3. Разпространение
• Обитава придънните слоеве
на сладководните басейни,
богати на органични вещества.
Цялото тяло
е покрито с реснички,
като броят им може
да достига до 15 000.
Ресничките се движат
едновременно и
вълнообразно и
подобно на весла
изтласкват тялото
напред.
6. Хранене
Чехълчетата се хранят с бактерии, дребни водорасли
и органични хранителни частици.
Извършва се през клетъчната уста,
която е снабдена с множество дълги реснички, с
помощта на които се улавят хранителните частички.
7. Отделяне
Излишното количество вода и други непотребни
течни вещества се изхвърлят чрез две
свивателни / съкратителни / вакуоли, които
пулсират и чрез свиване и отпускане ги
изтласкват навън от тялото.
8. Размножаване
То може да бъде
безполово и полово.
Осъществява се
чрез напречно
делене на две.
Половото
размножаване
представлява
примитивен полов
процес
и се нарича
конюгация.
10. Механизъм на деленето
Голямото ядро се удължава.
Малкото ядро също се удължава.
Клетъчната уста се разделя на две.
Ядрата започват да се разделят на две.
Клетката се удължава и клетъчните уста
се раздалечават.
Във всяко чехълче остава по една
свивателна вакуола.
Получават се две нови чехълчета, които
са два пъти по-малки от майчината
клетка.
11. Механизъм на конюгацията
Осъществява се
допиране между две
чехълчета, образуване
на протоплазмен мост,
големите ядра се
разрушават,
осъществява се
размяна на части от
малките ядра и след
това се разделят.
12. Балантидиум
В човека паразитира само един
вид ресничеста инфузория —
BALANTIDIUM COLI.
Тя живее в дебелото черво.
Балантидиумът не е патогенен,
когато се размножава в
празнината на червото.
Балантидиумът става опасен,
когато се загнезди в стените на
червата. Тогава той предизвиква
колит с диарии.
Може да предизвика и перитонит.
Обикновено около 30% от
заболелите умират.
Балантидиум коли се среща много често в тънкото и
дебелото черво на свинята, за която той е безвреден.
13. Стилонихия
Стилонихията има плоско, гръбно-коремно
сплеснато тяло, което достига едва 0,3 мм
По гръбната страна
на Стилонихията
има разположени
нарядко неподвижни
реснички,
които изпълняват
вероятно
осезателна
функция
14. Стилонихия
Ресните, които са свързани с
пълзенето на животинчето, са
разположени по коремната страна.
Тук се намират неголям брой
пръстовидни образувания, наречени
цири. Всяка от тези коремни цири е
образувана от слепването на няколко
десетки реснички.
С помощта на тези пръстовидни
образувания Стилонихията може
бързо да пълзи ,или „да бяга".
Стилонихията може още да плува из
водата и да подскача.
15. Вортицела
Вортицела обитават както сладки
така и солени води .
Имат звънчевидна форма .
Като всички ресничести и
Вортицелите имат малко и голямо
ядро .
Широкия отвор отгоре е ограден с
редица реснички .
Благодарение на движението на
ресничките хранителните частици се
отнасят към устата и от там попадат
в цитоплазмата , където се
образуват хранителни вакуоли .
16. При размножаване
Вортицелите предимно
минават към
плаващ начин на живот .
Те се откъсват
от стъблото си ,
като в задната й част
се появява пояс от ресни
с помощта на който плуват. .
Вортицели се размножават
чрез надлъжно делене.
Размножават се и полово
чрез копулация.
Вортицела
17. Стентор
Обитава застояли сладки води,
богати на водна растителност.
Има формата на фуния или
ловджийски рог, когато е прикрепен.
Когато е в движение формата на
тялото е крушовидна.
Има два вида реснички –
дълги и къси, разположени около
устния отвор.Чрез тях Стенторът
улавя хранителни частици.
Задния край е стеснен и служи като
прикрепително стъбло.