SlideShare une entreprise Scribd logo
1  sur  22
ОПОРА И ОПОРНИ
РЕАКЦИИ
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ
Връзките са разгледани като тела, които ограничават движението на материалните обекти.
Тяхното кинематическо предназначение по отношение на материалната точка бе да ограничят
преместването и по едно,две или три некомпланирани (належащи в една равнина), най-често
взаимно перпендикулярни направления (фиг.5.1.а) . На абсолютно твърдо тяло те ограничават
преместването на точка от тялото по едно, две или три такива направления или въртенето на
тялото около една , две или три некомпланирани , най-често взаимно перпендикулярни оси ,
минаващи през съща точка (фиг.5.1.б)
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ
Най-простата връзка ,която ограничава преместването на материална точка или точка от тяло по
едно направление , е линейна връзка (фиг.5.2.1). Въпреки ,че може да се реализира като
комбинация от линейни връзки , като най-простата връзка ,която ограничава въртенето на тялото
около една ос се приема ъгловата връзка (фиг.5.2.1)
Показаната на фиг.5.2.а линейна
връзка ограничава преместването
на материалната точка по ос Х, а
ъгловата връзка от фиг.5.2.б
ограничава въртенето на тялото
около ос Z
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ)
Едностранни и двустранни връзки
Едностранни –те налагат ограничение върху материалния обект само в едната посока на
директрисата на връзката. Такава връзка може да бъде само в посока на обратната на тази на
ограничението.
Двустранните – те налагат ограничение на движението в двете посоки на директрисата на
връзката. Реакциите , които възникват могат да приемат положителни или отрицателни стойности
по отношение на оста на връзката.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ)
Външни и вътрешни връзки
Външни- те ограничават движението на материалните обекти като ги свързват с външни
неподвижни елементи . Предназначението им е да поемат част от натоварването ,
приложение върху материалния обект и да предадат върху неподвижните части.
Вътрешни- ограничават взаимното движение на материалните обекти в рамките на една
материална система . Предават натоварването по директрисата на връзката от единия
материален обект към другия.
ГРЕДА ,ОПРЯНА ВЪРХУ ГЛАДКИ ПОВЪРХНИНИ
На фиг.1.9 гредата има тегло G(действие), приложена в центъра на
тежестта на гредата и се опира в точка D върху гладка повърхнина и в
точка A и B върху хоринзонтална и вертикална повърхнина. Реакциите в
местата допира на гредата имат направления и посоки.
НЕПОДВИЖНА ЦИЛИНДРИЧНА СТАВА
Неподвижната цилиндрична става
препяства произволното постъпателно
движение на тялото , но позволява
завъртане около оста на цилиндричното
тяло на ставата.
Реакцията А на неподвижната
цилиндрична опора минава през оста на
ставата. Големината и направлението на
реакцията са неизвестни . Определят се в
зависимост от натоварваното
тяло(действащи върху него сили).
РАВНИННО ЗАПЪВАНЕ
Тази опора на фиг.4 не позволява тялото нито да се премества , нито да се
завърта в равнината на приложените сили. Опорните реакции са силите
Ах и Аz както и запъващия момент Ма
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАЩИТЕ СИЛИ
Трябва да знаем точката на
приложение и посоката на всяка
сила. Важно е да можем да
определим какви точно сили
действат върху тялото и в каква
посока. Силата се означава, като
измерена в нютони. За да
различаваме силите те са
обозначени по следния начин
ЗЕМНО ПРИТЕГЛЯНЕ
Всяко едно тяло е засегнато от гравитацията на Земята. Земята
привлича всяко тяло ,което се определя по следната формула
Точката на приложение
е в центъра на тежестта
на тялото. Земното
притегляне винаги сочи
вертикално надолу
ПРИМЕР
СИЛА НА ТРИЕНЕ
Силата на триене възниква ,когато телата се
движат и две повърхности влизат в контакт. Тя
се определя по следната формула
В точката на контакт между
две повърхности се прилага
сила. Насочена в посока
,противоположна на
движението.
ПРИМЕР
ПОДДЪРЖАЩА СИЛА ЗА РЕАКЦИЯ
Представяме си много тежък предмет ,който лежи на маса .
Масата се огъва под тежестта на предмета. Но според
закона на Нютон масата действа върху обекта със същата
сила като обекта на масата. Силата е насочена обратно на
силата ,с която обектът притиска масата. Абсолютно всяко
тяло , дори много леко (нпр. молив, лежащ на маса )
деформира опората на микрониво.
Силата се прилага в
точката на контакт на
обекта на опората.
Насочен
перпендикулярно на
опората.
ВИДЕО
ПРИМЕР
Тъй като тялото е представено, като материална точка , силата може
да бъде изобразена от центъра.
ЕЛАСТИЧНА СИЛА И ЗАКОН НА ХУК
Силата възниква в резултат на деформация . Например, когато
разтягаме пружина, увеличаваме разстоянието между молекулите на
пружинния материал, а когато е свиваме е намаляваме.
Закон на Хук:
ЕЛАСТИЧНА СИЛА НАСОЧЕНА ОБРАТНО НА
ДЕФОРМАЦИЯТА
- Тъй като тялото е представено , като материална
точка , силата може да бъде изобразена от центъра.
Когато са свързани последователно, например
пружини , твърдостта се изчислява по следната
формулата:
А когато е свързана
паралелно ,
твърдостта :
МОДУЛА НА ЯНГ
Модула на Янг характеризира
еластичните свойства на
веществото. Това е постоянната
стойност, която зависи само от
материала, неговото физическо
състояние. Характеризира
способността на материала да
устои на деформация на опън
или натиск.
ТЕЛЕСНО ТЯЛО
Теглото на тялото е
силата, с която даден
обект действа върху
опора. Това е гравитация!
Силата на тежестта се
прилага в центъра на
тежестта на обекта, докато
тежестта е силата , която
се прилага към опората
(не към обекта)! Няма
формула за определяне на
теглото.
СИЛАТА НА АРХИМЕД
Силата възниква в резултат на
взаимодействието на тяло с течност
(газ), когато то е потопено в течност
(или газ). Тази сила изтласква тялото от
вода(газ). Следователно тя е насочена
вертикално нагоре (бута). Определяме
го по формулата:
Ако силата на Архимед е равна на силата на
гравитацията, тялото плава. Ако силата на Архимед е
по-голяма , тогава тя се издига на повърхността на
течността , ако е по-малка тя потъва.
•Благодаря за вниманието 

