HIPPOTHERAPY MODULE 5 BG

Специализирано професионално обучение по хипотерапия за
професионалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални,
физически и психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

 5.1.1. Нервомускулни заболявания
5.1.1.1. Деца с мускулни заболявания
5.1.1.2. Деца със спинална мускулна атрофия
 5.1.2. Невроразвиващи болести
5.1.2.1. Деца в риск
5.1.2.2. Деца с церебрална парализа
5.1.2.3. Деца със синдром на Даун
5.1.2.4. Деца с аутизъм
5.1.2.5. Деца със спина бифида
 5.1.3. Ортопедични заболявания
5.1.3.1. Деца със сколиоза

 Невромускулните нарушения засягат нервите и най-вече тези извън главния и
гръбначния мозък (периферни нерви). Засягат и скелетните мускули като тези, на
тялото, ръцете и краката.
 Тези нарушения могат да бъдат постоянни, непроменящи се (статични), или да се
влошават с времето (прогресиращи).
 Повечето нервомускулни нарушения:
 Се проявяват още при раждането (вродени).
 Имат генетичен компонент.
 Могат да засегнат много поколения от едно семейство.

Съществуват стотици нервомускулни заболявания, някои от които с подтипове -
свързани със специфични генетични и нарушения. Въпреки че, някои от тези
нарушения изглеждат много сходни и им се прилагат сходни лечения, в повечето
случаи се изисква индивидуална стратегия за лечение на определения човек.
Някои видове невромускулни нарушения включват :
 Мускулна дистрофия, Спинална мускулна атрофия(SMA), Болест на Шарко-Мари-
Тут (CMT), Атаксия на Фридрайх(FA), Митохондриални миопатии, Метаболитни
миопатии и юношески дерматомиозит(JDM)

5.1.1.1. . Деца с мускулни заболявания
Дете, което е диагностицирано с мускулна дистрофия постепенно губи способността
да извършва дейности, като ходене, седене в изправено положение, лесно дишане,
движение на ръцете и краката. Тази нарастваща слабост може да доведе и до други
здравословни проблеми.
Съществуват няколко основни форми на мускулна дистрофия, които засягат
мускулите в различна степен. В някои случаи мускулното заболяване дебютира още
в ранна детска възраст, а в други - симптомите се проявяват едва в зряла възраст.

Равномерният ход на коня в значителна степен наподобява начина на ходене при
хората: ритмично, последователно и предсказуемо.
Повтарящият се характер на това движение дава възможност на ездачите да
упражняват и усъвършенстват уменията си за подържане на баланс и равновесие.
Това от своя страна води до по-голяма стабилност на тялото и постурален контрол.
Този положителен ефект може да подпомогне справянето със слабостта на
мускулите, което е основния проблем при децата с мускулни нарушения.

Хипотерапията предоставя възможности за позитивно
повлияване при деца с невромускулни заболявания :
 Придобиват сила и увереност
 Подобрение в социален и емоционален аспект
 Увеличаване на подвижността

5.1.1.2. Деца със спинална мускулна атрофия(SMA)
Спиналната мускулна атрофия/SMA засяга нервите излизащи от гръбначния мозък.
При това заболяване липсва ген, който да подържа функцията на периферните
нерви, вследствие на което не се провеждат сигнали от мозъка към мускулите, а
това води до мускулна слабост и загуба на мускулна маса (известно като атрофия).

 Характеристиките на спиналната мускулна атрофия/SMA включват сколиоза,
ставни контрактури, слабост на дихателна мускулатура водеща до пневмонии,
минимално надаване на тегло, парализи и дори смърт.
 Конят играе ролята на опора за тялото на ездача посредством своите повтарящи
се, ритмични и вариращи движения. Сеансите с хипотерапия могат да спомогнат за
подобряване на координацията, времето за реакция, вниманието и
концентрацията, както и за респираторния контрол.

Хипотерапията дава възможност за подобряване качеството на живот на потребителите
й, като част от една проактивна стратегия за лечение целяща да подържа силата на
тялото, постуралния контрол и диапазона от движения при деца със спинална мускулна
атрофия.
Освен това, хипотерапията има няколко уникални характеристики предоставени от тази
терапевтична стратегия за лечение, като набляга на богатите, комплексни и позитивни
емоционални, социални и физически преживявания, които не винаги могат да бъдат
част от традиционните подходи за лечение.

Хипотерапията може да бъде полезна и да допринесе ефективно за рехабилитацията
на пациенти с увреждания дължащи се на неврологични нарушения.
Взаимодействието между детето и животното може да има благотворно влияние
върху психологическите и познавателни сопсобности, както и върху
междуличностните отношения, чрез насърчаване на неговата самостоятелност,
самочувствие, ефективност и контак с другите. Физически, двигателни и психо-
социални ползи са открити при деца с тревожни и/или депресивни разстройства,
при разстройства от аутистичния спектър, диспраксия, както и при детска
церебрална парализа и хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието.

