия период можем да се среда и информационни истинско предизвикател- беше известна като Сили- ме само един търг, който ция, местни пътища - тук надяваме и да планираме технологии. Те имат ос- ство за властите на цен- коновата долина през 80- е на път да приключи - за нещата се развиват мал- грант между 10 и 20 млрд. новно значение за разви- трално и местно ниво. те години на миналия век. „Тракия“. За сравнение - ко по-бързо, макар и със евро. Трябва да подгот- тието на страната и реги- Това означава изгражда- Може да възстанови тази през миналата година тази закъснение. Вече вижда- вим проекти за тях. она, за да излязат успеш- не на сериозен капацитет представа. магистрала дори не беше ме първите реновации на Моето послание е - из- но от кризата. в местните общности, ко- Увеличаването на планирана и не говорехме училищни сгради, намаля- ползвайте активно техни- Добрата транспорт- ито успешно да реализи- ефективността на адми- за нея. Пътната агенция ва енергийната интензив- ческата помощ за квали- на инфраструктура е аб- рат целия процес по под- нистрацията, намаля- тогава не успя да публи- ност, което е обещаващо. фикация на кадрите в ад- солютно необходима за бор на проекти, канди- ването на корупцията и кува нито един търг. Трябва да отчетем огра- министрацията. България. Става дума за датстване, управление на увеличаване на прозрач- При жп инфраструкту- ничения капацитет на об- Използвайте по-раци- инвестиции и нови техно- възлагането на обществе- ността при възлагане на рата положението не е по- щините и различията се онално техническата по- логии, които да намалят ната поръчка. Процесът обществените поръчки са добро - имаме един отдав- задълбочават - някои об- мощ и за подготовка на разходите за фирмите, ще трябва да бъде децентра- особено важни за инвес- на стартирал проект за 30 щини са добре организи- проекти. осигурят мобилност за лизиран, за да бъде успе- титорите.
  • 6. 6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 6 - 11 април 2010 г. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Законови промени ще направят концесиите атрактивни Държавата иска да прехвърли целия риск на частния партньор, такава световна практика няма П одготвяни промени в Закона за концеси- Необходими промени в ите връщат отменените през 2008 г. про- българското законодател- ство цедури - състезателен диалог или обяв- Законът за концесиите ление с договаряне. В момента откритата трябва да бъде допълнен с процедура е единственият начин за отда- процедурите в Директива ване на концесия. За обекти над определен праг 2004/18/ЕО - състезателен ще се иска съгласието на парламента. Това съоб- диалог, ограничена и проце- щи Цвета Каменова, директор на дирекция „Ико- дура на договаряне с обяв- ление. номическа и социална политика“ в Министер- Нормативни промени ския съвет, по време на панела за публично-част- могат да оптимизират про- но партньорство в рамките на конференцията за цедурата за предоставяне на стратегическата инфраструктура на 30 и 31 март. концесия, като се съкратят сроковете за провеждане. От влизането в сила нагане на взаимоизгодно съ- За строителните конце- закона за концесиите презтрудничество. Той е с дъл- сии е необходимо да се ре- 2006 г. досега няма реа- госрочен характер - част- гламентират условията за лизирана нито една стро- ният сектор поема риска възстановяване на иконо- ителна концесия. Опити да финансира и управлява мическия баланс на конце- имаше с летището в Русе идейности, свързани с пре- Фокусът на втория панел през първия ден на конференцията за стратегическа ин- сията чрез сключване на до- фраструктура на 30 и 31 март беше публично-частните партньорства български имот за бизнес доставяне на обществе- пълнително споразумение център в Истанбул, при- ни услуги, характерни за ването на обявления над ца за решение да им бъде ването на т.нар. договори както в интерес на конце- чината е нежеланието за публичния сектор. определен праг в Офици- отказано или да започнат за публично-частно парт- дента, така и на концесио- споделяне на търговския В действащото законо- алния журнал, необходи- подготвителни действия ньорство и на договори за нера - например при нали- риск от страна на държа- дателство на Европейския мостта от промяна в съ- за предоставяне на конце- наем. чие на свръхпечалба, не- вата. В България има на- съюз концесиите за стро- ществуващите процедури сия. Инициативата на за- достатъчно търсене на ус- гласата концесионерът да ителство и услуги са пред- за възлагане в сравнение интересуваното лице не Практически трудности лугата, промяна в цената на плаща за всичко, но в Ев-мет на различни системи с обществените поръчки създава специални права - Решение на „Еврос- кредита и др. ропейския съюз това не е от правила. и др. или привилегии. тат“ от 11 февруари 2004 За големи строителни така, коментира Камено- Концесиите за строи- Концесията за стро- С изменение в Зако- г. за счетоводното тре- концесии, които изискват ва по повод на сегашния телство са регулирани от ителство има за пред- на за концесиите в Бълга- тиране на национални- осигуряване от концесионе- виртуален статут на стро-разпоредби на Директиви- мет частично или цялост- рия от 2008 г. е допусната те сметки на договори за ра на еднократни капитало- ителните концесии в Бъл- те за обществените поръч- но изграждане на обекта само откритата