4. Скъпи читатели,
Често ми задават въпроса имам ли любима книга или герой,
от тези, които съм създала. Истината е, че не бих писала
за хора, които не харесвам, и не бих измислила история,
която не може да ме развълнува. Така, че всяка една от
историите ми има специално място в сърцето ми. Но… в
„Да повярваш отново“ на преден план излиза една много
специална героиня. Алис бе създадена като второстепенен
персонаж в предишен мой роман. Нейната роля беше
възлова за действието, но самата Алис бе толкова тиха и
интровертна, че някои от читателите дори не я
забелязаха. Но не и аз. Заради силата и смелостта ù и
заради всичко преживяно, Алис остана в съзнанието ми. И
когато в „Да поемеш риска“ се появи Рийз Бардън, знаех, че
той е точно това, от което Алис има нужда. Героите са
съгласиха с мен и историята се роди. Надявам се, че ще се
насладите на щастливия край, който очаква тази млада
жена, толкова, колкото аз докато го пишех.
Лори Фостър
Първа глава
Алис се приближи към него, а косата ù, пухкава като на
бебе, се развяваше свободно и няколко копринени филизчета се
спукаха над раменете ù. Както винаги, големите ù кафяви очи,
невинни, но при все това така будни, го наблюдаваха напрегнато.
5. Усмихна му се, а усмивката ù произведе странни чудеса у него и той
усети ненаситен глад, какъвто никога не бе изпитвал. Похот, да, но
такъв неутолим копнеж? Не, никога.
Единствено с Алис.
Тя пристъпи към него съвсем близо, толкова близо, че топлината ù
го обля целия, отри нежно нос по долната му челюст, по врата и по
ухото му.
Той изстена. Гръмко. Дочу стенанието, но не повярва, че звукът бе
дошъл от него.
От едно нежно докосване.
По ухото.
Лудост беше, но и най-незначителният жест на Алис будеше у него
болезнено желание.
– Рийз?
Искаше целувките ù. Обърна се към нея и почувства дъха ù. Парещ.
Сетне и езика ù. Мокър.
– О… хъм, Рийз?
Гласът ù прозвуча толкова неуверено, че той протегна ръце към нея
и отвори очи. Гъста козина срещна ръката му, а изразителните кафяви
очи, които се взираха отсреща, не бяха на Алис.
Дори не бяха човешки.
При първия признак на живот кучето му, Пари, се запъхтя и
зарадван, че Рийз вече е буден, залая, завъртя се бързо в кръг, а след
това го… облиза по лицето.
6. За сетен път.
– Дявол го взел! – Рийз се отдръпна от лигавите ласки на кучето и
се помъчи да се ориентира. Сънят му се бе сторил тъй истински. Тъй
желан и приятен. Мъжът се размърда и се намери сврян на тясно…
върху някакво канапе.
Канапето на Алис.
Повдигна глава, погледна се. Беше само по боксерки и както
ставаше обикновено при събуждането му сутрин, бе изпънал платната
на кораба. Хъммм…
Какво ли е станало с чаршафа? А, паднал е отстрани на земята.
Рийз се надигна на лакът, помъчи се да се ориентира… и тогава в
долния край на кушетката забеляза Алис, по летни панталони и блуза
без ръкави, сключила ръце отпред и – да, пухкавата ù кестенява коса
се спускаше свободно над раменете.
Но сега, когато вече се бе разбудил напълно, косата ù му се видя
прилично вчесана, точно както всякога, а не вълнуващо разрошена
като в съня му.
Алис го наблюдаваше, но погубващите ù кафяви очи не се взираха в
лицето му, а бяха изцяло погълнати от сутрешната мачта, раздула
платната на боксерките му.
Отлично. Първо се изложи, като поднесе игриво устни за целувка
към кучето си. Ако сега се протегнеше да вдигне чаршафа, щеше
съвсем да стане за смях. А Рийз не бе навикнал да се озовава в
заплетени, неловки положения. Поне не с жените. Е, като полицейски
7. детектив, той естествено често се оказваше забъркан в напечени
ситуации, но никога, докато е само по боксерки и се перчи с
махагоновата си мачта.
Алис беше толкова неща едновременно – съседка, загадка,
изтънчена красавица, която не му даваше покой.
И очевидно заради този сън, тя бе и настоящият обект на
фантазиите му.
– Насам, Алис, погледни насам – покашля се той. – Тя вдигна
любопитен поглед към лицето му. – Благодаря. А сега, ако не
възразяваш, би ли се обърнала за миг? Вече няма как да запазя
благоприличие, но тъй като лицето ти поруменя, не съм сигурен…
– Разбира се. – И тя му обърна гръб. Позата ù бе скована. Видът –
несигурен.
– Съжалявам. – С бързи, неуверени крачки тя тръгна към вратата на
верандата, която стоеше отворена и през нея вътре се промъкваше
тежкият късен августовски бриз и се закачаше с хубавите ù коси.
На пламналия му интерес един климатик щеше да му дойде добре,
но нали апартаментът беше на Алис и тя прояви щедрост, като го прие
да пренощува на канапето ù, та затова нямаше да се оплаква. Само
мъничко.
– Колко е часът? – Рийз се изправи на канапето, пресегна се да
вземе чаршафа, но Пари се настани отгоре му и с наострени космати
уши вторачи в него пълните си с надежда очи. Рийз се ухили широко,
издърпа чаршафа, прикри се и потупа канапето до себе си. – Ела,
8. момчето ми.
Кучето скочи екзалтирано. Заради току-що приключилата тайна
операция, Пари бе прекарал толкова време със стопанина си, колкото
и без него. Но между тях се бе зародило силно приятелство.
– Минава един.
А тя не го бе събудила? Колко ли време се бе промъквала на пръсти
из къщата? Колко ли време съм лежал тук отвит?
Рийз обикновено спеше леко – значи или той е спал много дълбоко,
или Алис беше… безшумна.
Тази мисъл го смути и съвпадна с другите му безпокойства,
касаещи Алис – острата ù наблюдателност, ведно с предпазливостта ù,
будеше тревожни подозрения в главата му.
А и как само се бе появила на сцената вчера – с голям, зареден
пистолет в ръка…
– Пари не е извеждан навън става вече няколко часа. Опитвах се да
минем край теб без да те събудим, но той видя, че си на канапето и
тогава ти издаде… звук.
– Звук значи, а? – С еротичния сън, който сънува, можеше да си
представи какъв е бил.
– Пари дойде при теб и…
– Взех го за теб. – Раменете ù се изопнаха още повече и едно
дяволче у Рийз се обади: – Сънувах доста възбуждащ сън.
Жената го погледна с ококорени очи, в които се четеше нещо
сродно с удивление, крадешком надникна към скута му и щом видя
9. свития на топка чаршаф там, срещна погледа му.
– Какво намекваш?
– Аз и ти – той направи жест между двама им. – И мътните ме
взели, но сънят беше като истински. – Рийз почеса Пари по
брадичката. – Ти се беше приближила до мен. Усещах дъха ти.
Тя свъси вежди от негодувание.
– Усетил си дъха ми?
Рийз кимна важно и сериозно, като се питаше кога ли Алис щеше
да се усети.
– Ти потърка лицето си в ухото ми и аз усетих горещия ти език…
Жената отстъпи бързо назад, блъсна се във вътрешната врата към
терасата и едва не падна през нея. Погледна обвинително Рийз,
задето я бе накарал да се препъне, сетне провери дали тънкото стъкло
си е на мястото и се покашля.
– Никога не бих… – тя затърси думата, но без резултат.
– Никога не би ме облизала?
За негова изненада Алис замълча, но устните ù и цялото изражение
на лицето ù се смекчиха.
– Нима? Колко жалко. – Той потупа кучето и окуражен, Пари го
окъпа в ласките си. – Но Пари явно няма нищо против.
Най-сетне на Алис ù се проясни.