 Децата, които проявяват неврологични проблеми още при развитието на плода по време на
вътреутробното развитие, раждането и като новородени, предизвикани от различни биологични
процеси или определени влияния на околната среда, се наричат “бебета в риск”.
 Биологични рискови фактори:
 Недоносеност, хипоксично-исхемична енцефалопатия, вътреутробно забавяне на растежа,
хронично белодробно заболяване, микроцефалия, ефектите от злоупотреба с лекарства и
наркотици и инфекции на централната нервна система са едни от основните биологични рискови
фактори.
 Рискови фактори на околната среда:
 Излагане на влияние на тежки метали като олово, живак и арсен в ранните етапи на
бременността, бедност, психични заболявания и т.н.

 Децата в риск трябва да получат възможно най-рано физиотерапевтично лечение.
 Основната причина да се бърза при прилагане на това лечение е да може то да се възползва от
пластичността на централната нервна система и да отработи физиологични модели на
движение.
 Хипотерапията е физиотерапевтичен метод, работещ на неврофизиологична основа,
така че терапевтите могат да я прилагат още в ранна детска възраст на пациентите.
 Успехът при лечение с хипотерапия зависи от опита и отдадеността на терапевта, който
я провежда и правилно обучения кон.

При деца в риск, хипотерапията:
 подпомага нормалното двигателно развитие
 намалява проблемите със сензорната интеграция
 укрепва слабата мускулатура
 подпомага езиковото развитие
 намалява поведенческите и психосоциални проблеми

 Детска церебрална парализа (ДЦП) е най -често срещаното двигателно увреждане в детска
възраст.
 ДЦП се причинява от:
 мозъчна травма или проблем, възникнал по време на бременност или раждане или през първите 2 до 3
години от живота на детето.
 Нетипично развитие на мозъка или увреждане на развиващия се мозък, което засяга способността на
човек да контролира мускулите си.
 Това може да бъде причинено от:
 Проблеми от ранно раждане (преждевременно раждане),
 Не получаване на достатъчно кръв, кислород или други хранителни вещества преди или по време на
раждането.

Хипотерапията може да помогне на деца и възрастни с церебрална парализа на много
нива. Тя допринася за доброто физическо, психологическо и емоционално състояние на
ездача. Някои от физическите увреждания, които могат да бъдат подобрени чрез
хипотерапия при хора с церебрална парализа са :
 Отклонения в мускулния тонус
 Нарушена координация
 Нарушена комуникация
 Намалена мобилност (подвижност)
 Нарушения в позицията на тялото
 Нарушено равновесие
 Нарушена функция на лимбичната система

Хипотерапията осигурява подобрения в равновесието, подвижността, позата,
активността на аддукторния мускул, равновесието на тялото, функционалността,
мускулната симетрия, движението на таза, походката, скоростта на ходене и
психосоциалните параметри и цялостното качество на живот на пациентите .
Подобрението в тези области може да доведе до подобряване на грубата моторика
(ходене, стоене, сядане и т.н.), говора, разбирането и поведението, включително
мотивацията, вниманието и изразяването на емоции.

 Хипотерапията има своя емоционален принос и ефект за децата и техните
семейства.
 Връзката, която се създава между детето и коня по време на лечение с
хипотерапия, е нещо, което детето ще цени, както и ще бъде мотивирано от нея.
 Тази терапевтична дейност може да допринесе и за повишване на себеувереността
и да стимулира мотивацията на детето за успех.

 Синдромът на Даун е генетично заболяване, което се проявява, когато детето се роди с
дължи на наличието на една допълнителна хромозома. Допълнителната хромозома
влияе върху начина, по който се развиват мозъка и тялото на детето, което води до
забавяне на развитието, интелектуални затруднения и повишен риск от различни
медицински проблеми.
 Характерните особености на синдрома на Даун включват намален мускулен тонус и
слабост на тялото и крайниците, импулсивно поведение, слаба способност за
концентрация на вниманието, нарушени социални умения и ниска способност за
учене.

5.1.2.3.
 Като цяло повечето страдащи от синдром на Даун имат мускулна хипотония,
причинена от намалена сегментна възбудимост на моторните неврони и от
нарушен стреч рефлекс, което води до намален сензомоторен контрол. Това води
до бавна или неефективна мускулна контракция.
 Постуралните промени при Синдрома на Даун могат да се появят поради
затруднено възприемане на постуралните реакции, което нарушава усещането за
правилно движение.

 Ритмичното поклащане на гърба на коня стимулира постуралните рефлекси на
пациента/практикуващия хипотерапия, което води до трениране на равновесието
и подобряване на постуралните и двигателните функции.
 Хипотерапията е ефективно средство за лечение на синдром на Даун, тъй като
осигурява сензорна стимулация на мускулите и ставите, подобрява равновесието,
осъзнаването и възприемането на собственото си тяло и постуралния контрол.