процеду- ПЧП, каквито са конце- ви разходи в голям размер, гария. ки (Директиви 2004/18/ЕО и неговото управление и ра. Българското законо- сионните. Активите тряб- би могло да се въведе зако- Държавният орган, кой-и 2004/17/ЕО), като за тях поддържане след въвеж- дателство въвежда еднак- ва да бъдат класифицира- ново изискване при опреде- то ще ръководи процеса, се прилагат задължения за дането му в експлоатация ви условия за предоставя- ни като неправителствени лен лимит - например 200 може да бъде към Съвета обявяване в Официалния са риск на концесионера. не на двата вида концесии и извънбалансови за бю- млн. евро, концесионните за икономическа политика вестник на ЕС. При концесията за ус- - строителната и тази за джета. Частният партньор договори да бъдат одобря- към правителството, кой- Концесиите за услу- луга възнаграждението на услуги, без да прави раз- поема строителния риск, вани от Народното събра- ги са освободени от при- то и сега има заложени по- концесионера се състои в граничение между харак- а допълнително един от ние. добни функции. лагането на тези директи- правото да експлоатира тера и сложността на про- двата риска - наличност Цвета Каменова, дирек- Проучване на Програ- ви. Същите се регулират обекта на концесията или цедурите, подготовката или търсене на услугата. тор на дирекция „Иконо- мата на ООН за развитие единствено чрез спазване от това право + компен- на документацията, про- - Разпределянето на мическа и социална поли- (ПРООН) констатира 64 на принципите, произти- сация от страна на конце- веждането на процедура риска между страните в тика“ в Министерския различни дефиниции за чащи от чл. 43 и чл. 49 на дента. за избор на концесионер България е ограничено, съвет: публично-частното парт- Договора за създаване на и съдържанието на конце- като компенсацията се ньорство, като най-общо Европейската общност и Институционализираните сионните договори. допуска само за пости- го определят като средна по-специално на прозрач- концесии По данни от Национал- гане на социално прием- форма между приватиза- ност, равнопоставеност, дават възможност иници- ния концесионен регис- лива цена на услугата от ция и обществена поръч- пропорционалност и вза- ативата да бъде от стра- тър концесията за услуга обществен интерес, кога- ка, или концесия - за стро- имно признаване. на на частния сектор, е предпочитана от мест- то цената се определя с ителство и услуга. Посо- В България общото за- като докаже целесъобраз- ните власти – 94.66 на сто нормативен акт, или въз- чено е разнообразие от конодателство в сектора ността на предложение- от общия брой сключени становяване на обекта на форми като изгражда- включва Закона за конце- то и извърши например концесионни договори. концесията след непрео- не - придобиване на соб- сиите и неговия правил- предварителни проучва- Поради тези ограниче- долима сила. ственост - експлоата- ник за прилагане, както ния. След уведомлението ния се търсят алтернатив- Този подход обаче пра- ция ( BOO - Build-Own- и нормите на специали- на държавата съответни- ни подходи за заобикаля- ви концесията, особено за Operate), рехабилитация, зирани закони като Зако- те органи имат три месе- не на закона със сключ- строителството, непри- „О експлоатация, прехвър- на за гражданското въз- влекателна за частния ин- т приема- ляне ROT (Rehabilitate- духоплаване, Закона за Рискове при концесиите веститор, особено при ви- нето на Operate-Transfer), програ- устройство на черномор- сока цена на финансовия • Управление на риска - сложни и дългосрочни ма за покупка на активи иското крайбрежие, Зако- ресурс, ограничено тър- Закона за концеси- експлоатация APOP (Asset на за културното наслед- договори сене на услугата и ниска Procurement and Operatingство, Закона за регулира- • Политическа подкрепа - последователна поли- платежоспособност на ите през 2006 г. Program). не на водоснабдителните тическа подкрепа, валутна и данъчна политика потребителите. до момента няма В момента и канализационните услу- • Правни рискове от промени в законодателство- „Твърдият“ характер на реализирани кон- в България се дискутира ги, Закона за физическото концесионните договори дали публично-частните възпитание и спорта. то не позволява да се отго- цесии по него“ партньорства са нова ка- Сега • Търговски рискове - инфлация, лихвени процен- вори на променените във тегория обществени до- ти, конвертируемост на валутата времето социално-иконо- Срокът за произнася- говори, различни на европейско ниво се • Рискове с планирането - разрешителни режими, мически условия предвид не по постъпили предложе- от договорите за концесии изясняват въпроси, свър- отчуждаване и др. дългосрочния им харак- ния на частните инвестито- и договорите за обществе- зани с концесията за • Рискове, свързани със строителството и въвеж- тер и евентуалния риск, ри за предоставяне на кон- на поръчка. строителство и за услуга свързан с инфлацията, цесия може да бъде съкра- Става дума за писмен Основните въпроси от- дането на обекта в експлоатация - забавяне на лихвените проценти или тен до един месец при три в договор между държавния носно концесията за услу- строителството, превишаване на разходите, ка- реализиране на свръхпе- момента. и частния сектор за пости- га са свързани с публику- чество на изпълнението, състояние на терена. чалба от концесионера. Николай ТОДОРОВ