автор: доц. д-р Антоанета Христова – Директор на Институт за изследване на населението и човека към БАН

1. Предложения:
Цели, приоритети и политики за
изпълнение
на стратегията за демографско развитие
на Република България
Раждаемост - проф. Й. Христосков (ИИИ-БАН), доц. Т. Коцева,
доц. Е. Димитрова, ас. С. Николова-Моралийска (ИИНЧ-БАН) –
ІІ част
Миграции - проф. К. Владимирова, проф. П. Найденова, доц.
К. Борисова-Маринова, ас. С. Ташев (ИИНЧ-БАН);
Намаляване на различията, свързани с етничността - проф.
И. Томова, ас. Л. Стойчев, гл. ас. С. Черкезова, ас. С. Николова-
Моралийска (ИИНЧ-БАН)

2. Качество на живот

3. Брой на населението в България през
периода 1881-1989
Брой на населението в Република България
през периода 1990-2014
* Данните за броя на населението са въз основа на текущата
статистика и преброяванията на населението, осъществени
през изследвания период.

4. Раждаемост, смъртност и естествен прираст
на населението в България през
периода 1881-1989 г.*
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
на населението в Република България
през периода 1990-2014г.*
* Данните за броя на населението са въз основа на текущата
статистика и преброяванията на населението, осъществени
през изследвания период.

5. Относителен дял на основните етнически
групи в България през периода 1881-
1989 г.*
Относителен дял на основните
етнически групи в Република България
през периода 1992-2011 г.*
* Данните за броя на населението са въз основа на текущата
статистика и преброяванията на населението, осъществени
през изследвания период.

6. Изводи:
• Независимо от разнообразните мерки, прилагани за нейната реализация,
започналата в началото на ХХ в. тенденция за трайно намаляване на
раждаемостта в страната не може да бъде овладяна.
• Действията насочени към понижаване на смъртността не се налагат като
основополагащи за решаването на демографските проблеми, което
позволява показателите както на общата, така и на детската смъртност у
нас винаги да са по-високи от общоевропейските.
• Постепенна хомогенизация на нашето общество около основния етнос
– българския, са постигнати определени резултати – относителния дял
на българското население нараства от 73,8% през 1887 г. на 89,4% през
1989 г.
• Стремежът за превръщане на външните миграции в средство за
увеличаване на наличния в страната демографски потенциал обаче не
може да се осъществи – за целия период миграционното салдо е
отрицателно, а стойността му надхвърля 470000 души.

7. Раждаемост
Тотален коефициент на плодовитост в европейските страни
Източник: Евростат http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do (16.11.2015)
Съкр.: CY=Кипър FI=Финландия HU=Унгария LT=Литва PL=Полша SI=Словения
BE=Белгия CZ=Чешка Република FR=Франция IE=Ирландия LU=Люксембург PT=Португалия ES=Испания
BG=България DK=Дания DE=Германия IT=Италия MT=Малта RO=Румъния SE=Швеция
HR=Хърватия EE=Естония EL=Гърция LV=Латвия NL=Холандия SK=Словакия UK=Великобритания

8. Раждаемост
Продължителен тренд на ниска
раждаемост –
цел: задържане на ниво 10-11‰

9. Политики за подобряване на
услугите за семейства и деца - I
• Облекчаване на достъпа до детски заведения и
разширяване на обхвата в големите градове;
стимулиране на посещаемостта в етнически по-
хетерогенните населени места;
• В случай на неосигурен достъп до детско заведение,
родителите (при пълна заетост на двамата или на
единствения родител) да бъдат компенсирани от
държавата със субсидия, равна на държавната
издръжка;
• Подобряване на качеството на грижите в детските
заведения чрез допълнителни субсидии от държавата и
общините, по-малки групи деца, индивидуален подход
според нуждите на детето;

10. Политики за подобряване на
услугите за семейства и деца - I
• Насърчаване на алтернативни форми на
грижи, от типа на родителски кооперативи,
достъпни дневни центрове за почасова грижа
на децата, и такива през ваканционните
месеци, разширяване достъпа до частните
детски заведения;
• Разширяване и подкрепа на инициативата на
НПО-та за предоставяне на социални услуги за
децата и семействата, включително за ранна
детска грижа.

