1. Конкурс
“Необичайната история на непотребния боклук”
Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“

2. Замисляли ли сте се, че всеки мръсен боклук, който срещаме в кофите и извън
тях, е бил полезно нещо? Нещо, което е било ценено и обичано, но след време
е загубило както качествата си, така и нашето внимание?
Винаги се сещам за приказката “Бременските музиканти”, в която се разказва
как животните остарели и стопаните им ги изхвърлили… И ние така – почти
никога не се замисляме за боклуците и тяхната история.
За щастие, малката наблюдателна Божана – героиня в книжките на Божана
Апостолова, търси предишното предназначение на всяко малко боклуче, което
среща, а баба й Божана сътворява чудни истории за миналото на боклуците.

3. В рамките на специалния «Месец на малката Божана», който се проведе на
страниците на Detskiknigi.com в партньорство с изд. „Жанет-45“, решихме да ви
предизвикаме да сътворите свои чудни „зелени“ разкази за боклука.
В конкурса „Необичайната история на непотребния боклук“ поканихме всички
желаещи да изпратят своите разкази в две категории - “В миналото: Необичайната
история на…” и “В бъдещето: Новото начало на…”.
Честно казано, изумителните разкази, които ни изпратиха и малки, и големи, ни
зарадваха особено и ни показаха, че българите знаят как да пазят природата си. А и
са страхотни писатели!

4. С много четене, обсъждане и препрочитане на близо 50-те съчинения успяхме да
излъчим по трима победители във всяка от двете категории – минало и бъдеще. Те
ще получат и своите специални награди – книжка от поредицата „Малката Божана“
на писателката Божана Апостолова.

5. Категория «Минало»
“Необичайната история на непотребния боклук”

6. “В миналото: Необичайната история на…”
Едно време аз бях щастлива. Имах си място на рафта в супермаркета, спираха
се хората оглеждаха мен и подобните на мен. И в един прекрасен ден дойде
ред някой да ме вземе. Това бе денят, в който на някой му се приядоха
пуканки.
Цък… Чух гласа на касата и разбрах, че вече съм притежание на някой. След не
много дълго пътуване стигнахме до жилището. Красиво, просторно и много
уютно. Оглеждах всичко с интерес. И ето пак съм на рафта, само че този път ме
оглеждат две очи не с монотонното отчаяние на ежедневието, а с радостно
очакване към моето съдържание.

7. 3 минути. Толкова деляха собственика ми от насладата. Усещах топлината
на микровълновата, усещах и лекия гърмеж на пуканките.
Цинк… Готови са. Усмихнатото лице ме извади. Понесе се мирисът на
масло. Половин час беше нужен на детето да опустоши вкусните пуканки.
Това бяха най-щастливите мигове в живота ми, защото виждах как
доставям удоволствие на някого. И след това всичко свърши. Причерня
ми и внезапно се оказах в най-неприятното място за един предмет, а
именно кошчето. Това бе краят…или не съвсем.

8. “В бъдещето: Новото начало на…”
Дълго време бе тъмно. Дълго страдах между неприятна миризма и мръсотия.
Толкова дълго, че бях забравил всичко хубаво и приятно. На дъното на
отчаянието бях, когато, както казват във филмите, видях светлина в края на
тунела.
Животът ми на хартиена опаковка стана по-добър, когато пред мен се изправи
бъдещето да бъда лист хартия- нов и готов да донесе на някой друг радост.
След известна преработка станах като нова. Отново животът ми имаше
смисъл.

9. Не след дълго аз бях в ръцете на един мъж, който чрез мен съобщаваше на
едно дете, без родители, че е избрано за стипендия. Зарадвах се! С
нетърпение очаквах да видя отново радостта.
И ето две очи очакващи всичко. Въпросително и с трепет отварят плика. В
миг светлина от радост, неочаквано щастие и благодарност ме заливат.
Преродих се и отново раздадох щастие. Това ми бе достатъчно и бях готова
да отида към онова тъмно и страшно място.
Силвия Валентинова Пешева
18 години

10. Старата обувка
В един контейнер живяла една обувка. Тя била самотна, било и мъчно, че никой
не я взима. Спомняла си дните, когато била нова и лъскава и нейната другарка
потропвала бодро до нея. Ходели на красиви места, танцували или кротували в
шкафа в дъждовните дни.
И тъй минавали си дните самотни и тъжни за старата, захвърлена обувка. Тя
очаквала края на седмицата, когато щял да дойде големият оранжев камион,
който да я откара на сметището.
На същата улица живеело едно момче. То било много ученолюбиво и
добросърдечно. Проблемът бил, че си нямал приятели. Затова животът му бил
същият като на обувката - тъжен и самотен.

