2. Формите определят системата на организация на
обучението и вътрешната структура на отделните
актове на обучението.
Форма (лат. formal) – устройство, система,
структура;
Форми на обучение – урок, лабораторна работа,
самостоятелна работа, групово и индивидуално
обучение, семинари, екскурзии и др.
3. Урокът е най-масово използваната форма на
обучение, около 80-85%.
Семинарите, екскурзиите и лабораторната
работа са класни неурочни форми на
обучение.
4. Съществуват и
извънкласни форми на
обучение – кръжоци,
клубове, дружества,
конференции,
факултативни занятия.
5. Най-ефективната форма на обучениe е
индивидуалната.
Днес индивидуалното обучение се
осъществява при усвояването на някои
специфични дейности – музика,
чиракуване за усвояване на професия,
работа с проблемни или надарени
ученици, частно обучение.
6. Ефективността на индивидуалното
обучение като правило е висока, тъй като
се работи с оптимално време, със
собствен темп и ритъм на ученика,
постоянно се контролира
работоспособността. Индивидуалното
обучение е икономически неизгодно,
учениците нямат контакти със своите
връстници, не се учат да работят в група и
колектив.
7. Междинно звено между индивидуалното
обучение и класно-урочната система се явява
груповото обучение, което се е практикувало
през Средновековието. Днес при обучението по
някои дисциплини класът се разделя на групи –
чужд език, лабораторни упражнения, обучението
по учебна и производствена практика.
8. Характерни особености:
◦ Учениците се обединяват в група по 25-30.
◦ Във всеки клас се работи по учебен план и
учебна програма.
◦ Всеки урок представя учебно съдържание.
◦ В урока се реализира единство между
преподаване и учене за усвояване на знания,
умения.
9. В професионалното образование се използва освен
класно-урочната система още т.нар. кабинетно-
лабораторна, лекционно-кабинетна, групово-урочна и
производствена система. Характерното за тях е:
◦ Осигурява се активна приложна дейност.
◦ Запознаване с факти, формиране на понятия.
◦ Анализ на факти, откриване на данни, връзки.
◦ Формиране на умения, навици и тяхното
прилагане.
◦ Непрекъснат контрол и
самоконтрол
10. Урокът има свои собствени характеристики,
които го определят като форма на обучението. В
него се осъществява връзката между учител и
ученици, протича за определено време с
определени задачи и съдържание.
11. Всеки урок съдържа следните основни
компоненти:
◦ Тема или съдържанието, което ще се
разработва
◦ Цели, който трябва да се изпълнят
◦ Проверка на домашните задачи
◦ Разработване на учебен материал
◦ Затвърдяване на усвоените знания
◦ Проверка и оценка на знанията
◦ Задаване на домашна задача
12. За всеки конкретен урок се подготвят
както учителите, така и учениците, за да
е възможна практическата дейност.
По своята същност урокът е диалогова форма на
обучение. За около 45 минути преподавателят
задава от 30 до 70 въпроса и получава толкова
отговори.
За високите резултати от значение са
уплътняване на времето и почивките, обемът на
работа, темпът на дейността и
последователността на работа.
13. Тенденциите за усъвършенстване на урока са
свързани с пълноценното използване на времето
за самостоятелна и групова работа.
При груповата работа учениците се разделят и
извършват съвместна дейност. Всяка група има
отговорник. Основният метод на работа е
дискусията.
За пълно усвояване на учебното съдържание
се изисква да се направят
няколко проверки.
14. Всеки урок има етапи, които се
характеризират с
последователност и връзка
между тях.
Всеки урок има микроструктура,
която се определя от похватите
и средствата на обучение. Това
е технологията на урока, която
съдържа последователността,
подходите, техниките на
преподаване и учене.
15. Тя е основна и включва в
себе си:
◦ Актуализиране на
знанията
◦ Разработване на
нови знания
◦ Затвърдяване
◦ Прилагана на
практика.
16. Тази структура е променлива. Тя е
съвкупност от методи, техники и средства
на обучение, които се определят от
конкретното учебно съдържание.