– О! – усмивката ù потрепна. – Усетил си Пари да те буди и си си
помислил…?
– Да, дяволски чудесен начин да започна деня. Не ме разбирай
10. погрешно – аз съм привързан към Пари, но… – Рийз хвърли поглед към
нея – не чак толкова.
– Той е очарователен!
– Такъв си е. – Рийз наскоро се бе сдобил с кучето и макар че
никога не бе гледал на себе си като на човек, който обича животните,
двамата с Пари свикнаха един с друг, не и без помощта на Алис. –
Просто не искам да взимаш погрешно моята… – той кимна към скута
си – реакция.
Алис прикри устата си, но смехът пак се изплъзна от устата ù. А той
бе така хипнотизиращ, както и усмивката ù. Мачтата под чаршафа
шавна.
– Продължавай в този дух и никога няма да успея да овладея
положението.
Вместо да отстъпи назад или отново да се изчерви, тя го смъмри:
– Ама и ти, Рийз, така ли се говори?!
– Но в това няма нищо срамно. – При все това той се срамуваше
малко. Какво имаше у Алис, че то така дълбоко, физически, го
вълнуваше? – Не искам да омаловажавам привлекателността ти, но
това се случва с повечето мъже сутрин.
– Когато се събудят, искаш да кажеш?
– Да. Нарича се утрешна мачта или в нашия случай – май е
следобедна.
– Разбирам. – Тя наклони глава настрани и го заизучава. – Но когато
тази сутрин почука на вратата ми, ти беше съвсем буден, облечен и
11. тъкмо бе приключил работа.
Тогава се бе възбудил от възможността да прекара повече време
насаме с нея. Знаеше, че засега не биваше да ù признава това и само
потърка с ръка уморените си очи.
– Но дори тогава – продължи Алис с игрив, дяволит глас – ти
имаше… хъм…
Рийз трябваше да я спре, защото думите ù с нищо не помагаха. Той
улови погледа ù.
– Ерекция.
– Да – кимна тя твърде делово. – Тогава пак беше получил. – Цветът
върху светлата ù кожа се насити, но тя не извърна очи встрани. – Каза
ми да не се тревожа.
– Помня какво казах. – Божичко, копнееше да я целуне. И би го
направил, ако това беше коя да е друга жена.
Но Алис той познаваше отскоро и всичко, което знаеше за нея, го
караше да се въздържа, да не притиска нещата. Благодарение на
фиаското от предишния ден, тя бе видяла какви опасности криеше
професията му. Не всеки ден на прага му се появяваха убийците и
главорезите, които разследваше, а още по-рядко се случваше
бандитите да съумеят да го поставят в неизгодно положение – Рийз
беше сред най-добрите ченгета. Но вчера… да, вчера беше се озовал в
безизходна ситуация, а Алис бе успяла да попадне право в центъра ù.
Може би това бе причината да я сънува. Докато той и партньорът
му затваряха примката около плячката си, Алис бе наглеждала кучето
12. му, а когато всичко се оплеска, жената бе осъзнала смъртоносната
опасност и бе повикала подкрепление.
Той огледа незначителната ù, моминска фасада, зад която се
криеше силна интуиция, смелост и предвидливост.
– С мен няма защо да се тревожиш.
– Добре.
Това бе една много особена жена и този факт сигурно също
обясняваше непонятната му реакция спрямо нея.
– Съгласяваш се просто ей така, а?
– Знам, че си честен човек.
Разумната Алис. Естествено, тя имаше право – Рийз си беше честен
човек, особено когато се касаеше до жените. Но как можеше да бъде
така уверена в намеренията му за краткото време, в което се
познаваха?
Не можеше.
Той беше прибрал едно улично куче – куче, което тя вече
обожаваше. Но какво от това? Рийз беше възпитан, учтив, обличаше
се с вкус и си имаше своето собствено благопристойно лице за пред
хората. Но това не означаваше нищо и тя сигурно го разбираше.
От онова, което бе видял досега, жената притежаваше силен
инстинкт. Инстинкт, който обикновено се изостряше в детективската
работа.
Когато Алис прие да го настани на кушетката в апартамента си, той
си бе помислил, че трябва да използва времето насаме с нея, за да
13. поговорят надълго и нашироко. Изпитваше остро любопитство –
толкова силно, колкото беше и привличането му към нея. Но щом тя
му оправи кушетката, той се отпусна и тутакси изтощението го
повали. Разговорът им така и не се състоя.
Тогава.
Но сега Рийз разполагаше с цялото време на света. Или поне с
остатъка от деня.
– Алис…
– Трябва да изведа Пари навън. Отново. – Тя се усмихна на кучето с
всепоглъщаща любов. – И двамата знаем, че няма дълго да стиска.
Тя имаше най-прекрасната, най-милата усмивка – когато се
усмихваше, де. Не че това ù беше известно. По дяволите, ако не беше
кучето му и клането в апартамента му….
Щом си спомни клането, което бе станало причина да се намира
върху твърде тясното канапе на Алис вместо в собственото си
просторно легло, Рийз простена. Алис извърна поглед от Пари и дойде
малко по-наблизо.
– Добре ли си? Да не би да са те ранили вчера?
– Добре съм. Но съм разстроен. – Вчера, в кулминацията на дълго
разследване през апартамента му се бе извървял цял парад.
Приятели, заподозрени лица, ужасни бандити. Убийци и главорези.
Грозни бандити с черни, разядени души.
Рауди Йетс, „свидетел“ – каква шега само се бе оказало това –
трябваше да бъде задържан за собствената му безопасност, но вместо
14. това се бе промъкнал в апартамента на Рийз, за да души. Алис се бе
догадила, че Рауди е замислил нещо нередно и се бе обадила на Рийз,
който бе пристигнал в апартамента си едва няколко минути преди
лейтенанта.
Накрая всички бяха изненадани от отрепките на обществото и
докато Рауди бе държан на мушка, Рийз и лейтенантът бяха вързани с
белезници за таблата на леглото. Ситуацията се утежни още повече от
факта, че той и лейтенантът често имаха стълкновения. Питърсън не
бе понесла положението и отвърна със съпротива на усилията му да я
предпази с тялото си.
А наместо да се възползва от защитата, която се даваше на всички
свидетели, Рауди се бе оказал под смъртоносен прицел. Мъжът
притежаваше
способности,
които
включваха
проникването
в
апартамента на Рийз, но какво да прави срещу двама въоръжени,
готови да дръпнат спусъка? Шансът не беше на негова страна. Ако
бяха застреляли Рауди, след това бандитите щяха да насочат дулата си
срещу Рийз и Питърсън.
Не беше ли намесата на Алис, вместо един труп, в апартамента му
щяха да се въргалят три.
15. За бога, та и един дори си бе нещастие и никак не бе лесно да
премахнеш смъртта от килима, от завесите, от стените.
За късмет, разумната Алис бе преценила правилно положението и
бе изпратила като подкрепление детектив Логан Риск, добър приятел
на Рийз. И тъй като Логан притежаваше изключителни способности,
привични на малцина избрани, той удържа победа, но едва след като
сам бе ранен в ръката.
В продължение на няколко минути се бе възцарила суматоха, която
съсипа стаята на Рийз. Накрая арестуваха един въоръжен и още един
мъж, който стоеше на наблюдателен пост пред блока.
Най-злият негодяй известен на Рийз, бе загинал от счупен врат и
повече никога никого нямаше да заплашва.
Рийз огледа Алис с подновен интерес. В заключителната част на
кървавото меле, след като на Рийз тъкмо му бяха свалили белезниците,
стиснала грамаден пистолет в тънката си, деликатна ръка, в
апартамента му се появи Алис.
Тя умееше добре да преценява хората, но същото важеше и за него
– Рийз знаеше, че неговата тиха, плаха, скромна съседка пуританка,
която освен всичко друго бе и ужасно очарователна, щеше да
използва пистолета си с гибелна точност.
