HIPPOTHERAPY MODULE 11 BG

1. Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални, физически и
психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

2. Автор:Asociatia
Hipoterapia - Romania
Lect. Univ. Dr. Bîlbă Anca Nicoleta
МОДУЛ 11
Специфични методи в хипотерапията

3. 11. Видове движения, предавани от коня
11.1. Видове движения, предавани от коня
11.2. Промяна на походката по време на сеанс
11.3. Избор на терен и дейности с цел постигане на най-добри резултати
11.4. Етапи на терапевтичната интервенция при хипотерапия
11.4.1. Терапевтичен контакт
11.4.2. Терапевтични взаимоотношения
11.4.3. Баланс/равновесие
11.4.4. Стойка
11.4.5. Стабилизиране на торса
11.4.6. Определяне на терапевтични цели
11.5. Специфични интервенции в зависимост от терапевтичните цели
11.5.1. Включване на допълнителни дейности в сеансите по хипотерапия
11.5.2. Какво може да бъде променяно по време на сеансите

4.  Конят има четири вида походки: разходка, тръс, кантер и галоп.
 В терапията основно се залага на пододката тип разходка.
 В определени ситуации се използват тръс и галоп.
 Галопът не се използва при терапия на хора със специални потребности.
 За да може ездачът да развие симетрични двигателни способности, конят трябва
да се движи в симетрично темпо.

5.  Темпо - е разходка в четири такта
 3 от краката на коня с в допир със земята
 Тази походка е симетрична
 Последователност: заден ляв, преден ляв, заден
десен, преден десен
 Тръс (джогинг) – двутактова походка
 При тази походка конят движи краката си в
унисон в диагонални двойки
 Последователност: заден ляв, преден десен/ заден
десен и преден ляв
 Тази походка е симетрична
 Кантер ( лек галоп) – тритактова походка
 Последователност: заден ляв, преден ляв / заден
десен, преден десен
 Кратки моменти на спиране
 Тази походка не е симетрична
 Галоп – четиритактова походка
 Последователност: заден ляв, заден десен, преден
ляв, преден десен
 Тази походка не е симетрична
 Максимално темпо
Симетрични походки: разходка и тръс
Несиметрични походки: кантер и галоп

6.  Какво може да бъде променяно:
1. Импулс - начинът, по който конят изтласква таза и стъпалата си напред, променя
начина, по който се движи и импулса, който изпраща на ездача.
 Предните крака са следвани от задните, които стъпват в стъпките на предните.
 Повишеният импулс означава, че задните крака последователно стъпват в стъпките на
предните.
2. Ритъм и скорост - ритъмът означава удари в минута, а скоростта - времето,
необходимо на коня да измине определено разстояние.
 Понито има по-бърз ритъм от коня.
 Конят трябва да подържа постоянен ритъм.
 Скоростта може лесно да се променя при промяна вида на ритъма.
3.Промяна на посоката-когато конят променя посоката си, то променя и извивката
на тялото си.
4. Преход– промяна на скоростта, промяна на темпото в по-бавно или по-бързо.

7.  Освен гореспоменатите промени, друг важен аспект, който може да бъде променен
и би имал полза за ездача, е работната повърхност.
 Всеки кон има склонност към един вид движение: предно -задно, странично или
ротационно движение.
 В зависимост от избраната повърхност естественото движение на коня ще бъде усилено
или намалено. Същото се случва и с типа на импулса.
 Видове работни повърхности:
 Мека почва – пясък
 Твърда почва - асфалтирана алея
 Средна земя – трева
 Наклонена повърхност

8. Мека повърхност - пясък:
 движението ще бъде по -интензивно в задната част
 всяка стъпка ще бъде по –голяма
 импулсите ще имат ниска интензивност
 средна вестибуларна стимулация
 движенията на таза ще бъдат по –големи
Твърда повърхност - асфалтирана алея:
 стъпките ще бъдат по –малки
 импулсите ще имат висока интензивност
 интензивна вестибуларна стимулация
 движенията на таза ще бъдат по -силни, но ще имат намалено люлеене
Средна повърхност – трева
 импулси със средна интензивност
 средна вестибуларна стимулация
Наклонена повърхност
 балансът е изработен
 основните мускули са ангажирани (нагоре)
 мускулите на гърба са ангажирани (надолу)

9.  Всяка терапевтично предприета стъпка трябва да бъде надграждана от следващите
стъпки, за да се гарантират добри резултати и добър терапевтичен процесс.
1. Терапевтични взаимоотношения
2. Контакт
3. Постигане на баланс/равновесие
4. Постигане на възможно най-правилна стойка
5. Стабилизиране на торса
6. Определяне на терапевтични цели
ВАЖНО!!! Можете да работите по някоя от целите само ако са спазени всички
изисквания за безопасност!!!