Повтарящите се движения подпомагат мозъчната организация, по-специално
двустранната координация и невронната свързаност между мозъчните полукълба,
която е от съществено значение за речта и езика; вестибуларно-церебралната
система може да стимулира промени в централната нервна система, които се
прехвърлят към съответните езикови модели.
Благодарение на ритмичните и повтарящи се движения на коня, детето със синдром
на Даун може да подобри равновесието и координацията, както и езиковите и
комуникативните си умения.

Хипотерапията може да помогне за развитието на когнитивните, поведенческите и
комуникативните умения, тъй като децата се учат да взаимодействат по подходящ
начин с коня и да имат отношение към него. Това взаимодействие помага за
развитието на паметта, комуникацията, самоконтрола и увереността в себе си.
Връзката, която се развива между децата и коня по време на сеанс по хипотерапия е
не само емоционално удовлетворяваща, но и мотивираща и насърчаваща към
желание за постигане на по-големи успехи.

 Разстройствата от аутистичния спектър е са състояния, свързани с развитието на
мозъка, които влияят на начина, по който човек възприема света и общува с
другите, като причинява проблеми в социалното взаимодействие и
комуникацията. Аутизмът включва ограничени и повтарящи се модели на
поведение.
 Някои деца може да имат затруднения да се концентрират върху поставените им
задачи, да установяват и поддържат зрителен контакт, да изпълняват основни
умения като хранене, обличане, миене на зъби или къпане.

 Изследователите констатират, че при тази терапия децата с това заболяване
стават по-социално мотивирани и подобряват сетивността и чувствителността си.
 Повечето деца с аутизъм не са в състояние да интегрират сетивата си и да
осъзнаят свързаността си с външния свят.
 Хипотерапията е чудесен начин да се помогне на детето да придобие усещане за
осъзнаване на тялото си, като в същото време подобрява сензорната си
интеграция.

 Някои странични наблюдатели могат да изразят учудване за това как
хипотерапията може да се използва за насърчаване на речта на детето, но реално
по време на типичен сеанс с хипотерапия, ездачът е мотивиран да общува както с
терапевта, така и с коня.
 Констатирано е, че невербалните деца с аутизъм изведнъж започват да говорят,
когато са подканени да използват името на коня или да го накарат да се движи.

 Хипотерапията дава на децата с аутизъм усещане за себе си и своето тяло, като
същевременно увеличава контакта и взаимодействието им със заобикалящия ги
свят.
 Чувството за увереност в себе си на детето ще се повиши, след като то придобие
чувство за компетентност, научавайки се как да взаимодейства и работи с коня си.

Сензорният характер на конната езда, включващ степенувани проприоцептивни,
вестибуларни и тактилни стимули, насърчава саморегулацията на децата с аутизъм
Тази степенувана сензорна стимулация при деца с аутизъм може да подобри
поведенческите реакции при изпълнение на задачи, както и стереотипното
поведение (Escalona et al. 2001; Koenig et al. 2012;Van Rie and Heflin 2009).

Gabriels et al. (2012) заявяват:
“Конете могат да помогнат за организирането или осигуряването на стимули за
сензорната система на детето с аутизъм. Този фактор може да допринесе за това
детето да се чувства спокойно”(p. 586).

 Някои други ползи от хипотерапията при хора с аутизъм включват (Aspen, 2011):
• Отпускане на стегнатите мускули
• Укрепване на цялостната мускулатура
• Подобряване на двигателната координация
• Усъвършенстване на координацията ръка-око
• Подобрения в стойката на тялото и гъвкавостта
 Подобряване на комуникацията (подобряването на способността за дишане улеснява
говора)
• Постигане на самоконтрол
• Придобиване на увереност в себе си
• Подобряване на концентрацията
• Подобряване на концентрацията (особено за тези, които трудно се справят с
поставените им задачи)
• Подобряване социализацията

 Спина бифида е състояние, което засяга гръбначния стълб и обикновено се
проявява още при раждането.
 Това е вид дефект на невралната тръба.
 Спина бифида може да се прояви по цялото протежение на гръбначния стълб, там
където отворите на невралната тръба не са успели да се затворят напълно.

 Спина бифида е едновременно показание за хипотерапия и в същото време в списъка
със заболявания, при които трябва да се внимава при ориентиране към тази терапия.
 Много е вероятно някои от проблемите свързани със спина бифида да се повлияят
благоприятно от терапевтичната езда.
 Например дете или възрастен със спина бифида може да има нарушено равновесие при
самостоятелно седене. Добре планирана програма за хипотерапия може да развие
равновесието при седене. Тя може да подобри функционалните дейности от
ежедневието като седене или ходене.

 Въпреки това, спина бифида е сред състоянията, при които трябва да се подхожда
предпазливо при насочване към хипотерапия, защото същото това нарушено
равновесие при седене прави падането по-вероятно.
 Освен това, е вероятно пациентите да имат намалена чувствителност в областта на
краката и таза, поради което е възможно да се появят рани от натиск (декубитуси)
и дразнене на кожата.
 Затова трябва да се внимава при насочването на деца със спина бифида към
хипотерапия.