От тези мисли кръвта му се вледени, а интересът му към нея и
миналото ù се засили. Толкова много въпроси чакаха отговора си. Рийз
знаеше, че Алис се грижи добре за кучето му и освен това си падаше
по нея. И определено искаше да я вкара в леглото си.
16. Но досега отношенията им бяха имали доста необичаен облик – та
той още не знаеше фамилното ù име. Алис… някоя си.
Ама че лудост.
Тя се приближи още – точно както в съня му.
– Имаш черна синина.
Рийз проследи загрижения ù взор до китката си и видя грозните
следи върху нея, свидетелство за отчаяния му опит да се освободи от
белезниците – неговите собствени скапани белезници.
– Няма ми нищо. –Никога в живота си не се бе чувствал така
безпомощен, както в тази клопка, защото знаеше, че собственият му
провал би довел до убийството на други хора. Никога вече нямаше да
допусне да го хванат изневиделица натясно.
Веднъж му стигаше.
Алис се поколеба, сетне попита:
– Другаде ранен ли си?
Ако не броим гордостта, че ме свариха по долни гащи в собствения
ми апартамент…
– Не. – Рийз си мечтаеше всичко вече да остане зад гърба им.
Алис прие отговора му без излишни глезотии.
– Твоят приятел ще се оправи, нали?
– Логан ли? Той е детектив, като мен.
– Така и си помислих. Щом го видях вчера, разбрах, че няма защо
да се тревожа за него.
Няма защо да се тревожа за него? Думите на Алис винаги бяха
17. двузначни.
– Точно както си разбрала, че другите трима са опасни? – Алис бе
видяла някакви хора да влизат във входа и някак се бе догадила, че не
ще да са приятели. Тя бе не само проницателна жена, но не се боеше
да действа – и слава богу!
– Да – тя го погледна право в очите. – Обикновено знам кой какъв е.
Как? Рийз искаше да знае как. Най-сетне злодеите не се
разхождаха с надпис на челата. Господ му бе свидетел, че ако нещата
стояха така, работата му би била далеч по-лесна.
В делата си детективът си бе имал вземане-даване с достатъчно
съмнителни типове и така бе придобил някакво шесто чувство. То му
помагаше да забелязва дребни, незначителни нюанси, които друг
наблюдател би пропуснал.
Но какво се бе случило в живота на Алис, че да обостри така
сетивата ù?
– Логан е добре. Ти запозна ли се с Пепър?
– Да. Тя остана при мен, докато детектив Риск ти се притече на
помощ.
– Казвай му Логан – сигурен съм, че би настоял. – Рийз си спомни
мига, в който осъзна, че Логан е прострелян, но дори тогава, той не бе
позволил на раната да го спре, докато загубата на кръв не стори това.
– Той вече си е у дома, лекува се и сигурно го глезят.
Благодарение на бързата мисъл на Алис, Рийз и приятелите му бяха
оживели, а ужасният гангстер, замесен в корупция и нелегални дела,
18. в това число и в трафик на хора, бе мъртъв.
Рийз съжаляваше за това как се бяха стекли повечето от
обстоятелствата вчера, но за смъртта на онзи негодяй не изпитваше
никакви угризения.
– Логан и Пепър са влюбени един в друг, нали? – Алис наклони
глава.
– За него знам със сигурност. – На детектива не му бе присъщо да
говори необмислено, но се чу да казва: – А това допълнително обърка
операцията. Полицаите под прикритие не бива да се влюбват в
главните свидетели.
– И защо не?
– Заради усложненията. Трудно е човек да мисли трезво, когато е
емоционално обвързан.
– На мен не ми се видя емоционално обвързан. Щом му доложих
подозренията си, той тутакси пое нещата в свои ръце. Набута Пепър в
апартамента ми, приготви се, както можа, и ни предупреди – бих
добавила, при все че нямаше нужда – да държим вратата заключена.
– Като познавам Пепър, сигурно доста се е посмяла.
Алис се усмихна на сарказма му.
– През повечето време тя не обели и дума. Беше много уплашена.
Ти нали разбираш, че Пепър също е влюбена в твоя приятел?
Алис бе толкова уверена, че Рийз сви рамене:
– Щом казваш.
– Те са брат и сестра с Рауди, нали?
19. – Да. – Рийз се протегна, усети болка от схващането в раменете и
като направи гримаса, взе да разтрива с ръка врата си.
Видя как Алис се взираше с възхищение в мускулите на ръцете му и
това го сгря отвътре. Задържа ръката си вдигната малко по-дълго,
додето не си даде сметка колко абсурдна е постъпката му.
Дявол го взел, та тя го прелъстяваше без никакви усилия и то със
съвсем необичайни прийоми.
– Ти запозна ли се с Рауди? – Рийз не помнеше някой да ги бе
представил един на друг, но пък по това време той имаше на главата
си хиляди други неща.
– Набързо. – Погледът на Алис акостира върху гърдите му, а сетне
се спусна към корема му. Мускулите му реагираха, като се свиха.
– За Рауди не знаех какво да мисля. Отначало ме обезпокои и
затова те повиках. Но той не е безскрупулен като другите. Имам
усещането, че крачи по една тънка линия между закона и собствения
си морален кодекс.
Това описание пасваше точно на Рауди и Рийз на свой ред изпита
възхищение.
– Вероятно.
– Ами лейтенантът?
При все че Алис се бе появила на средата на развихрилата се
бъркотия, тя много точно бе определила характера на всички главни
действащи лица.
– Когато я видях за последно, тя навикваше грубо всеки, дръзнал да
20. се изпречи на пътя ù, и издаваше заповеди като някой генерал. – Той
поклати глава. – За такава дребна жена има желязна десница.
– Не мен ми допада. – Алис отново се вторачи в скута му.
– Така и си знаех. – Рийз приседна напред. – Мозъкът ми се нуждае
от кофеин, за да се раздвижи. Какво ще кажеш аз да изведа Пари на
разходка, а ти да свариш кафе?
Кучето, което подремваше, скочи в знак на съгласие.
– Щом така искаш.
Това бе на хиляди светлинни години от желанията му, но засега
щеше да свърши работа.
– Благодаря ти. – И Рийз зачака, но тъй като Алис не се и помести, а
продължи да го зяпа, той сви рамене и захвърли чаршафа настрани.
При вида на силното му тяло Алис възкликна шумно и хукна
стремглаво към кухнята. Рийз си помисли, че я бе накарал да се
почувства неловко. И да, точно така беше. Но само донякъде. Защото
чувствата на Алис бяха далеч по-объркани от едно просто смущение.
Това беше… нещо, което твърде отдавна не бе изпитвала. И тя му се
наслаждаваше с удоволствие.
След като си пое два пъти дълбоко дъх, тя извика:
– Кафето ще е готово след десетина минутки.
Най-сетне Рийз отговори и гласът му се чу съвсем близо зад гърба
ù:
– Отлично.
Сепната, тя се извърна назад и едва не изпусна каната за кафе.
21. Гол до кръста и бос, детективът се подпираше на вратата само на
няколко крачки от нея. Беше си обул чифт смачкани панталони, чийто
цип беше дръпнат нагоре, но копчето стоеше незакопчано, тъй че
панталоните висяха ниско на кръста му и разкриваха стегнатия корем
и копринената нишка от тъмно руси косми, която изчезваше в
боксерките му.
Мили боже! Панталоните не помагаха кой знае колко и той все така
изглеждаше възхитително.
Рийз въздъхна примирително и повтори:
– Насам, Алис, погледни насам!
Безмълвно тя изпълни почти невъзможната задача да вдигне очи
към лицето му. Рийз беше доста разкрепостен в нравите си и на нея
почваше да ù се струва, че съвсем скоро напомнянията му накъде да
гледа щяха да я засипят като порой.
Но коя ли жена би устояла да не се взира в него?