11. Един ден, както се разхождало, то съзряло тази обувка. Помислило си, че с
обувката много си приличат, че сигурно и липсва нейната другарка и решило да я
прибере при себе си.
Обувката била много радостна. Идвало и да пее от щастие, че си има ново
другарче. Детето я занесло в стаята си и започнало да я разглежда.
Изведнъж тя проговорила. Момчето се стъписало и веднага я пуснало, но тя му
казала, че няма от какво да се плаши. Просто искала да си намери приятели и
това е. Предложила му тя да му разказва своите многобройни истории, а то да
споделя с нея своите радости и грижи. Като чуло това детето притиснало силно до
себе си и се почувствало специално.

12. Тази обувка променила много живота на момчето. Всяка вечер тя му разказвала
приказки за лека нощ. А то й разказвало какво му се е случило през деня. Никой
не знаел за тяхното странно приятелство - едно самотно дете с богато
въображение и свой собствен свят и една самотна и стара обувка, която има
толкова много за разказване.
Като в приказка на Андерсен те живели дълго и щастливо заедно. И двамата
много добре разбрали, че непотребните неща за един, могат да се окажат
важни и значими за друг!
Нена Росенова Ненчева- 4б клас
10 г.

13. ПРИКАЗКА ОТ АВТОБУСА
Малката ножичка никак не обичаше да изрязва, затова не работеше това, което
трябваше. Дълги години тя беше балерина. Но ето, че остаря. От старост винтчето
й се разви и едното й краче падна. И стана еднокрака. Но Вики, при когото
живееше тя, беше много добричък и постоянно се опитваше да я забавлява, за да
не тъгува ножичката за изгубеното си краче.
Една сутрин, скок-подскок, тръгна нашата ножица към автобусната спирка. Понеже
на възрастните им е трудно да си представят нещата, които не виждат, ще им
обясняваме. И така – за автобусната спирка говорим. Тя беше в началото на
детската стая. И скоро дойде автобусът – мъничък, в картинки на ягодки и
малинки. Как се появи този симпатичен автобус ли?

14. Ето така: Както си седеше в магазина едно плодово мляко, Вики си го купи.
Изпи го и му дойде в главата идеята да си направи играчка от картоненото
шише. Изряза прозорчета, а четири бутилки от кока-кола любезно
подариха капачките си, които се превърнаха в колела – достатъчно
червени, за да се виждат отдалече. И така се появи автобусът. Без да се
боядисва дори, беше красив. И тръгна той да превозва пътници и
пътнички.
Този път в него пътуваха паяче, буболече, мравка и даже една нахална
муха, която кацна в движение без билет. На спирката ножицата се качи,
подскачайки на единственото си краче. Но защото беше малко висока,
трябваше да пътува наведена – сигурно щеше да й се схване вратът…

15. Взе си тя билет от шофьора, но в бързината не видя мухата и седна върху нея. „Хей, не
виждаш ли, че мястото е заето!“ - извика мухата и, понеже изглеждаше достатъчно
невъзпитана, беше готова да наплюе ножицата. Но на помощ се притече шофьорът –
опитен мишок, излязъл от шоколадово яйце. Той реши и нареди: „Днес всички в този
автобус ще пътуват без билет, защото е Великден. Отиваме в парка, за да се чукнем с
пъстрите яйца, които боядисаха децата от детска градина „Здравец“. И защото беше
празник, появи се Феята на ножичките и нашата ножица-балерина получи подарък - ново
краче, за да може пак да танцува. Защото хубавите неща се случват със сигурност по
празниците.
Така пожелахме ние: Ида, Никола, Хана, Брани, Зори, Матю, Мони и Габи. 
Детска градина "Здравец"
гр. Велико Търново

16. Категория «Бъдеще»
“Необичайната история на непотребния боклук”

17. Крилете на Батман
(разказ по действителен случай)
Беше късна есенна вечер. Студ, ситен дъжд и вятър се боричкаха над града, а
закъснелите минувачи бързаха да се приберат на топло по домовете си.
Майката на Боянчо също бързаше, но не за вкъщи, а за детската градина. Цяла
вечер след работа тя беше обикаляла по магазините за да намери костюм на
Батман. На следващия ден в детската градина щеше да има празненство по
случай Празника на Вси Светии, на който Боянчо искаше да бъде точно Батман!
За съжаление, обаче в нито един магазин тя не намери така желания костюм, а
и вече закъсняваше за детската градина. Боянчо отдавна беше останал
последен и вече се безпокоеше защо майка му не идва.