 Сколиозата е странично изкривяване на гръбначния стълб, което се появява най-често
по време на растежа, непосредствено преди пубертета.
 Според Дружеството за изследване на сколиозата (SRS) ъгълът на Кобб трябва да е по-
голям от 100
.
 Въпреки, че сколиозата може да бъде причинена от състояния като церебрална
парализа и мускулна дистрофия, в повечето случаи причината за нея остава
неизвестна.

 Асиметричната мускулна активност се счита за един от основните проблеми при
сколиоза.
 При деца със сколиоза може да се постигне симетрична мускулна активност чрез
ритмичните движения на коня по време на хипотерапията.
 Структурна сколиоза над 30 градуса е противопоказана за хипотерапия.

Направени са много малко проучвания относно ефекта от хипотерапията при хора
със сколиоза.
 В част от изследваните случаи се констатира, че при 3 случая ездата е намалила
ъгъла на Кобб. (Masahiro Ihara et. all, 2012)
 Необходими са допълнителни проучвания, за да се изясни дали хипотерапията е
ефективна при лечението на сколиоза.

 Както при всеки метод на лечение и при хипотерапията има противопоказания и
предпазни мерки.
 Някои от тях придобиват съществено значение, когато се вземе предвид фактът, че
пациентът трябва да умее да запази седнала позиция на коня.

Припадъците/гърчовете са промени в електрическата активност на мозъка. Тези промени
могат да предизвикат драматични, забележими симптоми, а в други случаи – никаква
проява на такива.
Симптомите на тежък пристъп включват силно треперене и загуба на контрол. Леките
пристъпи, обаче също могат да бъдат признак на сериозен медицински проблем, затова е
важно да бъдат разпознавани.
От съображения за безопасност децата с неконтролирани припадъци са противопоказани
за хипотерапия.

5.2.1.1 Видове припадъци
международната класификация на епилептичните припадъци е обобщена в
таблицата по -долу.
Съзнание Нарушено съзнание
Фокално начало
Генерализирано Общо
начало
Неизвестно начало
Моторно начало
• автоматизъм
• атоничен1
• клоничен
• епилептични спазми1
• хиперкинетичен
• миоклоничен
• тоничен
Не моторно начало
• автономен
• поведенчески арест
• когнитивен
• емоционален
• сетивен
Моторен
• тонично-клоничении
• клоничении
• тоничен
• миоклонично-тонично-
клоничен
• миоклонично-атоничен
• атоничен
• епилептични спазми1
Не-моторен (с нарушено
съзнание/отсъствие)
• типичен
• атипичен
• миоклонус на
клепачите
Моторен
• тонично-клоничен
• епилептични спазми
Не-моторен
• поведенчески арест
Некласифицирани2
фокален до двустранен
тонично-клоничен
1 Могат да бъдат фокални или общи, с или без
промяна в съзнанието
2 Поради недостатъчна информация или
невъзможност за класиране в други
категории
В съзнание Промяна в
съзнанието

5.2.1.2. Медикаменти прилагани при пристъпи/гърчове
При лечението на епилепсия и гърчове се използват много медикаменти, включително :
 Carbamazepine (Carbatrol,Tegretol, others)
 Phenytoin (Dilantin, Phenytek)
 Valproic acid (Depakene)
 Oxcarbazepine (Oxtellar,Trileptal)
 Lamotrigine (Lamictal)
 Gabapentin (Gralise, Neurontin)
 Topiramate (Topamax)
 Phenobarbital

5.2.1.3. Рискове за детето с пристъпи/гърчове
Пристъпите в детска възраст могат да бъдат много опасни.
Гърчовете, особено в ранна детска възраст, могат да бъдат катастрофални за
когнитивното и моторното развитие.
Лекарствено-резистентните гърчове могат да доведат до влошаване на когнитивните
способности и паметта.
Пристъпите могат да причинят психиатрична дисфункция.
Продължителните пристъпи могат да причинят мозъчно увреждане, органна
недостатъчност и смърт.
Припадъците, особено в детска възраст, могат да причинят аутизъм.
Гърчовете могат да причинят внезапна необяснима смърт вследствие на
епилепсия(SUDEP).

5.2.1.
 По време на гърч често се появяват неволеви мускулни контракции и неконтролируеми
движения на ставите.
 Освен това, някои пристъпи могат да доведат до травми на главата и/или мускулни и/или
костни наранявания.
 Рисковано е по отношение на безопасността, ако дете с пристъпи е на кон. Затова
пристъпите са измежду противопоказаните за хипотерапия.

