Презентацията е изготвена от: Евдокия Боянова Борисова по Национален научен проект на Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет към Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката /2019-2021/. ННП КИННПОР, р-л проф. В. Панайотов

1. Краят на Псалома. Пенчо Славейков в Брунате

2. През 1911 г. министърът на Просвещението Стефан С. Бобчев уволнява Пенчо
Славейков от поста Директор на Библиотеката и го назначава за Директор на
Училищния музей в Министерството. Обиден от това решение, Поетът решава да
напусне България. Така започва неговото поредно дълго европейско-италианско
пътешествие към Швейцария и Италия.
• „Бобчев го уволни, за да тури на негово
място брат си. – свидетелства след години
Мара Белчева - … и го прати – с болния му
крак – в някаква архива на четвъртия етаж
на Министерството на просветата. След
уволнението му, Пенчо ме намери в
Швейцария… отидохме в Италия. Огорчен,
той бе изоставил работата си в София и
веднага тръгнал.“ - пише Мара Белчева в
своя Дневник.

3. Цюрих, Рим, Флоренция, Лугано и Лаго ди Комо. … Плановете на Пенчо
Славейков и Мара Белчева са били други, но смъртта застига Поета в селцето
Брунате, високо в планината над езерото Комо в Италия на 27 май 1912 г.

4. „Как хубаво ще си почина тук! – възкликва умореният от страданията на болестта
и от злобата на деня Поет…
Но краят скоро дойде. – Отбелязва с болка Мара. – С „Острова на Блажените“ в
ръка Пенчо затвори очи на бреговете на езеро Комо… “

5. Славейков издъхва във вилата „Белла Виста“, непосредствено до
фуникуляра, на хълма Брунате над Комо.
• След погребението Мара Белчева напуска Белла
Виста, братът на Славейков плаща 6-дневния
престой на двамата там, както и погребението, а тя
отсяда в друга, евтина квартира, където остава още
няколко месеца, необходими й да завърши
започнатото книжовното дело: преводите на
«Химни за смъртта на Свръхчовека» и «Заратустра»,
с помощта на Боян Пенев.
• „Едно голямо доказателство за любовта на Мара
Белчева към Славейков е фактът, че тя напусна
стаята, в която почина скъпият й другар. –
коментира Алекси Бекяров в своята книга (вж
библиографията). - Цялата обстановка в тази
вила я караше видимо да страда. Тя се пренесе в
друг хотел.“

6. Съществува хипотеза, според която Брунате е неслучайно избраното от
Пенчо Славейков място за неговия сетен пристан и утеха, където„сърцето
на сърцата“ ще намери най-сетне покой. Хълмът Брунате е неговият гроб с
прозорци от «Псалом на поета»
• Там на високий хълм, където с теб, с другари
• обичах да седя в тих разговор унесен,
• поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
• там де мълчанието пей дивната си песен.
• Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
• че аз ги в небеса възйемах все нагоре:
• да е и моя гроб възйет към небесата -
• и не в пръстта вграден - отвсякъде с
прозори. („Псалом на поета“)

7. Възвишението на Брунате е гробът с прозорци от „Псалом на Поета“, огряван пръв сутрин от
слънцето и докосван последен от залеза над чудното езеро, спящото езеро, над което
«белостволи буки» «свождат вити гранки». Като че ли съграден от онези Петко Тодорови
Зидари, гробът е пристан, в който тялото на поета ще е по-близо до слънцето…

8. Боян Пенев пише в дневника си още на следващия ден след погребението:
„Гробищата са на една височина. Наоколо снежни Алпи. Долу Lago di Como. Когато
завалят дъждове, тук е толкова тъжно! Когато захожда вечер слънцето, Пенчо ще
слуша своя псалом…“

9. От прозорците на Белла Виста пейзажът е действително достоен за
четката на флорентински живописец.

