Model dfpsir nishava_bg

Програма за ТГС по ИПП
България – Сърбия

ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА „ДВИЖЕЩИ СИЛИ – НАТИСК – СЪСТОЯНИЕ –
ВЪЗДЕЙСТВИЕ - ОТГОВОР” В ОЦЕНКАТА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ В
ГОРНАТА ЧАСТ НА БАСЕЙНА НА РЕКА НИШАВА

I. МЕТОДИЧЕН ПОДХОД
Разработването на модела “Движещи сили – Натиск – Състояние –
Въздействие – Отговор” предложен от Европейската Агенция по околна
среда /ЕЕА/ се явява първи етап в оценката на риска от наводнения. (фиг. 1).
Фигура. 1 Концептуална рамка за оценка на риска от наводнения
ОТГОВОРИ
Мерки за предотвратяване,
защита и смекчаване на
негативните последици

ДВИЖЕЩИ СИЛИ

Климат
Ландшафтни
фактори на
басейна

ВЪЗДЕЙСТВИЕ
НАИСК
Щети
Социално-икономически
Промени в земеползването последици
Урбанизация Последици за околната
Транспортна инфраструктура среда
Почвено запечатване

Исторически и бъдещи
наводнения
Видове наводнения
Максимален отток

СЪСТОЯНИЕ

EUROPEAN UNION
Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme
“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava
catchment”
1


В рамките на предварителната оценка на риска един от най-простите
методи за приблизителна оценка на заплахата от наводнения е въвеждането
на “критерий за хоризонтално отстояние”. При него може да бъде използвано
хоризонталното разстояние между даден обект/населено място,
промишлени, културни обекти, ж.п и шосейни линии, защитени природни
зони и др./ и намиращата се в близост река Нишава (фиг. 2).

Фигура 2. Схематична скица на критерия за хоризонтално отстояние

населено
река 1 място 1
населено
място 2
заплаха от

Xm

Xm Xm

Xm

река 2
населено
място 3
риск от

Предваритиелните ни изследвания показаха, че отстояние на обектите
на 200 m от реката е подходящо за условията на басейна на р. Нишава.
Съгласно изискванията на директива 60/2007-ЕС за оценка на
неблагоприятните последици се използват защитените категории “човешко
здраве”, “стопанска дейност”, “околна среда” и “културно наследство”.

EUROPEAN UNION
catchment”
2


II. ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА “ДВИЖЕЩИ СИЛИ – НАТИСК- СЪСТОЯНИЕ –
ВЪЗДЕЙСТВИЕ – ОТГОВОР”

ДВИЖЕЩИ СИЛИ
Съгласно концептуалната рамка на модела /Фиг.1/ движещите сили за
формиране на наводненията са климатичните и ландшафтни условия на
изследвания басейн.
Климатични фактори
1.Атмосферно циркулационни системи
Географското положение на територията на Сърбия, определя нахлуването
на въздушни маси, идващи предимно от северозапад (Ducic,Радованович,
2005). Типовете въздушни маси, които определят климатичните условия в
басейна на р. Нишава са арктични – морски, арктически-континентален,
полярни континентални, полярни – морски, тропически – континентални,
тропически морски.

Фиг. 3 Хидрометрична мрежа в границите на басейна на р. Нишава
EUROPEAN UNION
catchment”
3


2.Температура на въздуха
Анализът на данните от 55 климатични станции, за периода 1946-2006.
показва, че най-високите средни месечни температури са през месец юли, а
най-ниските през месец януари.
В северната част на Сърбия средногодишните температури са между 10,8 и
11.5°C, а в равнинните части на Централна и Южна Сърбия температурите
са между 10.0 и 12.1°C.

Валежни фактори
Средното количество валежи на територията на Сърбия е 699.7
мм/годишно. Режимът на валежите е много разнообразен, тъй като
годишните валежи в различни части на страната достигат екстремни
стойности (от 1500 мм в отточната област на река Бели Дрим до 900 мм в
горните части на река Ибър, Плавска река или река Лепеница). Може да се
каже, че месецът с най-голямо количество валежи е юни, а месецът с най-
малко - февруари или март.

Ландшафтни фактори
1. Литоложка основа
Басейнът на река Нишава при Пирот, без Височица, е изграден от
варовици, представени от мергелни-пясъчници, които преминават в масивни
варовици, ургонски варовик, с примеси от глинести шисти, мергели и пясъци.