Още първия път, когато го срещна, тя бе разпознала у него
първокласния мъжки екземпляр с прекрасни физически данни. Алис
страдаше от минали травми, но тя не бе нито сляпа, нито глупава.
Доста усилия ù беше коствало да не забравя колко наложително бе да
живее уединено, да поглежда край него, да не обръща внимание на
приятелските му усмивки и учтивите поздрави.
Тогава го видя с кучето му… и това предреши съдбата ù – Алис бе
изгубила частица от сърцето си в мига, в който бе видяла колко
търпелив бе Рийз с Пари. Рийз беше висок почти два метра, но не
22. беше дългурест, имаше добре оформено тяло, което привличаше
чуждите погледи. Силата му бе очевидна. Но при все това той бе мил
и внимателен с Пари.
А когато вчера го видя как в ролята на герой овладя смъртоносната
ситуация, но освен това се погрижи и за ранения си приятел… Как би
могъл човек да остане безразличен?
Напълно облечен, детектив Рийз Бардън спираше сърцето ù.
Полугол, той можеше да я накара да оглупее от страстен копнеж.
В зелените му очи проблесна веселост.
– Обичам го силно.
– Моля? – О, боже, тя отново го изпиваше с поглед. Преглътна и се
опита да се съвземе.
– Кафето.
– О! – Как бе могла да забрави? Стисна каната с две ръце и се
усмихна. – Добре.
Усмивката му бе пропъдена от нова грижа:
– Алис, какво има?
– Нищо. – Нямаше как да му признае, че той бе един от най-
внушителните мъже, които някога бе срещала. А като се имаше
предвид, че тя бе познавала немалко забележителни мъже, това само
по себе си казваше много.
Мъжете от миналото ù. Добри мъже… възправили се срещу
людската поквара. Дори самата мисъл караше тялото ù да се изопне,
принуждаваше я да се затвори в себе си, за да се предпази…
23. – Алис?
Дълбокият, нежен глас я изтръгна от мрачните ù спомени. Бясно
препускащият пулс на сърцето ù се уталожи, мускулите ù се
отпуснаха, тя въздъхна напрегнато и се помъчи да придаде нехаен тон
на гласа си:
– Да?
– Аз и ти ще трябва да си поговорим днес. – Той като че нарочно
изговори думите като закана, но жената знаеше какво значи истинска
заплаха – Рийз не я бе уплашил. Не и по онзи начин, всъщност по
никакъв начин.
– Да, ще поговорим – отстъпи тя бързо и това като че го учуди. Дали
беше очаквал, че ще му откаже? Ще застане нащрек?
Истината беше, че се случваше и тя самата да не знае как ще
реагира – ужасните спомени успяваха да изплуват на повърхността
тогава, когато най-малко ги очакваше.
Обикновено странеше от мъжете и хич не беше възнамерявала да
се увлече по Рийз. Но разговорите с него ù бяха приятни, тъй че защо
да ги избягва? Той не би могъл да измъкне от нея информацията, която
искаше, защото Алис никога не би я споделила, но би могла да му
каже толкова, че да задоволи любопитството му. Поне за кратко.
Нетърпеливият Пари опъна каишката, недоволен от това, че се
бавеха. Очарователното животно – още непораснало кутре – бе
всеизвестно с това, че пишкаше на пода от радост, от любопитство… в
общи линии даже без повод. За късмет, подовете и в двата
24. апартамента бяха от ламиниран паркет, а това улесняваше
почистването.
След като изгледа продължително Алис, Рийз кимна и поведе
кучето навън. Изпълнена с топло възхищение, жената го последва без
да откъсва поглед от него. Разрошената му русолява коса и малко по-
тъмната набола брада му придаваха още по-очарователен вид в очите
ù. Гладките мускули по тялото му ту изпъкваха, ту се скриваха по
широките му рамене, по гърба, по здравите му силни ръце и още по-
силните бедра…
Рийз отвори вратата. Дъхът на Алис секна.
– В този вид ли смяташ да излезеш навън?
Той се огледа и сви рамене, сякаш не съзнаваше, че притежава
тяло, което можеше да спре както уличното движение, така и сърцата
на минувачите.
– Че защо не?
– Та ти си почти гол! Дори не си си закопчал панталоните. –
Неприлично е…
– Няма да се бавя.
После той се увери, че щом затвори, вратата няма да се заключи
след него, и излезе навън.
Втора глава
Алис стоеше потънала в мислите си и дълго време мина,
преди да си спомни, че се канеше да свари кафе. Никога не си бе
помисляла да покани мъж в апартамента си, не и някой мускулест
25. мачо, бил той и полицейски детектив, не и за цяла нощ. Тъй че съвсем
закономерно беше да не се чувства съвсем на себе си.
Щом кафето се свари, тя си помисли, че Рийз може да поиска и
нещо за хапване. Беше станало време за обяд, но той още не беше
закусил, а кой знае, сигурно снощи не беше и вечерял. Разследването,
което водеше, намери разрешението си буквално на прага на дома му
и тя се съмняваше, че той е имал време да си почине или да се
нахрани като света. А на мъж с неговите размери му трябваше доста
храна.
Вчерашният ден бе минал в гонитбата и тайното затваряне на
обръча около злодеите, в изстрели, арести, смърт, линейки… Алис
потрепери и обгърна тялото си с ръце.
Близостта, реалността на смъртта бяха нарушили и нейното
равновесие. Бе приютила Рийз на кушетката си, така че да бъде близо
до нея, и това ù вдъхваше сигурност, каквато никое оръжие не
можеше да ù даде. Дори присъствието на Пари, който вечно се
пречкаше в краката ù, я караше да се чувства в безопасност. Хората
все така я смущаваха, караха я да се чувства нервна, но животните
никого не съдеха и в тях тя намираше утеха.
Рийз дори не подозираше, но най-големият подарък за Алис бе да
наглежда Пари. Додето детективът не ù бе предложил да се грижи за
кучето му преди два-три дни, тя дори не знаеше каква разтуха ще
внесе в живота ù присъствието на друго живо, дишащо същество.
Тя въздъхна, видя, че няколко минути бяха вече изтекли в
26. размислите ù и си каза, че е най-добре да попита Рийз какво иска за
ядене.
Взе ключовете си и заключи вратата след себе си, защото с
безопасността човек никога не биваше да си играе. По пътя хвърли
поглед нагоре по стълбите към вратата на Рийз. Съвсем не като на
кино там не висеше драматично предупредителната лента, която
трябваше да държи хората на разстояние. Но вчера колегите на Рийз
все пак бяха предпочели той да изкара нощта другаде, докато те
приключат със събирането на веществените доказателства, докато
направят снимките и всичко друго, което бе необходимо да свършат
там. Алис в действителност си нямаше никакво понятие от
полицейската работа и единственият добър полицай, когото
познаваше, бе Рийз.
Е, някога се знаеше с двама-трима мъже от занаята със съмнителна
слава, които рушаха честта на значката. Но вчера се бе запознала и с
няколко добри полицаи. И по трудния начин се бе научила да прави
разлика между едните и другите.
Щом си спомни вчерашния ден, дланите ù се изпотиха. Рийз беше
отседнал при нея единствено заради разрушенията в неговия
апартамент, но Алис беше благодарна, все едно каква бе причината,
защото колкото и да се надяваше да си придаде смел вид, тя за нищо
на света не бе искала да остава сама.
Както бе правила безброй пъти, тя забута неприятните спомени из
кътчетата на съзнанието си и заслиза по стъпалата към двойните
27. стъклени врати на входа. Преди да излезе навън, видя Рийз да стои на
сянка, стиснал леко каишката на Пари. Две съседки – едната красива
блондинка с огромни гърди, другата симпатична, дребничка брюнетка
– се взираха в него с обожание, докато бъбреха непринудено.
Бяха по спортни гащета и бюстиета и телата им се голееха на
показ. Жените стояха твърде близо до Рийз за един прост разговор.
