2. Уики софтуер
„Най-простата онлайн база данни,
която въобще би могла да
функционира“ (Ward Cunningham, 1995)
Една от технологиите, обусловили
прехода от Web 1.0 към Web 2.0
Всеки потребител на съдържанието на
уикито може да се превърне в негов
създател (съавтор).
Нужен е само платформено-независим браузър,
няма нужда от експертни познания по уеб програмиране.
Съвместно редактиране на документи от много съавтори,
при което се пази историята на всеки документ.
Всяка редакция се идентифицира уникално и публично.
Технологията уики има много силен доказателствен характер,
в т.ч. и за доказване на авторски права.
Снимка: Matthew Roth, CC-BY-SA
3. Уики като философия
ДА се насърчава
експериментирането
с увереността, че нищо
веднъж създадено, не може
да бъде повредено.
НЕ да се предотвратява
вероятността от вреди,
а да се улеснява
отстраняването на вредите.
НЕ да се създават завършени
и статични информационни
продукти, а да се развиват
проекти, които се намират в
процес на постоянна
промяна.
ДА се създава прозрачна
среда, в която всеки
потребител е и автор
и носи лична отговорност за
действията си.
4. Какво е Уикипедия?
Представи си свят, в който
всеки отделен човек на планетата
има свободен достъп
до сбора на цялото човешко познание.
Това е, което правим.
– Джими Уейлс, съосновател на Уикипедия
5. Какво е Уикипедия?
Преди всичко: Енциклопедия.
Електронна и онлайн базирана, без ограничения в
обема като традиционните енциклопедии.
Динамична общност от редактори, които се включват
към проекта и допринасят на доброволчески начала,
без материални стимули, но и без принуда.
Най-мащабният проект, публикуван под свободен
лиценз. На над 280 световни езика/диалекта.
Уебсайт №6 по популярност, единственият сайт в
категория “Reference” в топ 100 и единственият
некомерсиален сред топ 10+, издържащ се от
дарения.
6. Уикипедия / Другите енциклопедии
Уикипедия не е хартиена.
Не е фиксирана във времето, непрекъснато се актуализира.
Практически неограничена в пространството (обем, тираж).
Инклузивна, прагът на значимост на темите е нисък.
Уикипедия е отворена и се създава от и за
потребителите си.
Незадължително от тесни професионалисти с формално
образование в областта на допринасяне.
Развива се по-скоро хаотично, отколкото планово.
И с много люб♥в.
7. Правилата в Уикипедия (много накратко ☺)
Принципи на съдържанието
Възможност за проверка
спрямо благонадеждни източници
Неутрална гледна точка
Избягване на оригинални изследвания
Енциклопедичен стил
Уикипедия е под свободен лиценз Creative Commons
Кодекс на поведението
Правилото “Бъдете смели (но не и безразсъдни ☺)“.
Презумпцията за добронамереност. Консенсусът.
Правилото „Игнорирай всички правила“
9. Уикипедия като общност
Уикипедия е хаотична и се развива „отдолу – нагоре“
Всеки редактор е доброволец и идва с личната си
представа какво е важно/нужно/добре да има в Уикипедия.
Не съществува наложен „отгоре“ „дневен ред“, с който
редакторите трябва да се задължават или съобразяват.
Освен ако сами не пожелаят да въведат такъв в рамките
на определена група, в която участието е доброволно.
Всеки допринася когато, колкото, с каквото и както желае.
И е отговорен само за действията, не за бездействието си.
Уикипедия е меритокрация (от merits – заслуги)
Уикипедия се саморегулира
Само няколко правила са „издялани на камък“.
И едно от тях е правилото „Игнорирай всички правила“.
10. Уикипедия като среда на взаимодействие
Защо Уикипедия е добила влияние?
Защото просто няма аналог
Няма друг толкова изчерпателен многоезичен корпус
от знания, който да е създаден от професионалисти,
но да е безплатен и достъпен
Отворена и инклузивна общност („Бъдете смели!“)
Синергия на различни нива
Швейк: Един каже едно,
друг – друго. И така
делото преуспява.
11. Уикипедия като среда на взаимодействие
Уикипедия като синергия
Синергия: Взаимодействие между два и повече агенти/сили,
при което комбинираният ефект от работата им е по-голям от
сбора на техните индивидуални ефекти.
