Презентацията е изготвена от:
Евдокия Боянова Борисова
по Национален научен проект на Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет към Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката /2019-2021/. ННП КИННПОР, р-л проф. В. Панайотов
2. През 1911 г. министърът на Просвещението Стефан С. Бобчев уволнява Пенчо
Славейков от поста Директор на Библиотеката и го назначава за Директор на
Училищния музей в Министерството. Обиден от това решение, Поетът решава да
напусне България. Така започва неговото поредно дълго европейско-италианско
пътешествие към Швейцария и Италия.
• „Бобчев го уволни, за да тури на негово
място брат си. – свидетелства след години
Мара Белчева - … и го прати – с болния му
крак – в някаква архива на четвъртия етаж
на Министерството на просветата. След
уволнението му, Пенчо ме намери в
Швейцария… отидохме в Италия. Огорчен,
той бе изоставил работата си в София и
веднага тръгнал.“ - пише Мара Белчева в
своя Дневник.
3. Цюрих, Рим, Флоренция, Лугано и Лаго ди Комо. … Плановете на Пенчо
Славейков и Мара Белчева са били други, но смъртта застига Поета в селцето
Брунате, високо в планината над езерото Комо в Италия на 27 май 1912 г.
4. „Как хубаво ще си почина тук! – възкликва умореният от страданията на болестта
и от злобата на деня Поет…
Но краят скоро дойде. – Отбелязва с болка Мара. – С „Острова на Блажените“ в
ръка Пенчо затвори очи на бреговете на езеро Комо… “
5. Славейков издъхва във вилата „Белла Виста“, непосредствено до
фуникуляра, на хълма Брунате над Комо.
• След погребението Мара Белчева напуска Белла
Виста, братът на Славейков плаща 6-дневния
престой на двамата там, както и погребението, а тя
отсяда в друга, евтина квартира, където остава още
няколко месеца, необходими й да завърши
започнатото книжовното дело: преводите на
«Химни за смъртта на Свръхчовека» и «Заратустра»,
с помощта на Боян Пенев.
• „Едно голямо доказателство за любовта на Мара
Белчева към Славейков е фактът, че тя напусна
стаята, в която почина скъпият й другар. –
коментира Алекси Бекяров в своята книга (вж
библиографията). - Цялата обстановка в тази
вила я караше видимо да страда. Тя се пренесе в
друг хотел.“
6. Съществува хипотеза, според която Брунате е неслучайно избраното от
Пенчо Славейков място за неговия сетен пристан и утеха, където„сърцето
на сърцата“ ще намери най-сетне покой. Хълмът Брунате е неговият гроб с
прозорци от «Псалом на поета»
• Там на високий хълм, където с теб, с другари
• обичах да седя в тих разговор унесен,
• поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
• там де мълчанието пей дивната си песен.
• Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
• че аз ги в небеса възйемах все нагоре:
• да е и моя гроб възйет към небесата -
• и не в пръстта вграден - отвсякъде с
прозори. („Псалом на поета“)
7. Възвишението на Брунате е гробът с прозорци от „Псалом на Поета“, огряван пръв сутрин от
слънцето и докосван последен от залеза над чудното езеро, спящото езеро, над което
«белостволи буки» «свождат вити гранки». Като че ли съграден от онези Петко Тодорови
Зидари, гробът е пристан, в който тялото на поета ще е по-близо до слънцето…
8. Боян Пенев пише в дневника си още на следващия ден след погребението:
„Гробищата са на една височина. Наоколо снежни Алпи. Долу Lago di Como. Когато
завалят дъждове, тук е толкова тъжно! Когато захожда вечер слънцето, Пенчо ще
слуша своя псалом…“
9. От прозорците на Белла Виста пейзажът е действително достоен за
четката на флорентински живописец.
10. „Каква тишина, същински рай! Цялата Ломбардска долина в подножието на
тия великани. Нигде не съм виждал подобен изглед. Как хубаво ще си почина
тук!...” , възкликва Пенчо…
11. «Снощи погребахме Пенча. Не смъртта е жестока – жесток е животът. Едно тихо,
изоставено селско гробище, наоколо планини, долу езерото. Чужди край. Но Бог и
природата говорят неговата родна реч. Една тъмна, непреодолима мъка лежи на
душата ми. Не постигна ли най-сетне Пенчо онова, за което цял живот е жадувал? Не
смъртта – а спокойствието и тишината на една отрудена и измъчена душа…“, пише
Боян Пенев в дневника си
12. Комо, градът на езерото, не се харесва особено на Поета в началото, и те се изкачват към
стръмното и страховито Брунате с модерния за времето си парен фуникуляр от 19 век.
14. Отсядат в прекрасната Белла Виста (красива гледка) през нощта, без да могат да оценят
нито гледката, нито мястото в непосредствена близост до последната станция на
фуникуляра.
15. Пенчо, притеснен от финансовите проблеми на своята вярна спътница, потропвайки на
вратата на Белла Виста в майската вечер пошепва: „Питай колко струва.“
18. Днес на стените на Белла Виста стоят паметни плочи с лика на Поета Славейков и
Поетесата Мара Белчева, неговата вярна спътница
19. … а Белла Виста продължава да бъде гостоприемната, „не много скъпа“ вила на върха над Комо, с най-
красивата гледка към езерото, кацнала на стръмния връх, с лице към „църквицата“ Сент Андре
21. Преминавайки по алеята с арка от японски рози, съзираме каменно кресло от древни
времена, в което вероятно е седял самият Славейков
45. Използвана литература:
• Белчева, Мара. Пенчо Славейков. Бегли
спомени. София: хемус, 1923
• Бекяров, Алекси. По стъпките на пенчо
Славейков в Италия. София: Хр. Г. Данов, 1946
• Пенев, Боян. Дневник. Спомени. София:
Български писател, 1973.
• Борисова, Евдокия. Скандалът и въобразеното
изгнаничество на Пенчо Славейков в Италия.
Гледната точка на Мара Белчева// В:
Обществени комуникации, 2021 г., т.11.
• Снимките на Белла Виста и Брунате са мои
(Е. Б., юли, 2021 г.)
46. • Презентацията е изготвена от:
• Евдокия Боянова Борисова
• По:
• Национален научен проект на Факултета по
хуманитарни науки на Шуменския
университет към Национална научна
програма „Културноисторическо
наследство, национална памет и
обществено развитие“, финансирана от
Министерството на образованието и
науката /2019-2021/. ННП КИННПОР, р-л
проф. В. Панайотов