10.  Първият контакт с коня е много важен.
 В повечето случаи хората с увреждания се страхуват от конете, поне в началото. Те
не желаят да се доближават до тях.
 Първият контакт е много важен и е ключов елемент на целия терапевтичен
процес.
 Преди детето да се доближи до коня е важно да се установи добър контакт между
него и терапевта.

11. В началото е
препоръчително
детето да е
поставено
отстрани, а не
директно пред
коня.
▪Очите и дъхът на
коня предизвикват
силни усещания.
Ето защо се
препоръчва
първия контакт да
е като детето стои
отстрани.
След като детето е видяло коня, то ще
бъде подтикнато да го докосне и да го
опознае.

12. Обкръжаващата среда играе важна роля при формирането на терапевтична връзка с детето.
 В едно лечебно заведение например стаите са декорирани така, че децата от различни възрасти да
се чувстват добре.
 В хипотерапията този елемент липсва и затова обкръжаващата среда не може да бъде използвана в
подкрепа.
Друг специфичен аспект на хипотерапията е, че тя включва повече членове (дете, кон,
терапевт).
 Това е причината, поради която трябва да отделяме достатъчно време за всеки „първи момент“.
 Доста често, за да се постигне терапевтична връзка, са необходими различни сесии.
 Тази връзка е триъгълна.
 Ако следваме инстинкта, можем да кажем, че връзката между дете и кон е най -лесната за установяване.
 Трябва да вземем предвид, че при деца със специални нужди емоциите понякога са трудни за
идентифициране и справяне.
 Така може да се случи, че детето има напълно неочаквани реакции при среща с кон.

13.  Не трябва да забравяме, че при качване на кон всичко е много ново за детето.
 Ето защо, преди да направите това, трябва да има доверие между терапевта и детето.
 В противен случай можем да рискуваме детето да изпадне в безпокойство и да откаже да остане.
 Това би довело до блокиране на терапевтичния процес.
 Важно е терапевтът да срещне детето за първи път някъде близо до коня.
 Това зависи от креативността, способностите и опита на всеки терапевт.
 След като тази връзка е създадена, можете да започнете да работите върху връзката на детето с
коня.
 За да се подпомогнат отношенията с коня, може да се направи следното:
 Разхождайки коня наоколо с някой друг, който язди.
 Сензорна стимулация, галене.
 Идентифициране на частите на тялото при подстригване.

14.  Под "равновесие" разбираме способността да се контролира позата и движението на
тялото при покой и движение.
 Балансиращите движения служат за поддържане, възвръщане или намиране на центъра на
тежестта.
 Основни предпоставки за равновесие са: възприятие, нормален постурален механизъм и взаимна
стимулация.
 След като терапевтичната връзка е започнала, детето ще се качи на коня.
 Преди всичко трябва да осигурим правилния баланс на ездача. Балансът е задължителен, тъй като
предлага безопасност на детето.
 По време на първата сесия вестибуларната стимулация е много силна, също поради липса
на баланс. Ако балансът не е достигнат, движението на детето е много по -широко.

15. Вестибуларното движение,
предизвикано по време на
езда.

16. Придържане на детето по
време на езда с цел да се
постигне равновесие и да се
контролира вестибуларната
стимулация.

17.  На този етап от терапията е изключително важно конят и неговото темпо да бъдат
адаптирани към нуждите на ездача.
 Прекалено малък или прекалено голям кон няма да помогне за баланса, а ще осигури
силна вестибуларна стимулация поради факта, че главата на ездача се движи прекалено
много. Това може да доведе до световъртеж, до усещане за загуба на контрол и дори до
гадене.
 В началото трябва внимателно да се следи движението на главата.
 Така че, независимо от това каква терапевтична цел е поставена, трябва да се
фокусираме върху настоящия момент и да се съсредоточим върху осигуряването на
оптимално равновесие и по-малко силна вестибуларна стимулация.