Без да се замисли, без да има време да проумее какво върши, Алис
закрачи ядно през градинката и миг след това се намери при Рийз и
Пари. Грабна каишката от ръката му и го сепна. Детективът повдигна
вежди и погледна надолу към нея.
– Алис?
Сърцето
ù
се
блъскаше
болезнено
в
гърдите.
Ама
че
несправедливост беше един мъж с чорлава коса и набола брада, който
току-що е станал от сън, въпреки всичко да изглежда толкова добре.
– Кафето е готово. – Тя изгледа жените и тикна ключовете под носа
му. – Ще изчакам, докато Пари си свърши работата. Ако искаш,
28. можеш да се качиш и да пийнеш една чашка.
Изненадата на лицето му бавно се смени от веселост.
– Виж ти! Благодаря ти, Алис. – Той прие ключодържателя с
усмивка, която казваше: „Всичко ми е ясно. Гостоприемството ти не
знае граници.“
Алис не можа да отвърне нищо.
С доволна усмивка Рийз докосна бузата ù, пожела приятен ден на
другите две жени и тръгна към входа. Яркото слънце блестеше върху
гърба му и позлатяваше русолявата му коса. Той крачеше бос, без да
подбира къде стъпва, вървеше с увереността на човек, който държи
под контрол както себе си, така и другите.
Изведнъж Алис забеляза, че не бе единствената, която оглеждаше
Рийз и се покашля. Шумно.
Блондинката се разсмя.
– Извинявай, скъпа, но нали разбираш, просто не мога да откъсна
очи от него. Какъв мъж само!
Брюнетката се съгласи. После погледна Алис и попита с ясно
доловимо недоверие:
– Между вас двамата има нещо, така ли?
Нещо? На Алис ù просветна.
– Какво? Не! – и погледна към себе си – не беше нито симпатична,
нито дребничка като брюнетката, и категорично не можеше да се
похвали с пищните форми, които гордо развяваше блондинката. Тя си
беше Алис – обикновена, подценявана и в повечето случаи напълно
29. незабележима жена. Та нима малко ù го повтаряха?
И слава богу, че беше така.
– Ние сме само съседи.
– А-ха, сигурно и още как! – Дружелюбната блондинка продължи да
се усмихва. – И на мен ми се ще да му бях такава съседка. Предложих
му, но кълна се, Рийз е непревземаем, все ми се изплъзва.
– Ти всъщност си му предложила…
– Да се видим насаме, разбира се. Повярвай ми – съвсем направо му
го казах! – тя се засмя. – Отначало си мислех, че ми отказва, защото
живеем в един и същи блок и прочие – с една дума твърде близко сме,
за да се чувства спокоен. Но щом сега ще прекара нощта у вас, това
не би трябвало да го тревожи.
Жените се взираха в нея и чакаха обяснение. Защо беше останала
при тях? Тя нямаше права над Рийз, затова не биваше да си вре носа.
Но вместо това се бе намесила като жена, която си пази територията,
и така им бе дала повод за съмнения. Тръгнеше ли си сега, това хем
щеше да бъде грубо, хем щеше да им даде храна за клюки.
– Вие и двете ли живеете тук? – попита тя, докато се мъчеше да
реши как да постъпи.
– На горния етаж сме – отвърна брюнетката. – Тя от едната страна
на Рийз, аз от другата.
– Какво ще кажеш – палаво звучи, нали? – Блондинката отново се
засмя. – Ние с Рийз се познаваме отдавна.
Слепоочията на Алис задумкаха.
30. – Много… хубаво.
Блондинката реши да се представи:
– Чух Рийз да те нарича Алис. Аз съм Ники, а това е Пам.
– Приятно ми е.
Преди Рийз Алис бе успявала да държи на разстояние всичките си
съседи, а сега обожателките му проявяваха любопитство към нея. Алис
разбра, че току-що бе усложнила живота си и насочи вниманието си
към Пари. Може би ако се заиграеше с кучето, жените щяха да
забравят? Но не би – Пари се просна на една слънчева ивица така
блажено, че на нея сърце не ù даде да го вдигне. Нямаше измъкване.
Алис се усмихна на двете жени.
– Щом живеете до Рийз, тогава вече сте научили за вчерашните
събития.
– За отношенията между вас двамата ли загатваш? – повдигна
вежди Пам.
– Не! – Мили боже, що за предположение! – Между нас не се е
случило нищо.
Ники се ухили още по-широко.
– Говорех за сблъсъка между полицията и няколко мафиоти, който
се разигра в апартамента му.
– Прибрахме се много късно – рече Пам.
– И тази сутрин пак ни нямаше – додаде Ники. – Какво се е
случило?
Като се молеше да се отърве по-скоро, Алис обясни накратко:
31. – Вчера видях един мъж да се вмъква в апартамента на Рийз и му се
обадих.
– Ти имаш телефонния му номер? – ахна учудено Пам.
– Аз… да, имам го. – На Алис ù идеше да изстене. Пам и Ники
изглеждаха готови да погълнат всяка нейна дума. Тя кимна към Пари.
– Аз се грижа за кучето му, когато той е на работа, тъй че се наложи
да си разменим номерата.
Жените надзърнаха презрително към Пари.
– Но той пишка навсякъде. Аз щях да го изхвърля на боклука заради
това – рече Ники.
Срещу тази заплаха за кученцето Алис се намръщи:
– Та той е още малък. Сега се учи.
Устните на Пам останаха все така свити.
– Значи това е кучето на Рийз? А аз си мислех, че е твое, защото все
ти го разхождаш навън.
– Аз съм бавачка на кучето. Рийз го прибра съвсем наскоро, но нали
е детектив и работното му време понякога е… необичайно. А точно
сега Пари се нуждае от много внимание, да не говорим за възпитание.
– А вчера? Нали каза, че някой е влязъл в апартамента му? – Ники
загърби кучето. – Рийз е бил обран, така ли?
– Не точно. Просто… – Алис не знаеше колко е редно да сподели,
затова поскалъпи истината. – Някакъв конфликт, това е. Всичко
свърши добре, когато се появи и другият детектив, но апартаментът на
Рийз беше малко… поразхвърлян.
32. Имаше дупки от куршуми. Кръв. Мъртвец на пода.
Алис поклати глава.
– След ареста на мафиотите на Рийз му се отвори много
допълнителна работа и той се прибра късно. – Или по-скоро рано. –
Апартаментът му все още е запечатан.
Без да се интересува от всичко това, Пам попита с недоверие:
– И той е дошъл при теб?
– Спа на канапето ми – сви рамене Алис.
– На канапето ти? – В драматичен жест Ники сложи ръка на
сърцето си. – Аз щях да го завлека в спалнята.
– Или да си легна при него на канапето – усмихна се Пам широко.
През здраво стиснати устни Алис обясни:
– Нашите отношения не са такива.
В действителност тя не беше сигурна какви бяха отношенията им.
На два пъти Рийз бе загатнал, че между тях има привличане, но дали
просто не се шегуваше?
И ако не се шегуваше, тогава какво?
– О, милата ми тя – съчувствено произнесе Ники. – За теб трябва да
е било истинско мъчение – да имаш такъв мъж под ръка, а да не
можеш да се възползваш от него.
– Но за нас тези новини са чудесни – смушка я с лакът Пам. – Рийз
още е свободен.
Алис не разбираше това отношение.
– Значи вие и двете си падате по Рийз? – Но как така? Нима нито
33. една от жените не се чувстваше застрашена от другата, не го искаше
само за себе си?
– Какво ли не правя, за да спечеля вниманието му – сви рамене
Пам. – Но Рийз е майстор – хем е учтив, хем не те поощрява
прекомерно.
Ники се съгласи:
– Дадé ли ми знак, бих му се хвърлила на мига. Толкова е здрав и
силен. Възхитително силен!