Взаимодействия между хора и съдържание
Съдържателни приноси: с текстове, с мултимедия
Обслужване на съдържанието:
Коригиране, стилизиране, форматиране, илюстриране
Удостоверяване на верността, добавяне на източници
Проследяване развитието на съдържанието
Фолксономии, хиперсвързаност и организиране на съдържанието
Ползване на съдържанието отвъд Уикипедия
Парадигмата “use and reuse”, свободните лицензи Creative Commons
12. Уикипедия като среда на взаимодействие
Power Law of Participation (Ross Mayfield, 2006)
нисък праг на взаимодействие
със съдържанието/средата
висока ангажираност
с общността
четене
букмаркване
редактиране
сътрудничество
модериране
лидерство
Колективна
интелигентност
Колаборативна
интелигентност
90%
9%
1%
13. Уикипедия: Количество или качество?
Енциклопедия „Британика“ срещу Уикипедия (2005)
В самата Уикипедия има цели „философски школи“,
които си противоречат по този въпрос
http://meta.wikimedia.org/wiki/Conflicting_Wikipedia
_philosophies
Качеството на съдържанието е функция на:
Размера на редакторската общност
И съотношението на добронамерено към злонамерено редактиращи
Разбиранията за качество на редакторите
Наличието на достъпни качествени източници на информация
Нагласите в обществото към доброволния труд
14. Уикипедия: Продукт или процес?
Уикипедия е променлива величина
Тя е различна на различните езикови версии
Тя е различна в различните области на познанието
Тя е различна в различните моменти след създаването си
Тя е функция на хората, които са
допринасяли и допринасят
Общността на Уикипедия е
мини-модел на обществото,
в което тя бива развивана
Уикипедия не е продукт
Уикипедия е процес 5000 страници = 0.01%
от съдържанието на
Уикипедия (юни 2009)
16. Използване на съдържание от Уикипедия
Лицензът
Някои права запазени от автора ...
Правото на признание на оригиналния автор / източник
Толкова малко, толкова лесно, и тооолкова често нарушавано ☺
... а останалите – освободени за потребителите
Правото за еднолична собственост над съдържанието
Потребителите могат да са съавтори и да променят творбата
Правото на възнаграждение при ползване
Потребителите ползват творбата безвъзмездно
Правото на възпроизвеждане и разпространение
Потребителите могат безвъзмездно да разпространяват творбата
17. Уикипедия и медиите
(Някои от) проблемите
при този порочен кръг:
• неуважение към авторските права
• непосочване на източниците
• журналистически
непрофесионализъм
• липса на критично отношение
• мултиплициране и
утвърждаване на грешките
• неконструктивна критика
на Уикипедия и доброволчеството
Медиите обикновено
копират без позоваване
(и не проверяват
истинноста на
съдържанието)
от Уикипедия
Уикипедия обикновено
коректно цитира медийни
публикации като източници
18. Уикипедия и медиите
Два важни въпроса
Защо за Уикипедия е важно позоваването,
когато се ползват материали от нея?
Защо за медиите е важно да позовават,
когато използват материали от Уикипедия?
19. Уикипедия и медиите
Допустими медийни източници в Уикипедия
Бюлетини на национални и световни телеграфски
агенции.
Публикации с информационно-новинарски характер.
Но не и публикации с коментарен, аналитичен и
публицистичен характер
Публикации от областта на разследващата
журналистика.
Интервюта, дадени в лично качество.
20. Уикипедия и медиите
Кои медийни източници са по-авторитетни?
В които публикациите са подписани от авторите им
в лично качество.
Които боравят с независими от обектите на публикациите си
източници на информация.
Които не препечатват от други, а критично проучват темите.
Които поддържат собствена кореспондентска мрежа.
С известна, отстоявана през времето редакционна политика.
С известни собственици и прозрачно финансиране.
Които са подписали Етичния кодекс на медиите в страната.
Срещу които не са водени/печелени дела за клевети.
21. Уикипедия и медиите
Още ориентири за онлайн медиите:
Линкове „За нас“, „Екип“
Контакти: имейл, телефон, физически адрес, ЕИК
Контакти с авторите в медията: профил, имейл и др.
Линк „Условия за ползване“, заявка за авторски права
WHOIS проверка на собствеността на сайта
http://who.is , http://www.whois.net , http://www.iana.org/whois ,
http://whois.jabse.com и т.н.
Съотношението „медийно съдържание / уеб реклама“
Внимавайте за новинарските агрегатори, те не следва
да се възприемат за медии!
22. Благонадеждност на онлайн медиите
Пример: http://alarmanews.com
Медия без информация за собственост и авторство
Но пък с оферта за реклама за избори 2014 г.
http://alarmanews.com/реклама-в-аларма-за-избори-2014г/
И съдържание, цитирано в други онлайн издания
http://www.google.bg/?q="източник:+*+alarmanews.com„
#q="източник:+*+alarmanews.com"
silnabulgaria.com
burgas-podlupa.com
bezcenzura.bg
bezpartien.com
vlastta.com
iskar.ovo.bg
newussr.wordpress.com
bioagro.net
23. Благонадеждност на онлайн медиите
Защо данните за собствеността
на една медия са се оказали по-тайни
от данните за един е-магазин?