18.  Стремим се да постигнем поза, която е възможно най-близка до анатомичната позиция на
седене.
 В изпълнение на това трябва да се следи позицията на частите от тялото както следва:
 горна част (таз, торс и глава)
 долна част (крака).
 За да поддържа равновесие, ездачът трябва да е възможно най-стабилен върху коня.
Терапевтът трябва да вземе всички мерки, за постигнето му.
 Хората със специални потребности, независимо от диагнозата, имат по-неправилни анатомични
позиции.
 При децата с церебрална парализа има статични аномалии, които могат да бъдат коригирани при
хипотерапия.
 Правилната позиция на тялото, коригирането на позата на коня и получаването на адекватни
импулси е първата стъпка към осъзнаването на собственото тяло и по този начин към
контролирането му.

19.  Човешкото тяло може да се разглежда като перфектно функционираща система от
отделни сегменти. Ако някой сегмент от нея не функционира правилно, то цялата система
ще претърпи промени.
 Правилната анатомична позиция се запазва, при условие, че всеки сегмент е мобилен и
може да се движи независимо от останалите.
 Коригирането на позицията на един сегмент ще доведе до по-правилна позиция и на
останалите.
 При всички гравитационни пози на тялото отделните сегменти са подравнени по
надлъжната му ос.
 Вертикалното подравняване става спонтанно и несъзнателно.
 Докато ездачът е на коня, надлъжната ос е динамично стабилизирана в областта на таза.

20. Сегментите са подравнени по
вертикална ос (рамо,
коксофеморална област, пета)
- снимка 1.
На снимки 2 и 3 може да се
види как различните
нарушения на стойката
променят подреждането.

21.  За да се стабилизира торса, трябва да се премине през следните етапи :
 Трениране на баланс в седнало положение
 Вертикално стабилизиране на сегментите на тялото (глава, торс и таз)
 Избирателни движения на таза
 Междинни етапи:
 Релаксация на мускулите в областта на таза и долната част на тялото
 Поддържане на реакциите за баланс
 Трениране на мускулите на торса при стабилизиране на вертикалната ос на тялото
 При деца с двигателни увреждания импулсите идващи от коня трябва да бъдат
контролирани от терапевта с цел съответно управление и на реакциите на тялото.
 За да получи необходимия му за терапията импулс, терапевтът може да използва помощни
средства.

22.  Терапевтът може да прикрепя детето по следните начини :
 Пасивна помощ - за безопасност и по-добра позиция
 Перцептивна помощ - улесняване на позите и движенията на таза чрез конкретни действия
 Вербална помощ - устни подканяния (когато и където е възможно) с цел съзнателно управление на
позицията.
 Стабилизиране на торса:
 Стабилизиране на торса с динамична стимулация на гръбначния стълб, която предизвиква
ритмично движение на таза.
 Мобилизиране на таза чрез стимулация на селективни движения на нивото на лумбалния
прешлен чрез предаване на импулсите от движението на коня.

23. Стабилизирането на торса е
възможно, когато торсът и
тазът са стабилни
Торсът се стабилизира чрез
пряка намеса. Той се
позиционира в правилна
стойка, за да се запази
равновесие по време на
движение.

25. Стабилизирането на таза
може да бъде подкрепено
чрез насочване към
правилната позиция с
помощта на терапевта.
Терапевтът ще поддържа
тази правилна
позиция,тогава когато детето
не може да се справи само.

26. Придържане чрез директни и
индиректни действия

27.  След като е постигнато пациентът да може да поддържа балансирано положение
по време на езда, е моментът да се определят индивидуалните терапевтични цели.

28.  Терапевтичните цели могат да обхващат следните области :
 Когнитивна стимулация
 Сензорна/сетивна стимулация
 Развитие на моторните/двигателните умения
 Координация око-ръка
 Тъй като терапевтичните сесии се провеждат на открито, препоръчително е да се използват
естествени материали: листа, камъни, клони.
 Терапевтът може да бъде креативен в предлагането на нови дейности.
 Терапевтичната цел трябва да е в основата на всеки избор на дейност.
 Децата в повечето случаи се вълнуват да използват нови непознати материали.