Contenu connexe

Tendances

движение 9 клас
движение   9 класдвижение   9 клас
движение 9 класDragon Yott
 
електрично поле
електрично полеелектрично поле
електрично полеmtrad
 
Тракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областТракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областMilena Petkova
 
Електрични заряди
Електрични зарядиЕлектрични заряди
Електрични зарядиmtrad
 
трептения презентация за г жа стойкова
трептения презентация за г жа стойковатрептения презентация за г жа стойкова
трептения презентация за г жа стойковаCvetelin Dermendjiiski
 
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijas
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijasF 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijas
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijasDaina Birkenbauma
 
механично движение
механично движениемеханично движение
механично движениеdani_ni1
 
приложения на магнитните сили
приложения на магнитните силиприложения на магнитните сили
приложения на магнитните силиmtrad
 
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptx
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptxПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptx
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptxMara Cekina
 
Механични вълни
Механични вълниМеханични вълни
Механични вълниmtrad
 
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosana
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosanaF 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosana
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosanaDaina Birkenbauma
 
06.rotacija
06.rotacija 06.rotacija
06.rotacija pcmc123
 
Elektromagnetna samoindukcija
Elektromagnetna samoindukcijaElektromagnetna samoindukcija
Elektromagnetna samoindukcijaZijadBegic1
 
светлина
светлинасветлина
светлинаmtrad
 
фундаментални частици и взаимодействия
фундаментални частици и взаимодействияфундаментални частици и взаимодействия
фундаментални частици и взаимодействияmtrad
 
електромагнитен спектър
електромагнитен  спектърелектромагнитен  спектър
електромагнитен спектърНадка Данкова
 

Tendances (20)