5.2.2.1. Фрактури
 Фрактурата трябва да бъде добре фиксирана в процеса на оздравяване. Костите, които не са добре
фиксирани, могат да забавят оздравяването или да зарастнат неправилно. Поради това хипотерапията е
противопоказана.
5.2.2.2. Неправилно зарастване
 Някои от проявите на неправилното зарастване са усукване, скъсяване или огъване на костта. Неправилното
зарастване може да възникне при неправилно фиксиране на костите при обездвижване, прекалено ранно
сваляне на гипса или непотърсване на медицинска помощ след счупването. Неправилното зарастване са е
болезнено и обикновено води до подуване на областта, възможно обездвижване и влошаване на състоянието
на костите и тъканите.

5.2.2.3. Ставен хиперлакситет, Халтавост на ставите
 Ако имате халтави стави, можете да ги разтягате лесно и безболезнено извън
нормалния обхват на движение.
 Халтавост на ставите се появява, когато тъканите, които държат ставите една към
друга, главно сухожилията и ставната капсула, са твърде хлабави.
 Често слабите мускули около ставата също допринасят за хипермобилността
халтавостта. По-специално, хиперлакситета в тазобедрената става може да доведе до
сублуксация / дислокация на тазобедрената става.

5.2.2.4. Проблеми с мускулния тонус
 Прекомерната спастичност на долните крайници може да ограничи абдукцията
(отвеждането) на бедрото необходимо за възсядане на коня.
 Ако прекомерно повишения мускулен тонус е придружен от сублуксация/изместване
на мускулите отвеждащи бедрото и вътрешните ротатори, хипотерапията е
противопоказана.
 Нивото на контрол над тялото и главата също трябва да бъде оценен внимателно.
Невъзможността за самостоятелно седене и липсата на контрол над главата са
противопоказания за хипотерапия.

5.2.3.1. Какво е остеопороза
Остеопорозата е заболяване, при което плътността и качеството на костите са
намалени.
Тъй като костите стават по-порести и крехки, рискът от счупване се увеличава
значително. Загубата на костна тъкан става безсимтомно и прогресивно.

5.2.3.2. Рискове при остеопороза
Освен, че ви прави пациентите по-податливи на с фрактури, остеопорозата може да доведе и до други
усложнения:
 Остеопорозата може да доведе до инвалидност и да ограничи физическата ви активност. Загубата на
активност може да доведе до увеличаване на теглото. Тя може също така да увеличи натоварването на
костите ви, по-специално на коленете и бедрата тазобедрените стави. Натрупването на килограми може
да увеличи риска от други проблеми, като сърдечно- съдови заболявания и диабет.
 По-слабата физическа активност може да доведе до зависимост в действията ви от други хора и
изолация. Дейностите, които някога са ви доставяли удоволствие, сега може да са твърде болезнени. Тази
зависимост, добавена към възможния страх от счупвания, може да доведе до депресия.
 Фрактурите, причинени от остеопороза, могат да бъдат силно болезнени и много изтощаващи.

5.2.3.3. Хипотерапия и дете с остеопороза
 Хипотерапията крие минимални рискове, но все пак съществуват, като падане или
внезапни движения на коня. Тези рискове могат да причинят фрактури при дете с
остеопороза.
 Освен това при остеопороза някои фрактури могат да възникнат и без падане.
 Поради това остеопорозата е противопоказана за хипотерапия.

Хипотерапията е противопоказана при деца, употребяващи посочените лекарства.
5.2.4.1. Кортикостероиди
 Стероидите (съкращение от кортикостероиди) са синтетични лекарства, които
наподобяват кортизола - хормон, който тялото ни произвежда естествено.
 Стероидите действат, като намаляват възпаленията и понижават активността на
имунната система.
 Те се използват за лечение на различни -възпалителни състояния.

 5.2.4.1. Стероиди
 Кортикостероид-предизвиканата остеопороза е един от добре познатите и
опустошителни нежелани ефекти от продължителната употреба на кортикостероиди.
 До 40% от пациентите, приемащи дългосрочно кортикостероиди, развиват загуба на
костна маса, която води до фрактури.
 По време на хипотерапията, макар и рядко, ситуации като падане и внезапно движение
на коня могат да представляват риск. Поради това употребата на стероиди е
противопоказана за хипотерапия.

5.2.4.2. Антиепилептични средства
 Антиепилептиците са клас лекарства, които се опитват да предотвратяват бързата,
повтаряща се свръхвзъбуда и стимулация на мозъка, които причиняват пристъпи,
като например при епилепсия.
 Някои пристъпи може да не се подават на успешно контролиране с
антиепилептици.
 Хипотерапията е противопоказана при деца, използващи антиепилетици, тъй като
тези пристъпи представляват риск за безопасността.

