2. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ
Връзките са разгледани като тела, които ограничават движението на материалните обекти.
Тяхното кинематическо предназначение по отношение на материалната точка бе да ограничят
преместването и по едно,две или три некомпланирани (належащи в една равнина), най-често
взаимно перпендикулярни направления (фиг.5.1.а) . На абсолютно твърдо тяло те ограничават
преместването на точка от тялото по едно, две или три такива направления или въртенето на
тялото около една , две или три некомпланирани , най-често взаимно перпендикулярни оси ,
минаващи през съща точка (фиг.5.1.б)
3. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВРЪЗКИ И ОПОРИ
Най-простата връзка ,която ограничава преместването на материална точка или точка от тяло по
едно направление , е линейна връзка (фиг.5.2.1). Въпреки ,че може да се реализира като
комбинация от линейни връзки , като най-простата връзка ,която ограничава въртенето на тялото
около една ос се приема ъгловата връзка (фиг.5.2.1)
Показаната на фиг.5.2.а линейна
връзка ограничава преместването
на материалната точка по ос Х, а
ъгловата връзка от фиг.5.2.б
ограничава въртенето на тялото
около ос Z
4. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ)
Едностранни и двустранни връзки
Едностранни –те налагат ограничение върху материалния обект само в едната посока на
директрисата на връзката. Такава връзка може да бъде само в посока на обратната на тази на
ограничението.
Двустранните – те налагат ограничение на движението в двете посоки на директрисата на
връзката. Реакциите , които възникват могат да приемат положителни или отрицателни стойности
по отношение на оста на връзката.
5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВРЪЗКИТЕ (ОПОРИТЕ)
Външни и вътрешни връзки
Външни- те ограничават движението на материалните обекти като ги свързват с външни
неподвижни елементи . Предназначението им е да поемат част от натоварването ,
приложение върху материалния обект и да предадат върху неподвижните части.
Вътрешни- ограничават взаимното движение на материалните обекти в рамките на една
материална система . Предават натоварването по директрисата на връзката от единия
материален обект към другия.
6. ГРЕДА ,ОПРЯНА ВЪРХУ ГЛАДКИ ПОВЪРХНИНИ
На фиг.1.9 гредата има тегло G(действие), приложена в центъра на
тежестта на гредата и се опира в точка D върху гладка повърхнина и в
точка A и B върху хоринзонтална и вертикална повърхнина. Реакциите в
местата допира на гредата имат направления и посоки.
7. НЕПОДВИЖНА ЦИЛИНДРИЧНА СТАВА
Неподвижната цилиндрична става
препяства произволното постъпателно
движение на тялото , но позволява
завъртане около оста на цилиндричното
тяло на ставата.
Реакцията А на неподвижната
цилиндрична опора минава през оста на
ставата. Големината и направлението на
реакцията са неизвестни . Определят се в
зависимост от натоварваното
тяло(действащи върху него сили).
8. РАВНИННО ЗАПЪВАНЕ
Тази опора на фиг.4 не позволява тялото нито да се премества , нито да се
завърта в равнината на приложените сили. Опорните реакции са силите
Ах и Аz както и запъващия момент Ма
9. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАЩИТЕ СИЛИ
Трябва да знаем точката на
приложение и посоката на всяка
сила. Важно е да можем да
определим какви точно сили
действат върху тялото и в каква
посока. Силата се означава, като
измерена в нютони. За да
различаваме силите те са
обозначени по следния начин
10. ЗЕМНО ПРИТЕГЛЯНЕ
Всяко едно тяло е засегнато от гравитацията на Земята. Земята
привлича всяко тяло ,което се определя по следната формула
Точката на приложение
е в центъра на тежестта
на тялото. Земното
притегляне винаги сочи
вертикално надолу
12. СИЛА НА ТРИЕНЕ
Силата на триене възниква ,когато телата се
движат и две повърхности влизат в контакт. Тя
се определя по следната формула
В точката на контакт между
две повърхности се прилага
сила. Насочена в посока
,противоположна на
движението.
14. ПОДДЪРЖАЩА СИЛА ЗА РЕАКЦИЯ
Представяме си много тежък предмет ,който лежи на маса .
Масата се огъва под тежестта на предмета. Но според
закона на Нютон масата действа върху обекта със същата
сила като обекта на масата. Силата е насочена обратно на
силата ,с която обектът притиска масата. Абсолютно всяко
тяло , дори много леко (нпр. молив, лежащ на маса )
деформира опората на микрониво.
Силата се прилага в
точката на контакт на
обекта на опората.
Насочен
перпендикулярно на
опората.
16. ПРИМЕР
Тъй като тялото е представено, като материална точка , силата може
да бъде изобразена от центъра.
17. ЕЛАСТИЧНА СИЛА И ЗАКОН НА ХУК
Силата възниква в резултат на деформация . Например, когато
разтягаме пружина, увеличаваме разстоянието между молекулите на
пружинния материал, а когато е свиваме е намаляваме.
Закон на Хук:
18. ЕЛАСТИЧНА СИЛА НАСОЧЕНА ОБРАТНО НА
ДЕФОРМАЦИЯТА
- Тъй като тялото е представено , като материална
точка , силата може да бъде изобразена от центъра.
Когато са свързани последователно, например
пружини , твърдостта се изчислява по следната
формулата:
А когато е свързана
паралелно ,
твърдостта :
19. МОДУЛА НА ЯНГ
Модула на Янг характеризира
еластичните свойства на
веществото. Това е постоянната
стойност, която зависи само от
материала, неговото физическо
състояние. Характеризира
способността на материала да
устои на деформация на опън
или натиск.
20. ТЕЛЕСНО ТЯЛО
Теглото на тялото е
силата, с която даден
обект действа върху
опора. Това е гравитация!
Силата на тежестта се
прилага в центъра на
тежестта на обекта, докато
тежестта е силата , която
се прилага към опората
(не към обекта)! Няма
формула за определяне на
теглото.
21. СИЛАТА НА АРХИМЕД
Силата възниква в резултат на
взаимодействието на тяло с течност
(газ), когато то е потопено в течност
(или газ). Тази сила изтласква тялото от
вода(газ). Следователно тя е насочена
вертикално нагоре (бута). Определяме
го по формулата:
Ако силата на Архимед е равна на силата на
гравитацията, тялото плава. Ако силата на Архимед е
по-голяма , тогава тя се издига на повърхността на
течността , ако е по-малка тя потъва.