18. Когато тя най-после влезе в детската градина, момченцето радостно се затича към
нея.
- Мамо-о-о, най-после! А къде е костюмът на Батман! Дай да го видя!
- Никъде не намерих такъв костюм, миличък! – с истинско съжаление отвърна
майка му и го прегърна.
- Ама как така?! – едва успя да каже Боянчо и избухна в плач.
- Не се разстройвай, момчето ми! Все ще измислим нещо! Не се притеснявай! –
зауспокоява го майка му и побърза да си тръгнат.
Навън беше още по-студено, дъждовно и ветровито. Боянчо и майка му стигнаха до
спирката на тролея, скриха се под навеса и зачакаха номер 9. Майка му мълчеше и
мислеше как и от какво да направи някак-си костюм на Батман за една вечер, а
момчето тъжно се беше сгушило до нея и гледаше как вятърът развява боклуците
от близкия контейнер.

19. В един миг то подскочи и с истинско въодушевление извика:
- Мамо, виж, виж! Това там са крилете на Батман!
Жената погледна в посоката, в която детето сочеше с пръстче и видя как вятърът
на пориви повдига и спуска в контейнера част от счупен черен чадър, и това
поразително приличаше на крилете на голям прилеп!
- Наистина, момчето ми! Това са крилете на нашия Батман! – майка му бързо взе
чадъра, прегърна го с облекчение каза:
- Цяла вечер го търсих по всички магазини, а той бил тук и ни чакал! Представяш
ли си!?

20. На другия ден детската градина беше пълна с деца във всякакви костюми –
кой от кой по интересен и по-страшен. Но най-оригинален и интересен беше
Батман-Боян, защото костюмът му беше ръчна изработка! Имаше уникални
криле от стар чадър, които бяха пришити за ръкавите на черна блуза и се
вееха страховито над всички и всичко!
Елица Светославова Ганева,
10 години

21. В бъдещето: Новото начало на лист хартия
Ще ви разкажа моята история как от изхвърлен на боклука лист хартия, аз и моите
посестрими, се превърнахме в любимата тетрадка на първокласничката Габи.
Ето и как започва....
Ние бяхме обикновени листи хартия, които се продаваха в съвсем обикновена
книжарница. Един ден влезе една забързана госпожа, която напазарува цял куп
материали за офис – химикали, папки, класьори, маркери, пакети хартия.
И аз бях частица от един такъв пакет от 500 листа. Отнесе ни в един огромен офис
с много служители. Всички вземаха хартия от пакета ни и я използваха за писане,
драскане или за офис техниката.

22. Но много разхищаваха – изхвърляха безразборно листите, а по тях имаше написани
само няколко думи или цифри, или дори драсканици направени докато говореха
дълго по вечно звънящите телефони. Пакета ни с хартия се изчерпа за кратко
време. Обаче си бяха създали разделно сметосъбиране в офиса и бяха съвестни за
това. Отделяха пластмасовите си чашки от кафе, бъркалките и бутилките от вода
или безалкохолно от хартията, изписаните листи и скъсаните или непотребни
папки.
В края на работния ден дойде чистачката на офиса. Събра торбите с боклука и ги
отнесе до контейнерите за рециклиране – пластмасовите отпадъци изсипа в
жълтия контейнер, а нас, хартиите, изхвърли в синия контейнер. Имаше и зелен за
стъклени отпадъци.

23. След няколко дни камион откара контейнерите в огромен завод за
рециклиране. В него имаше много служители, но още повече бяха машините,
които вдигаха невъобразим шум.
Нас, хартиите, първо ни пресоваха в огромни бали. После ни обработиха с
различни препарати – някои бяха ароматни като шампоанчета, други се пенеха
като сапунчета, едни – щипеха, други ни гъделичкаха. Така огромната бала се
превърна в дълъг, дълъг лист хартия, който нарязаха на различни по големина
и предназначение листи – страници за книги, листи за ползване в офиси,
етикети за стоки, нотни листи за музиканти, опаковъчна хартия и други.
А аз....аз се превърнах в част от тетрадка.

24. Начертаха ми равни тесни и широки редове, сложиха ми червено поле. После
ме наредиха с други листи, сложиха ни лъскава корица, на която бяха
изписани красиви, малки буквички от азбуката.Разбрахме, че ще бъдем част
от ученически комплект, предназначен за първокласници за новата учебна
година.
И така заедно с други малки и големи тетрадки опаковани в пакети ни
разпределиха по книжарниците. Аз попаднах в голяма и подредена
книжарница в един мол. Един ден влезе малко момиченце с майка си да
купуват материали за бъдещата първокласничка. Детето се казваше Габи и
още щом влезе вторачи големите си сини очички в мен и на мига ме хареса.
Купиха с майка си целия комплект.