11. Политики за съчетаване на семейния с
професионалния живот - II
• Регламентиране на гъвкави правила за организация на
работното време –непълно и гъвкаво работно време;
• Правна регламентация на трудов договор за надомна и
дистанционна работа за майки на деца до 6-годишна
възраст;
• При връщане на работа преди изтичане на
определеният в КСО 410 дневен срок, майката да има
право на парично обезщетение в размер
обезщетението за отглеждане на малко дете, ако
другият родител не ползва такъв отпуск. След
навършване на 1 година на детето до 2 годишната му
възраст същите жени да продължат да получават освен
трудовото си възнаграждение и обезщетение в размер
на 1/2 от размера на майчинството.

12. Промени в социално-осигурителната
система - III
• Размерът на добавките и семейните
помощи за деца да се диференцира по
поредност на раждане на детето в
семейството, като се насърчава раждането
на второ дете. Този размер следва да е
обвързан не само с посещаване на
училище, но и да нараства при
преминаване на детето в по-висока
образователна степен.

13. Система за социално
подпомаган -IV
• Семейните помощи за деца на
неосигурените родители се изплащат от
АСП, като при преценка на социалния
работник те могат да се предоставят в
предмети и услуги, пряко свързани с
отглеждането и образованието на детето.

14. Промени в системата за обезщетения на
осигурените майки - V
• Въвеждане на по-строги критерии за ползване на право на
обезщетение за бременности и раждане – изискване на
12 месеца осигурителен стаж за болест и майчинство, от
който най-малко три месеца от последните 9 месеца
преди излизането в отпуск за бременност и раждане;

15. Основни характеристики на миграциите
в България през последните години
-20 -15 -10 -5 0 5 10 15 20 25 30
Литва
Латвия
БЪЛГАРИЯ
Хърватска
Унгария
Португалия
Румъния
Гърция
Естония
Полша
Испания
Германия
Чешска република
Словакия
Дания
Ирландия
Словения
Италия
Малта
Нидерландия
Австрия
Финландия
Франция
Швеция
ОК
Белгия
Люксембург
Кипър
Коефициент на естествен прираст Коефициент на нетна миграция
Коефициент на общ прираст/намаление на населението в
страните от ЕС през 2011 г., в ‰

16. Коефициенти на общ прираст (намаление)
на населението в градовете и селата през периода
1990-2014 г. (в ‰)
Градове
-20,0
-16,0
-12,0
-8,0
-4,0
0,0
4,0
8,0
1990 1995 2000 2005 2010 2011 2012 2013 2014
Коефициент на нетна миграция
Коефициент на естествен прираст
Села
-20,0
-16,0
-12,0
-8,0
-4,0
0,0
4,0
8,0
1990 1995 2000 2005 2010 2011 2012 2013 2014
Коефициент на нетна миграция
Коефициент на естествен прираст

17. Предложения:
•Конкретни, икономически функционални профили
на всеки район в страната на основата на
демографския и икономически потенциал на
населените места;
•Разработване на стратегия с Главен акцент
облекчаване и разширяване на възможностите за
заселване от различни страни, а не връщане на
основно на българските емигранти;

18. По-конкретни предложения:
• Външно-миграционните процеси:
- Създаване на административен регистър на имигрантите, както
и регистър на емигрантите по общини, области и на национално
равнище;
- Разработване и провеждане на интеграционни тестове сред
желаещите да имигрират в България по подобие на интеграционните
тестове, прилагани от Франция и Германия;
- Регламентиране на процедури за по-бързо легализиране на
образованието и придобитите професии на имигрантите.

19. По-конкретни предложения:
• Вътрешно-миграционните процеси:
- Обвързване на концесионирането с приноса за развитие на
територията. Мероприятието трябва да се преформулира като се
конкретизира, например, каква част от отчисленията по концесията се
предоставят на местната власт за демографско развитие и
функциониране на пазара на труда на териториалната единица.
- Провеждане на диференцирана регионална политика в
изостаналите райони.
Приемане на критерии за определяне на „изостанали райони”
Създаване на система от индикатори за изостанал район
Създаване и ежегодно актуализиране на списъка от изостанали райони
Ясно формулиране на областите, подлежащи на диференцираната регионална политика
Дефиниране на правата и ресурсите на местната власт по всяка област от диференцираната
регионална политика.