ELEKTROMAGNETIZAM.ppt
ELEKTROMAGNETIZAM.pptELEKTROMAGNETIZAM.ppt
ELEKTROMAGNETIZAM.ppt
 
F 11 35_el_lauka_potencials
F 11 35_el_lauka_potencialsF 11 35_el_lauka_potencials
F 11 35_el_lauka_potencials
 
движение 9 клас
движение   9 класдвижение   9 клас
движение 9 клас
 
електрично поле
електрично полеелектрично поле
електрично поле
 
Тракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областТракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска област
 
Електрични заряди
Електрични зарядиЕлектрични заряди
Електрични заряди
 
трептения презентация за г жа стойкова
трептения презентация за г жа стойковатрептения презентация за г жа стойкова
трептения презентация за г жа стойкова
 
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijas
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijasF 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijas
F 11 53 Magnētiskā lauka indukcijas līnijas
 
механично движение
механично движениемеханично движение
механично движение
 
приложения на магнитните сили
приложения на магнитните силиприложения на магнитните сили
приложения на магнитните сили
 
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptx
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptxПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptx
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСТРОЙСТВА.pptx
 
Механични вълни
Механични вълниМеханични вълни
Механични вълни
 
Sile
SileSile
Sile
 
Strāvas virziens, stiprums
Strāvas virziens, stiprumsStrāvas virziens, stiprums
Strāvas virziens, stiprums
 
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosana
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosanaF 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosana
F 12 05_emv_skala_ipasibas_izmantosana
 
06.rotacija
06.rotacija 06.rotacija
06.rotacija
 
Elektromagnetna samoindukcija
Elektromagnetna samoindukcijaElektromagnetna samoindukcija
Elektromagnetna samoindukcija
 
светлина
светлинасветлина
светлина
 
фундаментални частици и взаимодействия
фундаментални частици и взаимодействияфундаментални частици и взаимодействия
фундаментални частици и взаимодействия
 
електромагнитен спектър
електромагнитен  спектърелектромагнитен  спектър
електромагнитен спектър
 