EUROPEAN UNION
catchment”
4


Фиг. 4 Геоложки строеж на басейна на р. Нишава
2. Релеф
Сърбия страна с предимно хълмист и планински тип релеф (65 % от
територията), а около 60,000 км2 са трайни земеделски площи. Около 30 %
от територията на басейна на река Дунав в Сърбия е залесена (ICPDR,
2006). Релефът на територията на водосборния басейн на р. Нишава е
предимно планински терен.
3.Почви
Три основни вида почви са характерни за региона - органично богати
черноземни почви (черноземи), слабо кисели кафяви подзолисти,
неплодородни подзолисти почви.

EUROPEAN UNION
catchment”
5


Фиг. 5 Почви в басейна на р. Нишава

4.Растителност
Биологичното разнообразие се в басейна на река Нишава се
характеризира с изключително разнообразие. Всeки височинен пояс се
характеризира със свой тип растителност. В Източна Сърбия растителността
е представена от три основни вида: ливадни, пасища, гори.

НАТИСК
Основните фактори, които по принцип интензифицират поройните
процеси са промените в земеползването, почвеното запечатване,
урбанизацията и транспортната инфраструктура.

1. Промени в земеползването

EUROPEAN UNION
catchment”
6


Фигура .6 Земеползване в басейна на р. Нишава /Корине, 2006/

В резултат от тези деструктивни изменения на земеползването и
ландшафтната покривка често отслабват водозадържащите и биоекологични
функции на горите и се засилват поройно-ерозионните процеси.

2. Почвено запечатване
Почвеното запечатване през последните години се оценява като
съществена, глобална заплаха, не само за унищожаване на почвите, но и за
интензифициране образуването на по-голям повърхностен отток в резултат
на интензивни валежи. В сравнение с 2000 г., през 2006 г. темпът на
нарастване на почвеното запечатване е незначителен - с 10,69 км2. Почти
незначително през 2006 г. се е увеличила площта на индустриалните и
търговски обекти и пътната инфраструктура, а площта на местата за спорт и
отдих и населените места с плътно застрояване незначително е намаляла.

3. Урбанизация
Като цяло урбанизацията увеличава честотата на проява на
наводненията и намалява времето за формиране на високите вълни в
резултат на почвеното запечатване. Заливаните речни тераси на река
EUROPEAN UNION
catchment”
7


Нишава и нейните притоци са предпочитано място за стопанска дейност.
Селищната мрежа е изградена от 307 населени места/в т.ч. 7 града/.
Гъстотата на селищната мрежа е 7,5 селища /100 km2. 72 % от общата площ
на населените мест попада в 200 м. буферна зона около реките.

Фиг. 7 Селищна мрежа в басейна на р. Нишава

4. Транспортна инфраструктура
Транспортната инфраструктура интензифицира както процесите за
формиране на наводнения, така и катастрофалния им ефект. Изградената
пътна мрежа в басейна на р. Нишава е с недостатъчни дренажни системи,
което е причина при интензивни валежи тя да пренасочва повърхностния
отток от други райони, който заедно с местния повърхностен отток може да е
причина за бързото покачване на речното ниво и проява на наводнения.
Освен това трябва да се отчита и факта, че транспортната инфраструктура в

EUROPEAN UNION
catchment”
8


случай на наводнение има ключова роля за евакуация на населението и
достъпа му до службите за бърза помощ.

Фиг. 8 Транспортна инфраструктура в буферната зона от 200 м в басейна на
р. Нишава

VI.СЪСТОЯНИЕ
Описаните климатични и ландшафтни особености на водосборния
басейн на река Нишава, както и промените настъпили през последните
години в земеползването, интензифицирането на урбанизационните процеси
и развитието на инфраструктурата са основните фактори за формиране и
проява на наводненията в басейна на реката. Особено катастрофални
поройни наводнения със значителни магериални щети и човешки жертви са
тези през 1929 г., 1942-1943 г., 1957-1958 г., 1980 г., 30.11.2007 г., 15.05.2010
г.

EUROPEAN UNION
catchment”
9


Фиг. 9 Наводнения в басейна на р. Нишава

VII. НЕГАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

VII.1. Негативни последици от минали наводнения
В източниците на информация за миналите наводнения в басейна на
р. Нишава не беше открита такава за негативните последици за всички
документирани в тях наводнения. Въпреки това може да се направи извода,
че те са значителни преди всичко по отношение на защитените категории
“човешко здраве” и “стопанска дейност” .