Здрав и силен не бяха сред достойнствата, на които Алис се
възхищаваше, не и у мъж, който проявяваше нескрит, специален
интерес към нея. Но по някаква причина Рийз беше различен и всеки
път, когато се приближеше до нея, сърцето ù се впускаше в галоп.
– Той е много състрадателен – обади се тя, а сетне понесе стоически
любопитните погледи на Ники и Пам. – Това е самата истина. Той
спаси живота на Пари. Някой сложил кутрето в кашон и го зарязал на
средата на улицата.
– Сигурно защото пишка навсякъде! – засмя се Ники.
Алис не видя нищо смешно. Как бе възможно да има толкова
безсърдечни хора? За късмет, когато Рийз видял кашона, не го
подминал, а слязъл да провери какво има вътре и щом намерил Пари,
занесъл го на ветеринар, прибрал го у дома си и го заобичал. И макар
че често отсъстваше от дома си, той се бе погрижил кученцето да
получава необходимите грижи.
От Алис.
34. – Рийз е един от най-добрите мъже, които познавам – въздъхна тя.
– Да, да. Въпреки едрото му, здраво тяло и това негово невероятно
лице, сигурна съм, че първо точно добротата си забелязала в него,
нали?
Не, това качество не беше първото, което бе привлякло вниманието
ù към Рийз, но категорично именно то бе пробило защитните ù стени.
– Освен това той е полицейски детектив, честен човек е и закриля
другите.
Пам се подсмихна:
– А докато ние си говорим тук, голямото, лошо ченге точно в този
момент може би се къпе под душа ти. – Тя потупа Алис по рамото и
тръгна заедно с Ники. – Ако бях на твое място, щях да изтичам право
при него.
– Алис, позабавлявай се и заради мен – Ники се усмихна и последва
Пам. – Утре искаме да чуем всички сочни подробности!
Алис стоеше стъписана, без да може да им каже довиждане. Едва
сега, след думите на раздяла на Пат, ù просветна, че беше оставила
детектив Рийз Бардън напълно сам в апартамента си.
О, мили божичко.
Не ù се мислеше какво би открил, ако реши да потършува из
апартамента ù. А на един детектив тършуването лесно му се
отдаваше.
– Хайде, Пари, да вървим, момчето ми!
Винаги готово за нещо ново, кучето скочи с наострени уши и
35. светнали очи. Късмет, защото на Алис ù се струваше, че където и да
идеше Рийз Бардън, новите неща го следваха неотлъчно.
Докато Алис се мотаеше навън и господ знае за какво толкова
си говореше с другите две жени, Рийз набързо огледа апартамента ù.
Стаята ù изобщо не приличаше на стаите на повечето жени – беше
гола, просто обзаведена – до степен на оскъдица. Наместо постелка,
надиплена с воали, спалнята бе застлана с обикновен бежов юрган.
Практичните завеси бяха дръпнати встрани, за да пропуснат топлия
летен бриз. Никъде не се виждаше захвърлена дреха. С изключение на
една фотография върху тоалетката, всички шкафове и масички бяха
празни. Рийз се приближи да разгледа снимката отблизо.
Алис носеше косата си по-късо по времето, когато е била направена
снимката, а до нея седеше по-младо момиче. Сестра ù? Двете имаха
същите очи, същия цвят на косата, същите сочни устни. Алис
изглеждаше щастлива по начин, който Рийз досега не бе виждал,
изписан на лицето ù.
Безгрижна.
Спокойна.
Онази Алис, която той познаваше, никога не можеше да се отпусне
докрай и този контраст го разтревожи.
Той отиде до гардероба и надникна в него.
Вътре дрехите ù висяха грижливо подредени, а на пода едни до
други бяха наредени обувките ù. Върху най-горния рафт една кутия за
обувки привлече вниманието му и той я свали. В нея откри тежкия
36. Глок, който бе донесла в апартамента му вчера, и той отново си
спомни оръжието в ръката ù и погледа в очите ù.
– Мамка му. – Върна кутията обратно в гардероба и затвори
вратата. Понечи да излезе, но се разколеба и надникна под леглото.
Отдолу нямаше ни една прашинка, но за сметка на това Рийз откри
сгъваема палка, която можеше да бъде смъртоносна. Навъсен, той
отвори чекмеджето на нощното шкафче и видя електрошоков
пистолет.
– По дяволите. – Колко души очакваше да я нападнат? И какво за
бога ù се бе случило, та смяташе, че всички тези оръжия са ù
необходими?
Нищо не се връзваше. Алис беше абсолютен интроверт. Ужасно
сериозна
и
затворена.
С
някакво…
мълчаливо
достойнство.
Напомняше му за учителката му от трети клас, без кока и
чорапогащника за разширени вени. Сравнението го накара да извие
устни с отвращение, най-вече заради лекотата, с която Алис го
възбуждаше.
Все трябваше да има нещо нередно тук.
37. Отначало Алис тази или онази – време беше да научи най-сетне
името ù – му се бе сторила като едно предизвикателство. На Рийз не
му се искаше да мисли за себе си като за самомнителен мъж, но
обикновено жените не го подминаваха с безразличие и поради тази
причина пренебрежителното ù отношение бе възбудило интереса му.
След това бе забелязал странната ù напрегнатост, крайната
съсредоточеност, щом се подадеше навън – сякаш очакваше отнякъде
да изскочи някой таласъм. Какво подтикваше една млада жена от
средната класа, която живееше в хубав квартал, да бъде безкрайно
предпазлива даже и посред бял ден?
Имаше нещо нежно у нея, което го привличаше неустоимо.
Големите черни очи. Пухкавата като на бебе кестенява коса.
И тази мека, пълна уста…
Първия път, в който я вида да се усмихва – на кучето му – нещо
пламна у него. Рийз нито можеше да обясни какво е то, нито да го
загърби, но нещо у тази жена го възбуждаше на подсъзнателно ниво.
Видеше ли усмивката ù, моментално изпъваше платната на
панталона.
Рийз си спомни, че Алис може всеки момент да се върне и претърси
банята ù, но с повърхностния си оглед не намери друго, освен
обичайните женски мазила. Никакви медикаменти, освен малко
аспирин и лекарства за настинка.
Но в свободната стая, която Алис ползваше като офис, той попадна
на златна мина. Разполагаше ли с достатъчно време да се порови, в
38. сложната компютърна мрежа сигурно щеше да открие всякаква
информация. В ъгъла на бюрото ù имаше поставка за различни книжа.
Компютърът ù разполагаше с външен диск. Кошницата за писма беше
пълна догоре, а това означаваше, че стигаше само да надникне и
щеше да научи фамилното ù име. Всичко беше толкова подредено, че
щеше да бъде фасулска работа да прегледа нещата ù.
Но с това щеше да наруши личното ù пространство. И беше по-
лошо от надничането под леглата.
Божичко, толкова се изкушаваше…
Но в закъснял опит да покаже почтеност, Рийз затвори вратата. Ще
говори с Алис. Ще я попита и ще се надява да получи отговорите си, а
после ще реши какво да прави.
Сега, след като беше видял пистолетите, палката и електрошока,
наистина се нуждаеше от кафе. Няколко минути след като тъкмо бе
седнал с втората си чаша кафе, входната врата рязко се отвори и Алис
влетя вътре, следвана по петите от Пари. Рийз се понадигна от стола.
– Какво се е случило?
Тя спря комично, като дишаше учестено. Пари погледна нея,
погледна Рийз и изви уши, като че чакаше по-нататъшни инструкции.
– Алис?
Алис въздъхна и поклати глава.
– Нищо. – Затвори вратата и… остана изправена там.
– Просто ти се е приискало да направиш един кратък спринт, а? –
Дали някога щеше да я разбере?
39. Дявол го взел, щеше и толкоз.
– Нямах представа, че можеш да тичаш толкова бързо. – С кафето в
ръка той стана от масата. – По слепоочията ти има роса. През целия
път дотук ли си тичала?