10. „Каква тишина, същински рай! Цялата Ломбардска долина в подножието на
тия великани. Нигде не съм виждал подобен изглед. Как хубаво ще си почина
тук!...” , възкликва Пенчо…

11. «Снощи погребахме Пенча. Не смъртта е жестока – жесток е животът. Едно тихо,
изоставено селско гробище, наоколо планини, долу езерото. Чужди край. Но Бог и
природата говорят неговата родна реч. Една тъмна, непреодолима мъка лежи на
душата ми. Не постигна ли най-сетне Пенчо онова, за което цял живот е жадувал? Не
смъртта – а спокойствието и тишината на една отрудена и измъчена душа…“, пише
Боян Пенев в дневника си

12. Комо, градът на езерото, не се харесва особено на Поета в началото, и те се изкачват към
стръмното и страховито Брунате с модерния за времето си парен фуникуляр от 19 век.

14. Отсядат в прекрасната Белла Виста (красива гледка) през нощта, без да могат да оценят
нито гледката, нито мястото в непосредствена близост до последната станция на
фуникуляра.

15. Пенчо, притеснен от финансовите проблеми на своята вярна спътница, потропвайки на
вратата на Белла Виста в майската вечер пошепва: „Питай колко струва.“

16. В непосредствено съседство се намира черквата Сент Андре, където ще бъде
опято мъртвото тяло на Поета

17. Сент Андре

18. Днес на стените на Белла Виста стоят паметни плочи с лика на Поета Славейков и
Поетесата Мара Белчева, неговата вярна спътница

19. … а Белла Виста продължава да бъде гостоприемната, „не много скъпа“ вила на върха над Комо, с най-
красивата гледка към езерото, кацнала на стръмния връх, с лице към „църквицата“ Сент Андре

21. Преминавайки по алеята с арка от японски рози, съзираме каменно кресло от древни
времена, в което вероятно е седял самият Славейков

22. Гледката от покритата тераса на ресторанта е истинска bella vista към езерото

23. Интериорът е грижливо съхранен, а днешните собственици живеят с гордото съзнание, в
тяхната вила-хотел-музей някога са отсядали велики хора

24. Таванът на фоайето е непокътнат от 1912 година до днес

25. Реставрирани са сецесионните елементи по дървото на мебелите

26. Дървеният паркет по пода също е автентичен, той помни стъпките на поети, интелектуалци
и токчетата на техните дами

27. Запазени са витражите, освежени и консервирани са интериорните детайли

28. Интериор от фоайето на вилата

29. Гледки от фоайето на вилата

30. По коридорите на вила Белла Виста

31. Запазени артефакти – картички и реклами от бел епок…

32. Вещите и духът на епохата

33. умивалник, кани…

35. комоди

36. комоди

38. Пианото, на което вероятно е свирила Мара Белчева

39. пианото

41. Там, на Брунате, съдбата посочва на Славейков, че трябва да изиграе последната си роля
„в живота, отчужден от лихата му врява“.

42. Брунате

43. Към Белла Виста

45. Използвана литература:
• Белчева, Мара. Пенчо Славейков. Бегли
спомени. София: хемус, 1923
• Бекяров, Алекси. По стъпките на пенчо
Славейков в Италия. София: Хр. Г. Данов, 1946
• Пенев, Боян. Дневник. Спомени. София:
Български писател, 1973.
• Борисова, Евдокия. Скандалът и въобразеното
изгнаничество на Пенчо Славейков в Италия.
Гледната точка на Мара Белчева// В:
Обществени комуникации, 2021 г., т.11.
• Снимките на Белла Виста и Брунате са мои
(Е. Б., юли, 2021 г.)

46. • Презентацията е изготвена от:
• Евдокия Боянова Борисова
• По:
• Национален научен проект на Факултета по
хуманитарни науки на Шуменския
университет към Национална научна
програма „Културноисторическо
наследство, национална памет и
обществено развитие“, финансирана от
Министерството на образованието и
науката /2019-2021/. ННП КИННПОР, р-л
проф. В. Панайотов