VII.2. Потенциални негативни последици
Потенциалният риск в басейна на р. Нишава съществува по отношение
на защитените категории “човешко здраве”, “стопанска дейност”, “околна
среда” и “културно наследство”.
Таблица 1. Засегнати жители
EUROPEAN UNION
catchment”
10


Населени Площ на Площ на Брой на Гъстота на Брой на
места урбанизира населеното население обитаемост засегнатите
попадащи в ната място, то, души на жители
200 m територия, разположена в населението
буферна зона km2 200 m буферна , д/ km2
от реките зона на реките,
km2
Годеч 6,14 3,72 4425 720 2677
Бела паланка 2,17 0,69 8112 3731 2575

Трън
Димитровград 1,91 0,93 6247 3270 3052
Пирот 7,96 1,87 38432 4828 9039
Ниш 22,32 1,87 177972 7974 32417

Таблица 2. Потенциален риск категория „стопанска дейност”
Критерии общо в %
зони
Защитени

буферната
зона от
200 m,
Промишленост
“стопанска дейност”

Промишлени и 8,45 1,09 12,9
търговски обекти,
km2
Транспортна инфраструктура
Дължина на пътната 946,176 271,426 28,7
мрежа, km
Обща дължина на 175,847 61,48 35,0

EUROPEAN UNION
catchment”
11


ж.п. мрежа, km
Земеделие
Комплекси от
раздробени
земеделски земи,
km2 436,57 55,86 13,0
Лозя, km2 1,53 0,31 20,3
Ненапоявана
обработваема земя,
km2 268,47 39,90 14,9
Земеделски земи
със значителни
участъци естествена
растителност, km2 506,72 102,82 20,3
Пасища, km2 109,83 10,47 9,5
Овощни и ягодови
насъждения 0,73 0,11 15,1
Защитени зони по Натура 2000
среда”
“Околна

По Директивата за
птиците 467,28 58,10 12,4
По директивата за
хабитатите 453,05 70,73 15,6
Защитени
територии/Р.Сърбия/ 823,94 74,69 9,1
тво”
наследс
но
“Култур

Археологически
обекти

EUROPEAN UNION
catchment”
12


Таблица 3. Потенциален риск от наводнения за транспортната
инфраструктура в басейна на р. Нишава
Клас шосейна мрежа Дължина на Дължина на % от
шосейната мрежа, шосейната дължината на
км мрежа, пътната
разположена мрежа
в буферната разположена
200 зона, км в буфернната
200 м зона.
Автомагистрала 6,843 1,369 20
Автомагистрала в 26,3
10,057 2,645
проект
Второкласен път 304,300 86,092 28,3
Първокласен път 170,232 40,379 23,7
Третокласен път 454,742 140,939 31,0

Таблица 4. Риск от наводнения за Обекти от Натура, 2000
Име Площ в кв.км Площ в кв. кв в % на площта в
200 м зона 200 м зона
Директива за птиците 2009/147/ЕС
Ноевци 3,69 0,82 22,2
Руй 173,45 18,38 10,59
Раяновци 90,24 10,70 11,85
Понор 128,19 16,71 13,03
Западен Балкан 71,69 11,47 15,99
Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС
Ребро 2,13 0,91 42,72
Драгоман 109,15 13,61 12,46

EUROPEAN UNION
catchment”
13


Западна Стара 17,72
Планина и 274,21 48,60
Предбалкан
Кървав камък 37,80 2,12 5,6
Руй 17,06 5,25 30,77
Любаш 12,67 0,20 1,57
Защитени територии /Република Сърбия/
Ждрелото на река 73,3
0,15 0,11
Ермаa
Темна дупка 0,19 0,03 15,78
Котлите 0,17 0,15 88,23
Заского 0,27 0,11 40,74
Уручник 0,16 0,08 50,00
Klisura Osanicke 9,1
80,84 7,36
reke
Bifurkacija reke 90,02
74,21 66,81
Nerodimke

VIII. ОТГОВОР
Мерките предприети в басейна на р. Нишава са инженерно-
технически/корекции на речните корита, диги и защитни стени. Речното
течение е коригирано в границите на гр. Годеч и Димитровград.
Анализът на функциониращата система от мерки за защита от
наводнения, показва, че тя не е ефикасна особено при екстермалните
наводнения с много малка повтаряемост. Приемливо ниво на защита би
могло да се постигне едва след детайлното картиране на риска от
наводнения при различни сценарии. И на тази база да се определи една
адекватна схема от мерки (хидро-технически) и неинженерни и мерки.

EUROPEAN UNION
catchment”
14


Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз,
чрез Програмата за трансгранично сътрудничество CCI No
2007CB16IPO006.
Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на НИС при
СУ “Св. Климент Охридски” и по никакъв начин не трябва да се възприема
като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия
орган на Програмата.

EUROPEAN UNION
catchment”
15

Model dfpsir nishava_bg

Recommandé

Recommandé

Contenu connexe

En vedette

En vedette (7)

Plus de nishava

Plus de nishava (20)

Model dfpsir nishava_bg