Лицето ù остана безизразно само за миг, сетне тя огледа
апартамента, сякаш търсеше следи от претърсването му.
Нека да търси. Рийз си бе сгънал одеялата. Беше си сложил дрехите
близо до вратата, дори си беше закопчал панталоните. Но дума да не
ставаше за това да си сложи риза – нейното възхищение му доставяше
удоволствие. И щом си помисли това…
Рийз тръгна към нея. Алис го погледна право в очите.
– Какво правиш?
Недоверието ù го проряза надълбоко.
– Искам да погаля кучето ми – и той внимателно взе от деликатната
ù ръка каишката, отвърза Пари и клекна. – Липсвах ли ти, момчето
ми? Кажи, липсвах ли ти?
– Говориш му, като че е бебе – Алис го изгледа отвисоко.
– На него му харесва. – А сетне, за да докаже правотата си, му
загука със смешен глас: – „Нали, момчето ми? Да, харесва ти!“
– Съжалявам, че така грубо се намесих – изтърси Алис.
Ха, това пък за какво беше? Рийз се изправи бавничко, че да не я
подплаши.
– Хайде да отидем в кухнята. Това ми е втората чаша, но както ми е
замътен умът днес, и цяла кана може да не ми стигне.
40. – Добре – тя закрачи пред него. – Канех се да ти предложа закуска.
Или обяд. – На мивката се обърна с лице към него. – Какво искаш?
С този наситен от значения въпрос на мъжа му хрумнаха какви ли
не неуместни подмятания. Но при всичките ù оръжия и тайни вместо
да се шегува, Рийз пристъпи направо към въпроса:
– Искам обяснение. – Или две-три. Той си наля още една чашка
кафе, сложи я наблизо до нея и започна от последното ù извинение. –
Кога си се намесила?
– Отвън. Докато беше с твоите приятелки.
Ах, да. Какво ли оправдание щеше да даде за малкото си
представление?
– Ти просто искаше да си изпия кафето – той вдигна чашата като за
наздравица. – Благодаря.
– Всъщност… не. – Тя потърка челото си. – Тоест, да, исках да си
изпиеш кафето разбира се. Но аз… изобщо не разбирам какво си
мислех. Видях те да разговаряш с онези две жени и в следващия миг,
когато се опомних, вече се държах като ревнивата съпруга.
Брей! Рийз се взираше в нея слисан. Беше хвърлила репликата
помежду им, сякаш не беше кой знае какво. Без никакви задръжки.
И без никакво чувство за самосъхранение.
– Още веднъж – рече тя със същия сериозен глас – съжалявам.
Рийз се отърси от изненадата, отвори хладилника и извади яйцата:
– Няма нищо.
– И двете са много привлекателни – намръщи се Алис.
41. – Ники и Пам ли?
– Не се прави, че не разбираш – навъсеното ù изражение проряза
още по-дълбоко лицето ù.
– Така да бъде. – Щом си го просеше, щеше да си го получи. – И
двете са възхитително красиви жени. – Той се ухили до ушите къде
виновно, къде като човек, готов да я предизвика. – При това си го
знаят.
– Това е неловко – и Алис се пресегна край него и извади бекона. Но
в поведението ù нямаше и следа от притеснение. Напротив, държеше
се, сякаш подобен разговор за нея бе нещо обичайно.
– С мен нищо не би трябвало да бъде неловко.
Тя го изгледа и отиде да вземе тиган.
– Доколкото разбирам, те са се опитали да… привлекат вниманието
ти?
– С тези двете винаги е така – непреклонни са в стремежите си. –
Той придаде на гласа си нотка на недоволство, но точно толкова, че да
прозвучи комично жалостиво.
– Ох, горкият ти! Какво ужасно бреме две толкова красиви жени да
си падат по теб.
Остротата на сарказма ù бе напълно неочаквана за Рийз, но той
много го хареса.
– Всъщност става досадно, защото не искам да си имам вземане-
даване нито с едната, нито с другата – дори за една нощ.
– Значи наистина си им отказал? – И тя бързо додаде: – Те ми
42. казаха. Признаха още, че правят непрестанни опити, а ти все се
измъкваш.
Той се закле, че това е самата истина.
– Заради това, че сте съседи ли? Ники така предполага.
Но близостта би изключила и Алис от сметките и поради тази
причина той отрече:
– Може би това също играе роля, но предимно защото и двете пият
и са заклети купонджийки.
– А ти не си?
– Кога за последно си ме виждала да отивам на купон?
– Аз не те следя по час какво правиш.
Глупости. Алис познаваше прекалено добре всичко и всекиго, за да
не го забележи. Дори без острата ù наблюдателност, малцина биха
пропуснали мъж с неговите размери. Благодарение на шанса той бе
усвоил от гените на семейството си хем снажната височина, хем
силата. Не оставаше незабелязан както от жените, така и от мъжете.
Но Алис призна съществуването му, чак след като бе прибрал Пари от
улицата.
Той включи котлона, за да загрее тиганът.
– Работя по много и когато настане застой, обичам да разпускам с
момчетата, което обикновено означава да гледаме спорт по
телевизията, да ходим на риба – ей такива неща. – Той отвори едно
чекмедже и извади шпатулата за обръщане на яйцата. – Освен това
обичам да ходя на фитнес два пъти седмично, просто за да си почина.
43. – Имаш вид на… – тя се покашля тихичко – … физически здрав.
– Благодаря. – Рийз беше в отлична форма, но щом Алис искаше да
я омаловажи, той нямаше да спори с нея.
Тя извади хляб за тостера. Интересно беше как се движеха из
кухнята без да си пречат взаимно, докато заедно приготвяха
закуската.
– Още един удар по Пам и Ники – те не са кучкари. – Той се
усмихна, гледайки как Алис минаваше край Пари, без да се оплаква и
от време на време го потупваше и галеше, без дори да се замисля.
– Това има ли значение за теб?
– С кучето вървим в комплект. – Той взе да потапя бекона в тигана.
– Обичаш ли мен, обичаш и кучето ми.
Въздухът се изпълни с мълчание. Нима „обичаш“ я извади от
релсите там, където сравнението с ревнивата съпруга не можа?
Загадките се трупаха.
– Алис, какво ще кажеш да си поговорим, докато приготвяме
закуската?
– Добре. – Тя извади две чаши и наля портокалов сок. – Преди да се
впуснем натам обаче, ще ми кажеш ли какво откри, докато тършуваше
из къщата?
Рийз замръзна, без да е сигурен дали Алис блъфира или…
– Знам, че си ровил, Рийз.
– Допускаш…
– Знам.
44. Той вдигна ръце и призна:
– Заредена си с оръжия. Искам да ми кажеш защо.
Тя повдигна едното си рамо:
– За самозащита.
– За тази цел повечето хора използват само по един пистолет.
Тя обърна с вилица бекона, за да избегне погледа му.
– Какво успя да намериш?
– Глока в гардероба в спалнята, електрошоков пистолет в нощното
шкафче…
– Отварял си нощното ми шкафче?
Любопитна реакция.
– Да, не ми трябваше много време, за да забележа електрошоковия.
– Той огледа внимателно навъсеното ù изражение. – Освен това видях
и палката под леглото.
– Това ли е всичко? – попита тя със свити устни.
– Има и още? – Не може да бъде!
Със слабо колебание тя намали котлона, взе ръката му и го поведе
по коридора. Рийз бе толкова смаян от допира ù, че дори не забеляза
как Пари заприпка подире им. Кучето като че следваше Алис
навсякъде.
Тя зави към банята, пусна ръката му и посочи зад тоалетната. Рийз
се намръщи, надвеси се и видя на гърба на казанчето… залепен
револвер. Беше скрит от погледа и само човек, който знаеше, че е
там, би го намерил.