29. Когнитивна стимулация
Разпознаване на изображения
Избор на цветове
Разпознаване на форми

30. Сензорна/сетивна
стимулация
Разпознаване на материи

31. Сензорна/сетивна стимулация
Различаване на материи

32. Развитие на
моторни/двигателни умерия
Задържане на предмети

33. Развитие на фината
моторика

34. Координация ръка-око

35.  Дейностите се извършват в нормална позиция за езда (с лице напред) и са
насочени към :
 Подпомагане на правилната позиция
 Свикване със зрителните и вестибуларните импулси
 Коригиране на стойката
 Разтягане на торса
 Поддържане на правилната позиция
 Ротации на торса

36. Дейности и цели, насочени към :
Подреждане на кръгове върху издигната пръчка
Ротации на торса
Разтягане на торса

37.  Улавяне и хвърляне на топката (доброволците стоят отстрани или пред и зад детето)
 Ротации на таза
 Способност за хващане на топка
 Внимание и концентрация
 Поставяне на кръгове върху конуси напред, назад, нагоре, надолу
 Пространствена ориентация
 Ротации на таза
 Координация на ръцете и очите
 Смяна на посоката - целта е да се стимулират несиметричните реакции, които ангажират
тежестта на тялото и стимулират косите мускули.
 Завъртания
 8 подобни фигури
 Кръгове на манежа
 Вербални команди "седни изправен", "краката близо до коня”
 Проприоцептивна съзнателност
 По-добра стойка

38. 1. Aşgian, B., Corfariu, O., (1984). Epilepsia şi convulsiile la copii. Bucureşti:Ed. Medicală
2. Bacus, A. (2006).Copilul de la 1 an la 3 ani, cei mai importanti doi ani din viata copilului. Bucureşti: Editura
Teora
3. Bacus, A. (2006). Copilul de la 3 ani la 6 ani, dezvoltarea fizica, psihica, afectiva, intelectuala si sociala.
Bucureşti:Editura Teora
4. Bîlbă, A.,(2015). Costuri şi beneficii ale terapiei cu ajutorul calului în afecţiunile psihomotorii. Programe
doctorale şi post-doctorale, Academia Română. Bucuresti.
5. Brown, T. E., Reichel, P. C., Quinlan, D. M.,(2011).Executive function impairments in high IQ children and
adolescents with ADHD. Open Journal of Psychiatry, October, no.1
6. Byam, E., Simmons, D., (2005). Environment and occupation in hippotherapy. OT Practice,10(7), 13-18
7. Cimpeanu, E.,(1980). Neurologia clinica, vol. II si III, M. Serban: Ed. Dacia
8. Chiriţă, V., Papari, A., Chiriţă, R., (2009). Tratat de Psihiatrie, , Constanţa:Fundaţia "Andrei Şaguna”
9. Champagne, D., Dugas, C. Improving gross motor function and postural control with hippotherapy in children
with Down syndrome: case reports. Physiotherapy Theory and Practice, no. 8, 564-571
10. Cozaru, C., (2010). Consiliere genetica, Curs, Universitatea Andrei Saguna
11. Cretu, V., (2006). Incluziune Socială si scolară a Persoanelor cu Handicap, Bucuresti:Ed. Printech

39. 11. Haehl,V., Giuliani, C., Lewis, C. The influence of hippotherapy on the kinematics and
functional performance of two children with cerebral palsy. Pediatric Physical Therapy, 11,
89-101
12. Hamill,D., Washington, K.,White, O.R. (2007). The Effect of Hippotherapy on Postural
Control in Sitting for Children with Cerebral Palsy. Physical & Occupational Therapy in
Pediatrics, 27(4), 23-42

40.  Подкрепата на Европейската комисия за издаването на тази публикация не представлява
одобрение на съдържанието, което отразява единствено възгледите на авторите и
Комисията не носи отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
Повече информация на:
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
 https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
 https://apps.apple.com/app/id1526453884