5.2.4.3. Антидепресанти
 Антидепресант е терминът, използван за психиатрични лекарства, хранителни добавки или билкови продукти,
използвани за облекчаване на състояния като депресия или дистимия (сериозно състояние на хронична депресия,
което продължава поне две години).
 Към антидепресантите спадат различни фармакологични групи, като някои от тях са .инхибитори на
моноаминооксидазата, трицикличените антидепресанти и селективените инхибитори на обратното захващане на
серотонин.
 Хората, използващи антидепресанти, могат да получат странични ефекти като умора, сънливост, замъглено зрение
и безсъние.
 Тези странични ефекти могат да представляват риск за безопасността по време на хипотерапевтичната сесия.
Следователно тези лекарства са противопоказани за хипотерапия.

5.2.4.4. Антикоагуланти
Антикоагулантите се използват за намаляване на способността на кръвта да се
съсирва. Примери за антикоагуланти са хепарин и варфарин.
 Основният страничен ефект наблюдаван при антикоагулантите е кървенето.
 Кръвоизлив или хеморагия (кървене в тялото) може да се появи във всяка част на
тялото. Свързаните с кървене проблеми са рискови за хипотерапията.
 Поради всички тези рискове хипотерапията е противопоказана при деца и юноши,
използващи антикоагуланти.

 Други противопоказания и предпазни мерки при хипотерапия
Медицински Ортопедични Общи
• Остър артрит
• Множествена склероза (в период на
обостряне)
• Пълна квадриплегия вследствие на
нараняване на гръбнака
• Открити повърхностни рани
• вторичен мозъчно-съдов инцидент
при неклипсирана аневризма
• Тежки алергии
• Скорошна хирургична интервенция
• Принципи на лечение/ документация/
възстановяване на средства
• Остра дискова херния
• Атлантоаксиална нестабилност
• Тежка остеопороза
• Спондилолистеза
• Структурна сколиоза над 30
градуса
• Силна тревожност
• Сериозно деструктивно
поведение
• Нетипична умора

ДЕФИНИЦИЯ ЕФЕКТИ ОТ ХИПОТЕРАПИЯТА
НЕВРОМУСКУЛНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Невромускулните
заболявания
засягат функцията
на мускулите
поради проблеми с
нервите и
мускулите в тялото .
Най-честият
симптом на тези
заболявания е
мускулната слабост.
Моторни Когнитивни Психологически
 Подобрява статичното
и динамичното
равновесие
 Увеличава скоростта
на ходене и
мобилността
 Предоставя
възможност за ранна
адаптация към
движението
 Подобрява времето за
реакция,
равновесието и
вниманието
 Увеличава
издръжливостта
 Предоставя
възможност за
ежедневно разтягане
на мускулите и
ставите,
позициониране и
аеробни упражнения
 Осигуряване на
 Подобрява сетивната
интеграция,
планиране на
движението,
определянето на
ляво и дясно
 Повишава езиковите
умения, социалната
ангажираност,
игровите умения и
способности
 Подобрява
концентрацията
последователността
и планирането на
дейности
 Когнитивният и
двигателният напредък
при невромускулните
заболявания осигуряват
психологическо
благополучие.
 Повишава качеството на
живот
 Положителен ефект върху
физическите способности
и психологическото
функциониране

ДЕЦА В РИСК
При деца в риск могат
да се наблюдават
забавяне на
развитието, слабост
на мускулите
поддържащи
стойката, забавяне на
езиковото развитие,
проблеми със
сензорната
поведенчески и
психосоциални
проблеми.
 Подпомага
нормалното развитие
 Укрепва мускулите
 Подобрява статичното
и динамичното
равновесие
 Осигурява ранна
адаптация към
движението
реакция, баланса и
сетивната
планирането на
 Повишава
езиковите умения,
социалната
дейности
живот
физическите способности и
психологическото
 Намалява поведенческите
проблеми и психо-
социалните проблеми
 Намалява проблемите със
сензорните възприятия

ЦЕРЕБРАЛНА
ПАРАЛИЗА
Детската церебрална
парализа (ДЦП) е трайно
неврологично
заболяване, причинено
от увреждания или
аномалии в мозъка на
плода, които нарушават
способността му да
контролира движенията,
позата и равновесието.
 Регулиране на мускулния тонус
 Повишаване на мускулния тонус
в областта на торса и шията
 Намаляване на мускулния тонус
в областта на долните крайници
 Мобилизация/стабилизация на
областта на таза
 Укрепване или проява на
механизми за контрол на тялото
 Подобряване на равновесните
реакции (особено по отношение
на промените в темпото и
посоката).
 Редуциране броя на неволевите
движения
 Подобряване на грубата и фината
двигателна функция
 Предоставяне на сензомоторна
стимулация
 Редуциране нивото на умора
 Подобряване на качеството на
живот
 Подобряване на скоростта на
ходене, дължината на крачката,
 Подобрение на
речта, езика,
когнитивните и
дъвкателните
функции
 Подобрено
визуално
възприятие
 Подобряване на
речта
активната
комуникация,
 Намалена
тревожност ,
 Развиване на
умение за
планиране на
работния процес
спрямо
поставените
задачи
 Положителни
психосоматични
въздействия, като
повишено
самочувствие и
мотивация
 Повишаване на
увереността в себе
си
способността за
възстановяване
след заболяване,
 Намалява
депресията и
чувството за
самота
междуличностната
комуникация