17. Структурата е вътрешна и
тя включва психичните
процеси, свойства и
състояния на учениците,
които се проявяват при
възприемане, осмисляне,
затвърдяване и прилагане
на знанията.
18. Най-общо вида на урока се определя от
дидактическите задачи. Структурата на обучение е
основа за формирането на вида на урока. По своята
същност уроците се разделят на:
◦ Структура на Р. Гание и Л. Бригсон;
◦ Комбиниран урок;
◦ За разработване и усвояване на нови знания;
◦ За затвърдяване и систематизиране на знания;
◦ За контрол и оценка.
19. Р. Гание и Л. Бригсон препоръчват следната структура
на урока:
◦ Организация на вниманието на учениците;
◦ Информиране за целите;
◦ Стимулиране за припомняне на необходимите знания;
◦ Представяне на учебното съдържание;
◦ Стимулиране на реакциите на учениците;
◦ Обратна връзка;
◦ Ръководство на мисленето
◦ Стимулиране на трайност на знанията
◦ Оценка на дейността на учениците
20. Организация на класа
Контрол на усвоените знания
Разработване на нови знания
Затвърдяване на новите знания
Задаване на домашна работа
21. Актуализиране на опита и опорните
знания
Мотивиране на учебната дейност
Съобщаване на темата
Възприемане и първично осъзнаване
Осмисляне на връзките
Обобщаване и систематизиранене на на
знанията
Формулиране на изводи
Възлагане на домашна задача.
22. Мотивиране на дейността
Съобщаване на темата
Повтаряне на отделни факти
Повтаряне и обобщаване;
Повтаряне и систематизиране на
основните идеи в науката
Изводи и оценки
Домашна задача
23. Мотивиране на учебната
дейност
Проверка на знанията и
фактическия материал
Прилагане на знанията
Проверка, анализ, оценка
на изпълнените задачи
Изводи
Поставяне на домашни
задачи
24. Те биват няколко вида:
◦Семинари
◦Екскурзии
◦Лабораторна работа
◦Извънкласни форми
25. Най-общият ход на семинара е
следният:
Обсъждане: Обичайният метод е
дискусия, ръководена от учителя.
Изискват се ясни мисли. Целта е
формиране на умения за
самостоятелни изказвания и
разкриване на проблеми.
Извършва се преценка за равнището
на семинара.
26. По време на семинара би следвало да се
реализира ‘сесия на мислите’, свързана с
творчески упражнения. Всеки семинар има ясна
цел, поставена в плана, но се реализира в
процеса на обсъждането.
Представянето на
допълнителни
материали (реферати,
доклади) активизира
участниците, обогатява
опита.
27. Екскурзиите имат голямо
образователно и професионално
значение. При естествени условия
учениците усвояват знания, като
наблюдават процеси в тяхната
цялост.
28. Предварително запознаване с
обектите за наблюдение от страна
на учителя
Изработване на план
Обсъждане на целта с учениците
Наблюдение на процеси и явления
Водене на записки
Обсъждане на наученото
29. При лабораторна работа
учениците работят
самостоятелно върху опити и
наблюдения с цел усвояване на
техниката на изследването.
Лабораторната работа се
извършва:
◦ Фронтално – всички ученици
правят един и същ опит;
◦ Групово – работа в екип;
◦ Индивидуално – всеки ученик
извършва отделен опит.
30. Анализ на задачата
Формиране на хипотеза за провеждане на
опит
Съставяне на план за провеждане
Съгласуване на плана със задачите
Провеждане на опита
Оценка на резултатите
Проверка – потвърдени ли са
хипотезите:
◦ ако не – те се отхвърлят;
◦ ако да – те се приемат и се оформят отговори
на въпросите.
31. Те са индивидуални, масови, колективни и
групови.
◦ Масовите– излети, пътешествия;
◦ Групови – кръжоци, клубове, секции;
◦ Индивидуалните – подготовка на доклади;
Колкото по разнообразни форми се ползват,
толкова по-висока е активността на учениците и
ефективността на обучението.