25. Габи силно ме обикна – харесваше лъскавата, шарена корица с
кръгличките буквички, наслаждаваше се и галеше с ръчичка белите
начертани листи. Всеки ден носеше тетрадката в раницата си, слагаше я на
чина, но дори не пишеше в нея. Толкова я харесваше! Тя стана любимата
тетрадка на първокласничката Габи.
Габриела Василева Караджова
11 години

26. Изненадата
Калина е на седем годинки и половина и има сестра. Тя се казва Росица и е много
голяма. Тази година завърши дванадесети клас и имаше бал. Месеци наред двете
сестрички си шушукаха, кроиха планове, рисуваха модели на рокли, обувки и
блестящи бижута. Калина бе много щастлива, защото Росица си избра точно
нейната идея за рокля. Розова, със златисти дантели и мънички златни цветенца.
На бала всички и се възхищяваха и дълго се усмихваха, а Калина грееше от
щастие, защото помогна на сестра си. Росица получи куп подаръци – обеци,
колие, шапка, книги и много букети. След като цялото семейство се върна от
ресторанта, където остана да празнува кака Роси, майка им каза:

27. - Калина, моля те, подреди цветята във вази, докато разгледаме снимките на
сестра ти в компютъра!
Калина се оживи, макар да бе уморена от приятната вечер:
- Добре, мамо! – каза тя и припна към букетите.
Те бяха над десет. Сред тях имаше жълти, розови и бели карамфили, калии,
гербери, а и други цветя, чиито имена Калина не знаеше. Внимателно
извади крехките стебълца и ги подреди във вазите.
- Ами тези опаковки? – зачуди се малката помощница. – Какво да ги правя?
Да ги изхвърля просто така?
Калина реши да подреди панделките в пликче. Похабените опаковки тя
сложи внимателно в кофата за смет. Отдели хартията, с която бяха опаковани
част от цветята. Тя беше синя, цикламена, зелена, имаше и мрежички.

28. - Ще си ги скрия! Няма да ги хвърлям! – реши Калина усмихнато. – Знам какво
ще направя с тях!
Реши да изприпка да мама и татко, за да им разкаже за своя голям план, но те
така се бяха загледали в снимките на компютъра, че реши идеята и да остане
тайна поне за ден.
След бала кака Роси бе уморена и сладичко си спеше в леглото. Мама и тати бяха
вече на работа и Калина се зае уверено със своя голям план. Сложи внимателно
на масата покривка, за да не я изцапа. Отгоре подреди лепило, ножичка, тънки
дървени шишчета, панделките и хартията от букетите. Разрови се в библиотеката
и откри това, което и трябваше.

29. Книгата от леля! „От старо – ново“. Ето, че ми потрябва! Да видим сега –
мърмореше си момиченцето. - Такаа—а-а... Страничка за цветя от хартия! Да
действаме, ръчички!
Калина прочете написаното, разгледа рисунките. Изряза внимателно листенца от
намачканата цикламена хартия. След това - с помощта на малко лепило, ги сви на
розичка. Закрепи я внимателно на шишче, което пък обиколи със зелената
лентичка на един от букетите на кака й. Оформи и листенца. Та нали всяко цвете си
ги има - вместо ръчички! С лепило си послужи, за да прикрепи листенцата,
изрязани за нейната роза пак от опаковъчната хартия.

30. Получи се чудно цвете! Вълшебно! Цяла сутрин Калина се труди с усмивка и
желание. Направи пъстър букет с познати и причудливи цветя. Изполва всичко от уж
непотребните остатъци от букети. Подреди творенията си във ваза за сухи цветя.
Зачака сестра и да се събуди.
Когато Роси стана и видя това, което бе съсздала малката и сестра, извика
развеселена:
Калина, чудесна изненада! Ти си невероятна майсторка! Браво на теб! Как се сети?
Книжката ме научи, Роси! Онази – от леля. Не можех да изхвърля тези опаковки
просто така. До живите ни цветя ще има и изкуствени, но направени от мен!
Роси я целуна и каза:

31. - Калина, ще ги снимам, за да ги покажа на приятелките си, но се стягай за работа, защото
ще искат и те такива... Толкова са красиви – цветя от хартия! Ако съм фея, бих си ги
избрала за дом!
Момичетата се загледаха отново в пъстрите цветя. Как от уж непотребните нещица се
ражда красота?! Само трябва да поискаш да твориш!
Любомира Иванова Петрова, 37 г.

32. Изказваме благодарността си на всички участници в конкурса. Вашите
прекрасни разкази ни показаха, че страхотните хора творят чудни неща.
За да се отблагодарим на всички, решихме да раздадем и книжки от
личната библиотека на DetskiKnigi.com на някои от другите автори, чиито
произведения трогнаха сърцата ни! С тях ще се свържем на посочените
телефони/мейли за контакт, а постепенно ще съберем и всички съчинения
от конкурса в малка зелена книжка. 

33. Конкурс
“Необичайната история на непотребния боклук”
Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“