45. Понечи да каже нещо, но Алис излезе и той, както и Пари,
тръгнаха след нея. Тя влезе в кабинета си, издърпа стола изпод
бюрото, наклони го назад и му показа още един електрошоков
пистолет и резервен телефон, закрепени под седалката.
– Исусе! – Рийз се почеса по главата. – Какво друго? – Защото някак
просто бе разбрал, че има и още.
Жената се върна в кухнята, отвори едно чекмедже и едно по едно
извади отгоре фенерче, още един телефон, огромен нож, метална
тояга и електрошок.
– Предпочитам Тейзъра, за да не се налага да се приближавам, но
електрошокът е тук за всеки случай.
С изопнати мускули и нарастващо напрежение – заради
хладнокръвното обяснение и изобилието от оръжия, Рийз изръмжа:
– Защо? – Та тя се бе окопала като в крепост тук и затова трябваше
да има все някаква причина.
– Не искам да пострадам.
За разлика от неговия тон, нейният беше тих и поради тази
причина малко вледеняващ. Въображението му рисуваше картини,
които са могли да породят подобна предпазливост и от които косата
му настръхваше.
Най-лошите му страхове се потвърдиха, когато големите ù черни
очи се повдигнаха към неговите и тя тихо каза:
– За втори път.
Трета глава
46. Алис върна методично всички предмети в чекмеджето.
Чуваше биенето на сърцето си, усещаше препускането на пулса си, но
външно не издаваше с нищо вълнението си, а показваше само
спокойна решителност.
Божичко, колко добре се справяше с това.
Дълго време Рийз само мълча и тя не бе сигурна какво да очаква,
каква щеше да бъде реакцията му. Когато най-сетне се помести, беше,
колкото да обърне бекона.
Алис затвори чекмеджето и се помъчи да намери какво да каже.
– Виждаш ми се вещ в кухнята. – Той сякаш беше вещ във всичко. –
Искаш ли да приготвиш и яйцата, или аз да се заема с тях?
– Защо не седнеш. Аз ще се оправя.
Дооообре! Гласът му прозвуча почти безразлично – не беше
очаквала точно това, и то от детектив. Издърпа един стол, а Пари
легна в краката ù.
– Имаш ли разрешителни за пистолетите?
Въпросът я сепна, но само за миг. Разбира се, че имаше.
– Да.
– Отговорът ти не е много убедителен.
– Да! – повтори тя по-твърдо.
– Хъм.
– Стой тук, Пари. Ей сега се връщам. – Тя влезе в кабинета си,
погледна да се увери, че Рийз не я е последвал и извади специалните
си документи, скрити зад решетката за отоплението на пода и
47. притиснати от тежки магнити. Вътре имаше няколко разрешителни.
Намери това, което ù трябваше, остави останалите документи вътре и
се върна при Рийз.
– Ето, виж.
– Ами ако ги проверя? Законни ли са?
– Сигурна съм, че са законни.
Той поклати глава.
– Така казваш, но начинът, по който го казваш…
– Да – поправи се тя. – Законни са. – Даже за миг не е бивало да се
съмнява – всичко, което притежаваше, всяко нейно оръжие щеше да
бъде подложено на щателна проверка.
Беконът замириса вкусно. Рийз го сложи в една чиния и започна
яйцата.
– Колко искаш?
– Едно, ако обичаш. – Тя го наблюдаваше, докато готви и гледката
си струваше – гол до кръста, босокрак, разкрачил се широко върху
балатума на пода, Рийз чупеше яйцата и раменете му се огъваха.
Нямаше да ù бъде трудно да привикне да го вижда в кухнята. –
Повечето жени биха дали мило и драго да ти сготвят.
– Може би. – Той отпи от кафето, сетне я погледна. – Радвам се, че
не робуваш на клишетата.
Не, Алис беше толкова по-различна от повечето жени, че трудно
можеше да става дума за сравнение.
Рийз продължи да я наблюдава.
48. – Друг някой знае ли за склада ти с оръжия?
Никой, когото Рийз да познава. Не ù беше приятно да го лъже, но
нямаше друг избор.
– Не.
– Много дълго време ти трябваше, за да ми отговориш.
– Съжалявам.
Той се извърна с неохота, за да обърне яйцата.
– Е, защо ми каза?
– Стоя тук и си задавам същия въпрос – поклати глава Алис. – Ще
съм ти благодарна, ако запазиш тайната ми за себе си.
– На кого бих могъл да кажа?
– На приятеля ти детектив Риск. Или на лейтенант Питърсън.
Предпочитам да не ми се налага да отговарям на трудни въпроси.
– Добре. – Той остави чиниите на масата. – Ще пазя тайната ти, но
при нужда ще трябва да я разкрия. – Филийките изскочиха от тостера.
Рийз намаза всяка с масло.
– Това не е тайна, а моя, лична работа.
Той ù подаде салфетка, погали я по бузата и седна. Започна да се
храни, без да я притиска, но Алис знаеше, че той все още чака отговор
от нея.
– Необичайно е – рече тя, след като опита бекона. – Но ми се
струва, че ти имам доверие.
– Това е добро начало.
– Аз умея да преценявам хората – сви рамене Алис. – На теб може
49. да се вярва.
– Да не би да мислиш така, защото съм полицай?
Тя се разсмя, но осъзна колко ужасно прозвуча смехът ù и покри
устата си с ръка.
– Не – поклати глава. – Не, това няма нищо общо с професията ти.
– За жалост, имаш право. – И без да изглежда невъзпитан, той
залапа сърцато, докато беконът и яйцата бързо се стопиха.
– Защо казваш това? – попита тя с любопитство.
– Ами стрелбата в апартамента ми снощи – всичко се случи, защото
в участъка има шепа нечестни, корумпирани полицаи. Лейтенантът
прави всичко по силите си да изчисти корупцията, но това е тежка
работа. Едно продажно ченге е цяла катастрофа, а няколко, които
работят заедно, посрамват целия отдел.
– Приятелят ти Логан?
– По-сигурен от него няма да намериш.
– Така и си помислих.
Вчера, докато Алис се терзаеше и чакаше да види дали Рийз е
добре, Логан Риск бе спрял отпред пред блока им с брат си и Пепър
Йетс. Тя го бе огледала за кратко, но това ù стигна да разбере, че
нещо в поведението на този мъж ù напомняше за Рийз.
Скачайки в неизвестното, тя бе разказала на детектив Риск за
хората, които бяха влезли в апартамента на Рийз.
– Отново твоята интуиция, а? – Той изпи половината от
портокаловия сок. – Алис, трябва да знаеш, че умирам да науча как го
50. правиш – как пресяваш добрите от лошите само с поглед?
Настана пълна тишина и те дочуха хъркането на Пари под масата.
Алис довърши резенчето бекон, почуди се откъде да започне и реши,
че няма никакво значение, след като краят щеше да бъде един и същ.
– Бях отмъкната.
Всичко у Рийз се изостри – вниманието, стойката му, топлата му
загриженост. И още нещо, нещо подобно на гняв.
Защото Рийз е добър човек и добър полицай и не е безразличен към
съдбата на другите хора.
– Била си похитена? – Той остави настрани вилицата и ножа си.
О, божичко, как мразеше да чува тази дума.
– Държаха ме като пленница.
– Кога? – Той се приведе напред към нея. – Колко време продължи?
Алис нито искаше, нито можеше да му разкаже нещо повече и само
поклати глава.
– Най-важното е, че успях да избягам. И сега, когато живея на
свобода, никога не рискувам. Само това мога да ти кажа.
– Трябва да знам повече.
– Съжалявам.
– Спри да съжаляваш, по дяволите! – и той рязко се облегна назад.
При този гневен изблик тя се усмихна.
– Разбери, Рийз, не съм и допускала, че ще разкажа на някого
историята си. Не обичам да мисля за това. И наистина не ми се
говори. – Затънала в противоречия, объркана, тя протегна ръка и