СИНДРОМ НА
ДАУН
Синдромът на Даун е
състояние, при което
детето се ражда с
допълнително копие на
21-вата си хромозома -
оттам идва и другото
му име - тризомия 21.
Това води до забавяне
на физическото и
умственото развитие, и
увреждания
 Предоставя сензорни
стимули за ставите и
мускулите
 Разтягане на мускулите и
отпускане на тялото
динамичните и статичните
реакции на равновесие
 Регулиране на мускулния
тонус
 Подобряване на равновесието
 Увеличаване на мускулната
сила
 Подобряване на грубата и
фината двигателна функция
 Укрепва мускулите на в торса
и горните крайници, като
намалява риска от развитие
на дихателни и сърдечни
проблеми
 Регулиране на капацитета и
обема на белите дробове
 Осигурява развитие
на речевите
 Модификация и
преустройство на
нервната система
последователността в
дейности
 Активира умствените
процеси
 Подобрява слухово-
моторната и
зрително-моторната
координация
 Подобрява паметта
усещането за
осъзнаване на
тялото
комуникационнит
е умения
самочувствието
 Положително
въздействие върху
качеството на
живот и
самочувствието
значението на
зрителния контакт

РАЗСТРОЙСТ
ВО ОТ
АУТИСТИЧН
ИЯ СПЕКТЪР
Разстройството от
аутистичния спектър
е състояние, свързано
с развитието на
мозъка, което влияе
на начина, по който
човек възприема и
общува с другите,
като причинява
проблеми в
социалното
взаимодействие и
комуникацията.
Разстройството
включва и ограничени
и повтарящи се
модели на поведение.
постуралната стабилност
 Подобряване на грубата
и фината двигателна
функция
уменията за работа на
горните крайници
 Увеличаване нивото на
участие в изпълнението
на ежедневните
дейности
 Подобрява способността
за общуване
ефективността при
справяне с проблеми и
ежедневни дейности
 Подобрява способността
за регулиране на
сетивните въздействия
 Увеличава езиковите
умения, социалната
 По-силна мотивация
във времето
прекарвано в училище
 По-голямо
взаимодействие с
връстниците си
способността за
оценка на последиците
от определен тип
поведение
 Подобрява социалната
зрялост
 Намалява
хиперактивността
мотивацията
способността за учене
 Намаляване на социалната
изолация при децата и
техните семейства
 Подобрява способността за
справяне с тревожността и
емоционалните трудности
при децата и техните
семейства
 Увеличава желанието за
участие в ежедневните
дейности
 Предизвиква положителни
промени по отношение на
раздразнителността,
хиперактивността,
социалното и
комуникативното
поведение
 Увеличаване на цялото
адаптивно поведение
(общуване, имитация),
грижа за себе си, ежедневни
дейности и социално
взаимодействие
 Намалява на
раздразнителността,

СПИНА БИФИДА
Спина бифида е
състояние, което
засяга гръбначния
стълб и обикновено
се проявява още при
раждането. Това е вид
дефект на
невралната тръба.
статичното и
динамичното
равновесие при
седене.
 Увеличава
подвижността
реакция, баланса и
концентрацията на
 Осигурява ежедневно
разтягане,
позициониране и
аеробни упражнения
 Осигурява обхват на
движение на долните
и горните крайници
 Укрепва мускулите на
торса и горните
крайници.
сетивната
езиковите умения,
социалната
дейности
социализацията
функционалните
дейности в ежедневието
живот
физическите способности
и психологическото

за обща информация относно хипотерапията:
 https://www.youtube.com/watch?v=r-ZvCWdA2yQ
 https://www.youtube.com/watch?v=n5ay7IsqXGs
 https://www.youtube.com/watch?time_continue=140&v=HaKjglrlmQs&feature=emb_logo
 https://www.americanhippotherapyassociation.org/assets/docs/Final-2017-Best-Practice-
1.pdf
за деца с аутизъм: https://www.youtube.com/watch?v=PsSGqPJI54g
за деца със синдром на Даун: https://www.youtube.com/watch?v=QvpYjjN70W8
за деца с церебрална парализа: https://www.youtube.com/watch?v=S1R4_HrnHkc

 https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0003999309002044?casa_token=
D3MXwTdyXoYAAAAA:LVgmFz9b9PH82ROxKvOaFBZ1mjkMt1uoNw1nJtMwRbWKFUO
vabNHT_YlBkAWCJ2ZJ_6cgk86
 https://www.liebertpub.com/doi/abs/10.1089/acm.2014.0021
 https://ajot.aota.org/article.aspx?articleid=1863078
 https://www.tandfonline.com/doi/full/10.3109/09593981003623659?casa_token=DfVIq
Bc2MIAAAAAA%3ABPpERrHZVeJ3F729jKQi5trRvenZGkl8GVqWkQsj7snVcXmFx2itfeK
KK_sep0nWS-WZn7lcIMx85Q
 https://www.scielo.br/scielo.php?pid=S0103-51502016000300497&script=sci_arttext
 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5175116/