20. Намаляване на различията
свързани с етничността
Цели:
• 1. Намаляване на детската, майчината и
преждевременната смъртност; подобряване
на грижите за репродуктивно здраве
• 2. Осигуряване на условия за постигане на по-
добър човешки капитал чрез повишаване дела
на младите хора с високо образование и
квалификация и подобряване качеството на
образованието
• 3. Информационно осигуряване, мониторинг и
отчитане на изпълнението на поставените
цели и задачи

21. Причини за високата детска
смъртност сред роми
и български турци:
• по-ограничен достъп до медицински услуги по време
на бременността
– много висок дял на здравно неосигурените
– бедността е по-разпространена и по-дълбока от средните за
страната
• недостиг на общопрактикуващи лекари и на
специалисти гинеколози в селските райони ( там живеят
около 2/3 от българските турци, около ¾ от българите
мюсюлмани, около ½ от ромите)
• наследствени заболявания, свързани с
кръвнородствените връзки
• ранни и извънредно ранни раждания, ниска здравна и
сексуална култура, недостатъчна подготовка на младите
хора за безопасен секс, семейно планиране и отговорно
родителство.

22. Предложения:
• да се облекчи режима за възстановяване на
здравноосигурителния статус за доказано бедни
български граждани
• нормативна промяна: всички здравнонеосигурени
бременни жени, решили да износят бременността
си и да родят, да получат статут на
здравноосигурени за срока на бременността им
• да се въведе електронна здравна карта
• да се оптимизира организацията и допълнително
финансиране на мерките и услугите за семейно
планиране и здравословен живот, за да има
резултат от информационните кампании и
обученията

23. Причини за ранното отпадане
на ромските деца от училище
• невладеене на официалния български език от децата от големите
уязвими малцинствени общности;
• социално изключване, масова и дълбока бедност на мнозинството от
семействата;
• делът на ромските деца, посещаващи предучилищни занимания и
групи е най-нисък в страната (въпреки задължителното двегодишно
предучилищно образование);
• пространствена и училищна сегрегация = ограничен достъп до
качествено образование за децата от големите градски гета и от
изостаналите селски райони;
• масово разпространени негативни стереотипи за децата сред
останалите деца, родителите им и сред част от учителите;
• ниско образователно равнище на родителите – майките не са в
състояние да ги мотивират да учат и да им помогнат да се справят с
трудния учебен материал;
• господство на патриархалния семеен модел, който ограничава
възможностите за развитие на жените;
• затруднени взаимодействия между учители и родители/настойници.

24. Предложения:
1. Мерки за ранно детско развитие (0 до 5 г.)
– разширяване на мрежата от детски ясли и градини и намаляване
на броя на децата в група;
– целеви помощи за такси за детски ясли и градини за децата от
семейства с по-ниски от средните доходи;
– задължително предучилищно образование за всички деца на 4, 5
и 6-годишна възраст, разходите се поемат от ДБ;
– промени в подготовката на специалистите, възпитателите и
учителите за постигане на по-добри резултати в ранното детско
развитие и за работа с уязвими деца и преквалификация на
действащите в момента специалисти;
– различни по вид и тежест санкции за родителите при
неоснователно нередовно посещение на детското заведение и на
курсовете за родители

25. Предложения:
•2. Промяна в системата на формиране на делегирания бюджет
на училищата: размерът на делегирания държавен бюджет да
зависи не само от броя на записаните ученици, но и от качеството
на обучението.
•3. Целодневно обучение (с храна на обяд) за всички деца, за
които българският език не е майчин, за децата от семейства с по-
нисък (от средния за района на планиране) доход, за децата на
самотните родители с тенденция постепенно въвеждане на
целодневно обучение за всички деца до 8 клас.
•4. Покриване на транспортните разходи и за разходите за
учебници и учебни материали за учениците от осми до
дванадесети клас вкл. или поне за децата от бедни семейства
(средства от ДБ).

26. Необходимост от научен подход
при стратегическото планиране
•Липсва разделена по етнически признак
текуща статистическа информация.

27. Предложения:
•Да се регламентира и финансово да се обезпечи събирането и
анализа на данни от текущата статистика, дезагрегирани по
етнически признак от НСИ
•Да се изготви система от статистически индикатори за
мониторинг на постигнатото в резултат от интеграционните мерки
на правителството и гражданското общество по Националната
стратегия за демографско развитие
– Индикаторите също да станат част от текущата статистика на НСИ
•Да се одобри Индекс на маргинализацията: система от
емпирични индикатори относно неравенства, риск от бедност,
заболеваемост и др. показатели, който да бъде приет след широка
консултация с експерти от НСИ, заинтересованите държавни
институции, учени, представители на гражданското общество.

28. Благодаря за вниманието!