Опора и опорни реакции.pptx

  • 2. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ Връзките са разгледани като тела, които ограничават движението на материалните обекти. Тяхното кинематическо предназначение по отношение на материалната точка бе да ограничят преместването и по едно,две или три некомпланирани (належащи в една равнина), най-често взаимно перпендикулярни направления (фиг.5.1.а) . На абсолютно твърдо тяло те ограничават преместването на точка от тялото по едно, две или три такива направления или въртенето на тялото около една , две или три некомпланирани , най-често взаимно перпендикулярни оси , минаващи през съща точка (фиг.5.1.б)
  • 3. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ Най-простата връзка ,която ограничава преместването на материална точка или точка от тяло по едно направление , е линейна връзка (фиг.5.2.1). Въпреки ,че може да се реализира като комбинация от линейни връзки , като най-простата връзка ,която ограничава въртенето на тялото около една ос се приема ъгловата връзка (фиг.5.2.1) Показаната на фиг.5.2.а линейна връзка ограничава преместването на материалната точка по ос Х, а ъгловата връзка от фиг.5.2.б ограничава въртенето на тялото около ос Z
  • 4. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ) Едностранни и двустранни връзки Едностранни –те налагат ограничение върху материалния обект само в едната посока на директрисата на връзката. Такава връзка може да бъде само в посока на обратната на тази на ограничението. Двустранните – те налагат ограничение на движението в двете посоки на директрисата на връзката. Реакциите , които възникват могат да приемат положителни или отрицателни стойности по отношение на оста на връзката.
  • 5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ) Външни и вътрешни връзки Външни- те ограничават движението на материалните обекти като ги свързват с външни неподвижни елементи . Предназначението им е да поемат част от натоварването , приложение върху материалния обект и да предадат върху неподвижните части. Вътрешни- ограничават взаимното движение на материалните обекти в рамките на една материална система . Предават натоварването по директрисата на връзката от единия материален обект към другия.
  • 6. ГРЕДА ,ОПРЯНА ВЪРХУ ГЛАДКИ ПОВЪРХНИНИ На фиг.1.9 гредата има тегло G(действие), приложена в центъра на тежестта на гредата и се опира в точка D върху гладка повърхнина и в точка A и B върху хоринзонтална и вертикална повърхнина. Реакциите в местата допира на гредата имат направления и посоки.
  • 7. НЕПОДВИЖНА ЦИЛИНДРИЧНА СТАВА Неподвижната цилиндрична става препяства произволното постъпателно движение на тялото , но позволява завъртане около оста на цилиндричното тяло на ставата. Реакцията А на неподвижната цилиндрична опора минава през оста на ставата. Големината и направлението на реакцията са неизвестни . Определят се в зависимост от натоварваното тяло(действащи върху него сили).
  • 8. РАВНИННО ЗАПЪВАНЕ Тази опора на фиг.4 не позволява тялото нито да се премества , нито да се завърта в равнината на приложените сили. Опорните реакции са силите Ах и Аz както и запъващия момент Ма
  • 9. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАЩИТЕ СИЛИ Трябва да знаем точката на приложение и посоката на всяка сила. Важно е да можем да определим какви точно сили действат върху тялото и в каква посока. Силата се означава, като измерена в нютони. За да различаваме силите те са обозначени по следния начин
  • 10. ЗЕМНО ПРИТЕГЛЯНЕ Всяко едно тяло е засегнато от гравитацията на Земята. Земята привлича всяко тяло ,което се определя по следната формула Точката на приложение е в центъра на тежестта на тялото. Земното притегляне винаги сочи вертикално надолу
  • 12. СИЛА НА ТРИЕНЕ Силата на триене възниква ,когато телата се движат и две повърхности влизат в контакт. Тя се определя по следната формула В точката на контакт между две повърхности се прилага сила. Насочена в посока ,противоположна на движението.
  • 14. ПОДДЪРЖАЩА СИЛА ЗА РЕАКЦИЯ Представяме си много тежък предмет ,който лежи на маса . Масата се огъва под тежестта на предмета. Но според закона на Нютон масата действа върху обекта със същата сила като обекта на масата. Силата е насочена обратно на силата ,с която обектът притиска масата. Абсолютно всяко тяло , дори много леко (нпр. молив, лежащ на маса ) деформира опората на микрониво. Силата се прилага в точката на контакт на обекта на опората. Насочен перпендикулярно на опората.
  • 16. ПРИМЕР Тъй като тялото е представено, като материална точка , силата може да бъде изобразена от центъра.
  • 17. ЕЛАСТИЧНА СИЛА И ЗАКОН НА ХУК Силата възниква в резултат на деформация . Например, когато разтягаме пружина, увеличаваме разстоянието между молекулите на пружинния материал, а когато е свиваме е намаляваме. Закон на Хук:
  • 18. ЕЛАСТИЧНА СИЛА НАСОЧЕНА ОБРАТНО НА ДЕФОРМАЦИЯТА - Тъй като тялото е представено , като материална точка , силата може да бъде изобразена от центъра. Когато са свързани последователно, например пружини , твърдостта се изчислява по следната формулата: А когато е свързана паралелно , твърдостта :
  • 19. МОДУЛА НА ЯНГ Модула на Янг характеризира еластичните свойства на веществото. Това е постоянната стойност, която зависи само от материала, неговото физическо състояние. Характеризира способността на материала да устои на деформация на опън или натиск.
  • 20. ТЕЛЕСНО ТЯЛО Теглото на тялото е силата, с която даден обект действа върху опора. Това е гравитация! Силата на тежестта се прилага в центъра на тежестта на обекта, докато тежестта е силата , която се прилага към опората (не към обекта)! Няма формула за определяне на теглото.
  • 21. СИЛАТА НА АРХИМЕД Силата възниква в резултат на взаимодействието на тяло с течност (газ), когато то е потопено в течност (или газ). Тази сила изтласква тялото от вода(газ). Следователно тя е насочена вертикално нагоре (бута). Определяме го по формулата: Ако силата на Архимед е равна на силата на гравитацията, тялото плава. Ако силата на Архимед е по-голяма , тогава тя се издига на повърхността на течността , ако е по-малка тя потъва.