 Portaro, S., Bramanti, P., Cacciola, A., Cavallaro, F., & Milardi, D. (2016). Why do we apply
hippotherapy in neurological diseases? A brief overview and future perspectives. Int J Phys Med
Rehabil, 4(3), 4-5.
 Lemke, D., Rothwell, E., Newcomb, T. M., & Swoboda, K. J. (2014). Perceptions of equine assisted
activities and therapies by parents and children with spinal muscular atrophy. Pediatric physical
therapy: the official publication of the Section on Pediatrics of the American Physical Therapy
Association, 26(2), 237.
 Martín-Valero, R., Vega-Ballón, J., & Perez-Cabezas, V. (2018). Benefits of hippotherapy in children
with cerebral palsy: A narrative review. European Journal of Paediatric Neurology, 22(6), 1150-
1160.
 Aspen. (2011). Aspen education group. Retrieved from
http://aspeneducation.crchealth.com/articles/article-equine-aspergers-autism/
 Peters, B. C. M., & Wood, W. (2017). Autism and equine-assisted interventions: A systematic
mapping review. Journal of autism and developmental disorders, 47(10), 3220-3242.
 Gabriels, R. L., Agnew, J. A., Holt, K. D., Shoffner, A., Pan, Z. X., Ruzzano, S., … Mesibov, G. (2012).
Pilot study measuring the effects of therapeutic horseback riding on school-age children and
adolescents with autism spectrum disorders. Research in Autism Spectrum Disorders, 6(2), 578–
588.

 Van Rie, G. L., & Heflin, L. J. (2009). The effect of sensory activities on correct responding for
children with autism spectrum disorders. Research in Autism Spectrum Disorders, 3(3), 783–
796.
 Ultimate Autism Guide. (2012). Research for therapeutic horseback riding for autism.
Retrieved from http://ultimateautismguide.com/2012/01/autism-research-prospective-trial-
of-equine-assisted-activities-in-autism-spectrum-disorder
 Escalona, A., Field, T., Singer-Strunck, R., Cullen, C., & Hartshorn, K. (2001). Brief report:
Improvements in the behavior of children with autism following massage therapy. Journal of
Autism and Developmental Disorders,31(5), 513–516.
 Koenig, K. P., Buckley-Reen, A., & Garg, S. (2012). Efficacy of the Get Ready to Learn yoga
program among children with autism spectrum disorders: A pretest–posttest control group
design. American Journal of Occupational Therapy,66(5), 538–546.
 Baker, L. Riding With Spina Bifida Medical Considerations for Therapeutic Riding.
 Ihara, M., Ihara, M., & Doumura, M. (2012). Effect of therapeutic riding on functional scoliosis
as observed by roentgenography. Pediatrics International,54(1), 160-162.

 Fisher, R. S., Cross, J. H., D'souza, C., French, J. A., Haut, S. R., Higurashi, N., ... & Peltola, J. (2017).
Instruction manual for the ILAE 2017 operational classification of seizure types. Epilepsia, 58(4),
531-542.
 Bergen, D. Do Seizures Harm The Brain? Epilepsy Curr. 2006 Jul; 6(4): 117–118
 Yasir, M., & Sonthalia, S. (2019). Corticosteroid adverse effects.
 Heine, B. (1997). Hippotherapy. A multisystem approach to the treatment of neuromuscular
disorders. Australian Journal of Physiotherapy, 43(2), 145-149.
 Cosman, F., de Beur, S. J., LeBoff, M. S., Lewiecki, E. M., Tanner, B., Randall, S., & Lindsay, R. (2014).
Clinician’s guide to prevention and treatment of osteoporosis. Osteoporosis international, 25(10),
2359-2381.
 Antoniak, S., Owens, A. P., Baunacke, M., Williams, J. C., Lee, R. D., Weithäuser, A., ... &
Trejo, J. (2013). PAR-1 contributes to the innate immune response during viral
infection. The Journal of clinical investigation, 123(3), 1310-1322.
 Heine, B. (1997). Hippotherapy. A multisystem approach to the treatment of neuromuscular
disorders. Australian Journal of Physiotherapy, 43(2), 145-149.

За повече информация на:
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
 https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
 https://apps.apple.com/app/id1526453884

HIPPOTHERAPY MODULE 5 BG

Recommandé

Recommandé

Contenu connexe

Similaire à HIPPOTHERAPY MODULE 5 BG

Similaire à HIPPOTHERAPY MODULE 5 BG (20)

Plus de Karel Van Isacker

Plus de Karel Van Isacker (20)

HIPPOTHERAPY MODULE 5 BG