24. Благонадеждност на онлайн медиите
Неблагонадеждни онлайн източници
„Средства за масова дезинформация“ – в. Капитал
www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2014/01/03/221309
0_sredstva_za_masova_dezinformaciia
„Всеки от тях отрича досегашната политическа и медийна
система като обещава независимо съдържание. Под текстовете
им обаче липсват автори, страниците "За нас" са празни, а
интернет адресите им са регистрирани анонимно.“
„На практика обаче много от тях са заключени в кръг от взаимно
препечатване на анонимно съдържание. Всички създават голяма
част от трафика си чрез несъществуващи Facebook профили. Тази
екосистема се оказва особено удобна, когато трябва да се
създаде и разпространи и някоя не толкова истинска новина.“
25. Благонадеждност на онлайн медиите
Неблагонадеждни онлайн източници
„Внимание: анонимни български „медии“. Избягвайте на
всяка цена!“ – блогърът Красимир Гаджоков
http://www.gadjokov.com/2013/11/30/p941/
„В това море от масови заблуди, забележима роля играят голям
брой сайтове, нароили се в последните няколко години,
претендиращи да бъдат „медии“ (критерий за „медия“: публикуват
новини по обществени въпроси). И понеже е много лесно и удобно
безотговорно да измислят и тиражират клевети, откровени лъжи
или безумни фантасмагории, огромна част от тези „пишман-
медии“ са анонимни. Анонимността е защото са страхливци.
Защото искат да могат да се скрият, да не бъдат подведени под
отговорност – дори и просто морална. В най-„невинния“ случай,
анонимността на един „новинарски“ сайт е липса на елементарна
етика.“
26. Уикипедия и социалните медии
Могат ли да се ползват социалните медии за
източник на информация в Уикипедия?
Социалните мрежи?
В тях съдържанието се разпространява, консумира,
споделя, коментира, филтрира, но не се създава
Разчитат на емоцията, не на рационалността
Личните блогове/уебсайтове?
Лична гледна точка, липса на вторичен контрол
Но и възможност за появата на гражданска журналистика
Туитър?
Ограничения в размера на съобщенията
Моментална комуникация, но и липса на дълбочина
27. Уикипедия и социалните медии
Уикипедия в социалните мрежи
Фейсбук група на Уикипедия на български
https://www.facebook.com/groups/96157233507/
Фейсбук страница на Уикипедия на български
https://www.facebook.com/WikipediaBG
29. Уикипроект „Български журналисти“
Регистрация на сметка и допринасяне само по този
начин (приноси под IP адрес не се зачитат)
Координационна страница (кратка връзка)
http://bg.wikipedia.org/wiki/У:БГЖ
Записвате се в раздел „Участници“ и посочвате
статията, по която ще работите
Преглеждате важните страници с правила и се
запознавате с критериите за оценка
Участници: Първите, които изберат статия от проекта
Краен срок за създаване на статия: 15 април 2015
31. Уикипроект „Онлайн медии и ПР“
Създаване на статията:
Подберете и проучете достъпните благонадеждни
източници – енциклопедии, медийни публикации.
Направете си план на статията. Започнете с
определение. Информацията за него се структурира в
тематично обособени раздели.
Предайте информацията от източниците със свои думи.
Копирането от източниците е забранено.
Източниците трябва коректно да се цитират – автор,
заглавие, издание, година, страници, уебсайт.
Текстът се пише в енциклопедичен стил.
32. Уикипроект „Онлайн медии и ПР“
Структуриране на статията:
встъпление (lead) – дефиниция на обекта
Заглавие заглавието на статията трябва да именува
самостоятелен обект, за който се пише
развиване на темата в дълбочина в
раздели и подраздели (няма универсална
рецепта как да бъде структурирана
информацията, но могат да се видят
подобни статии за модел)
раздел „Източници” (задължителен!)
друга допълнителна информация
(раздел „Вижте също”, раздел „Външни
препратки”, шаблони)
категории (поне една е задължителна)
междуезикови препратки, ако
статията съществува на други езици
илюстрация (само ако има свободна)
33. Уикипроект „Онлайн медии и ПР“
Критерии за оценка:
Важно: Не се притеснявайте за обема! Мислете
за качеството на информацията и източниците!